Пазар в Пловдив | dLambow

(Market in Plovdiv) - 

"Пазар в Пловдив" от Иван Мърквичка, нарисувана през 1885 г. 

Какво е "Пазар в Пловдив"? 

"Пазар в Пловдив" е една от емблематичните творби на Иван Мърквичка, чешки художник, който оставя дълбока диря в българското изкуство. Той пристига в България малко след Освобождението и се посвещава на изобразяването на българския бит, обичаи и природа. "Пазар в Пловдив" е ярък пример за неговия интерес към ежедневието на хората и запазването на един отминаващ свят.

Пазар в Пловдив (Market in Plovdiv)

Сюжет и композиция

Картината представя оживена сцена от пловдивски пазар от края на XIX век. Мърквичка улавя автентичната атмосфера с голяма прецизност. Виждаме множество хора – търговци и купувачи, облечени в традиционни носии, които се движат между сергиите с различни стоки.

• - Детайлност: Мърквичка е известен с вниманието си към детайла, и това се вижда ясно в картината. Всяка фигура, всеки предмет по сергиите, всеки елемент от архитектурата на заден план е изобразен грижливо.
• - Цветове и светлина: Художникът умело използва цветовете, за да създаде усещане за живот и динамика. Светлината пада по естествен начин върху сцената, подчертавайки обемите и създавайки дълбочина.
• - Композиция: Композицията е наситена, но балансирана, насочвайки погледа на зрителя към различни групи от хора и дейности, които се случват едновременно.

Исторически и културен контекст

Картината е ценен исторически документ, тъй като показва Пловдив от един отминал период – време, когато градът е бил важен търговски център и културно средище. Пазарът е бил сърцето на градския живот, място за срещи, обмен на стоки и новини. Мърквичка успява да предаде не само визуалния облик, но и духа на това време.

Значение за българското изкуство

"Пазар в Пловдив" е едно от най-известните произведения на Мърквичка и е важна част от българското изкуство от периода на Възраждането и ранните години след Освобождението. Картината допринася за формирането на българската жанрова живопис, представяйки реалистично бита и ежедневието на българите. Тя е свидетелство за таланта на Мърквичка да улавя същността на българския живот и да го пресъздава с майсторство и чувствителност.

Иван Мърквичка -  български художник от чешки произход ...
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Радиоприемник VEF 206 | dLambow

VEF 206 - 

VEF 206: История и характеристики 

Какво е VEF 206? 

Радиоприемникът VEF 206 е произвеждан в Рига, Латвия, от завода VEF (Valsts Elektrotehniskā Fabrika). Той е изключително популярен преносим транзисторен радиоприемник, произвеждан през 70-те и 80-те години на XX век. Въпреки че не е български, той е бил широко разпространен и използван в България по онова време, както и в целия Източен блок, благодарение на своите качества и достъпност.

Радиоприемник VEF 206

Основни характеристики на VEF 206:

• - Портативност: Една от най-големите му предимства е възможността да работи както на батерии (шест батерии тип D), така и на мрежово захранване (220V) с помощта на външен адаптер или вграден токоизправител (в зависимост от модификацията). Това го прави идеален за използване както у дома, така и на открито – на вилата, на пикник или на плажа.
• - Обхвати: Обикновено VEF 206 покрива няколко честотни обхвата, което го прави доста универсален:
•    = Дълги вълни (LW)
•    = Средни вълни (MW/AM)
•    = Къси вълни (SW) – обикновено няколко поддиапазона, което позволява приемане на станции от различни части на света.
•    = Някои модификации може да включват и Ултракъси вълни (FM/UKV), но това е по-рядко срещано за по-ранните модели.
• - Дизайн и конструкция: VEF 206 е известен със своя здрав и издръжлив корпус, често изработен от пластмаса в различни цветове (най-често черен, сив или комбинация от тях). Има удобна дръжка за пренасяне и телескопична антена за по-добър прием на къси вълни.
• - Звук: За размерите си, VEF 206 предлага сравнително добър и ясен звук, благодарение на вградения си високоговорител. Някои модели разполагат и с изход за слушалки.
• - Надеждност: Тези радиоприемници са известни със своята надеждност и дълготрайност. Много от тях работят и до днес, което говори за качеството на изработка.

Защо е бил толкова популярен в България?

• - Достъпност: Като продукт от социалистическия блок, VEF 206 е бил по-лесно достъпен и по-евтин от западните аналози.
• - Функционалност: Възможността за работа на батерии и обхватът на къси вълни са били особено ценни. Чрез късите вълни хората са можели да слушат радиостанции като Дойче Веле, Би Би Си и Гласът на Америка, които са предлагали алтернативна информация в сравнение с официалните медии.
• - Издръжливост: Здравата му конструкция го е правела подходящ за ежедневно ползване.

Заключение

Ако притежавате VEF 206 днес, той представлява ценен колекционерски екземпляр и напомняне за миналото на радиотехниката. Все още можете да хванете много станции на къси вълни с него, особено вечер.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Димитър Димов | dLambow

(Dimitar Dimov) - 

"И все по-ясно виждам, че нашия свят ще загине от алчността си." Димитър Димов, Тютюн 

Кой е Димитър Димов? 

Димитър Димов е български писател и драматург, роден на 25 юни 1909 г. в Ловеч. Той е завършил ветеринарна медицина и е бил професор по анатомия на гръбначните животни. Освен с писателската си дейност, Димов е известен и като баща на писателката Теодора Димова. Умира на 1 април 1966 г. в Букурещ.

Димитър Димов (Dimitar Dimov)

Едно от най-известните и значими произведения на Димитър Димов е романът "Тютюн".

"Тютюн" е сред най-четените български романи. Той е публикуван през 1951 година и е класиран на трето място в кампанията "Голямото четене" на Българската национална телевизия (2008 – 2009), след "Под игото" и "Време разделно".

Романът разказва за предвоенния период и годините на Втората световна война, като тютюнът е представен като необходимост и бизнес. "Тютюн" е и роман за самотата на личността в капиталистическото общество, за натиска на живота върху нравствените принципи в света на капитала, както и за обречеността на олигархиите в България.

Първоначалното издание на романа е подложено на преработка, с цел по-добро съответствие на социалистическия реализъм. Въпреки това, "Тютюн" остава едно от емблематичните произведения за българската литература и до днес се изучава в училищата.

"Тютюн" е преведен на множество езици, включително китайски, немски, полски, румънски, руски, словашки, украински, унгарски, чешки, английски, арабски, испански, италиански и френски. Романът е екранизиран през 1961 г. от режисьора Никола Корабов, с Невена Коканова в главната женска роля.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Антонио Корадини - Целомъдрие | dLambow

Антонио Корадини (Antonio Corradini)

Антонио Корадини „Целомъдрие“, Неапол, параклис Сан Северо.

Мраморен воал обгръща скулптурите на майстори, творили в различни исторически периоди.

Мраморен воал

Ефектът на мраморния воал се основава на техниката trompe l'oeil (създава ефект на оптична илюзия). Тази техника е била известна още от времето на Древна Гърция. Легендата разказва, че древногръцкият художник Зевксис се е научил да прави рисунки-примамки: птици са седели на гроздови зърна, изрисувани по стените и върху платното, бъркайки ги с истински гроздове. Но не са запазени спомени за скулптурните илюзии на древността, така че първият скулптор, постигнал ефекта на мраморен воал, се нарича Антонио Коррадини (1688-1752). 

Антонио Корадини (Antonio Corradini)

Най-известната му творба е надгробен камък на жена, починала веднага след раждането на сина си. Скулптурата е поръчана от Раймондо де Сангро, принц на Сан Северо, като по този начин решава да отдаде почит на собствената си майка. Името на скулптурата е „Целомудрие“. Жена стои на пиедестал и гледа настрани, а струяща се полупрозрачна тъкан обгръща главата и тялото ѝ. Скулптурата „Целомудрие“ сега се намира в Неапол, в параклиса Сан Северо. 

В същия параклис има друга също толкова невероятна скулптура - „Избавление от омагьосване“, която скулпторът Франческо Кироло завършва през 1757 г. Това е паметник на бащата на принц Раймондо – Антонио де Сангро. След смъртта на младата си съпруга Антонио де Сангро води хаотичен и дори буен живот, оставяйки сина си Раймондо да бъде отгледан от дядо си. Осъзнавайки безсмислието на такава загуба на живот, Антонио се покаял и впоследствие приел свещеничеството. Алегорично тази трансформация е представена под формата на човек, който разкъсва мрежата, която го оковава - символ на греха.

Ангел, който помага на човек, носи огън на челото му - символ на вярата и в същото време просветен човешки ум. Ангел тъпче земното кълбо, което тук представлява измамни човешки страсти и похоти. Разочарованието е най-известната творба на Франческо Кироло. Паметникът е ценен с най-финия мрамор и пемза, от които е направена мрежата. Кироло беше единственият неаполитански майстор, който се съгласи на такава деликатна работа; останалите отказаха, вярвайки, че с едно докосване на резачката мрежата ще се разпадне на парчета; нито един резбар, който работи с този материал, не вярваше във възможността да създаде такава крехка структура.

Авторството на Коррадини принадлежи на още няколко бюста, направени по същата техника „мраморен воал“, а след като създава друго произведение на изкуството с подобен ефект, скулпторът е застигнат от смъртта. Майсторът току-що беше започнал да изпълнява поръчката на Раймондо де Сангро, но успя да създаде само глинен модел на скулптурата, сега известна като „Христос под плащеницата“. Късметът се усмихна по такъв уникален начин на друг неаполитански скулптор Джузепе Самартино, който завърши тази работа, благодарение на която прослави името си.

Друг ненадминат майстор на мраморния воал е Рафаел Монти (1819-1881). 

Италианец по произход, Рафаел живее и работи в Англия. Именно той описва технологията trompe l'oeil за скулптури. Както се оказа, за работата майсторът избра рядък мрамор с двуслойна структура. Горният слой беше по-прозрачен, долният слой беше по-плътен. Ефектът на воала беше постигнат чрез най-фина обработка, в резултат на което се получи същият „прозрачен“ воал от горния слой мрамор - остана толкова тънък слой материал, а от по-плътния долен слой - човешкото тяло и предмети .

Трудно е да си представим сложността на тази техника, когато всичко се прави ръчно. Рядкостта на материала и сложността на производството могат да обяснят малкия брой скулптури с мраморен воал.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Гюнтер Андерс | dLambow

(Günther Anders) - 

Гюнтер Андерс - как да се потуши въстание без прилагане на сила? 

През 1956 г. философът Гюнтер Андерс написа следното пророческо размишление:
„За да се потуши всяко въстание, няма нужда да се действа насилствено. Методи като тези на Хитлер са остарели.

Гюнтер Андерс (Günther Anders)

Достатъчно е да се създаде такава силна колективна обусловеност, че самата идея за бунт повече да не се появява в съзнанието на хората. Идеалното би било да се оформят хората от раждането им, ограничавайки техните вродени биологични умения. След това ще продължим обуславянето, рязко намаляване на образованието, свеждането му до придобиване на професионални умения. 

Необразованият човек има ограничена перспектива и колкото повече мисленето му е ограничено до посредствени занимания, толкова по-малко способен е той да се бунтува. Трябва да гарантираме, че достъпът до наука става все по-труден и елитарен, че има пропаст между хората и науката и че информацията за широката публика няма подривно съдържание.

Основното е без философия

Тук също трябва да използваме силата на убеждаване, а не пряко насилие: ще излъчваме масово по телевизията развлекателни програми, които апелират само към емоциите или инстинктите. Умовете ще бъдат заети с безполезни и игриви неща. Можете да предпазите ума си от мислене с непрекъснати разговори и музика. Ще поставим сексуалността на първо място в списъка на човешките интереси. 

Няма по-добър социален транквилизатор

Като цяло ще го направим така, че да премахнем сериозната част от съществуването, да осмиваме всичко ценно, да поддържаме непрекъснато лекомислието, така че еуфорията на публичността да се превърне в еталон на човешкото щастие и модел на свобода. По този начин обуславянето ще доведе до такава интеграция, че единственият страх, който ще трябва да поддържаме, ще бъде изключване от системата и следователно невъзможността да имаме достъп до условията, необходими за щастие.

Масовият човек, формиран по този начин, трябва да бъде третиран като това, което е: като крава и трябва да бъде гледан като стадо. Всичко, което води до апатията на неговата яснота, е обществено благо и това, което би могло да го събуди, трябва да бъде осмивано, потискано и срещу него да се бори. Всяка доктрина, която поставя под въпрос системата, трябва да бъде етикетирана като подривна и терористична, а онези, които я подкрепят, ще бъдат третирани като терористи.

©️ Гюнтер Андерс, „Остаряването на човека“ 1956 г

Кой е Гюнтер Андерс?

Гюнтер Андерс е роден в Германия философ, журналист и критичен теоретик. Обучен като философ във феноменологичната традиция, той получава докторска степен при Едмунд Хусерл през 1923 г. и след това работи като журналист в Berliner Börsen-Courier. По това време той промени името си Стърн на Андерс.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Степните геоглифи | dLambow

(Steppe Geoglyphs) - 

Какво е известно за Степни геоглифи в Тургайска степ от Северен Казахстан, открити през 2007 г.? 

Какво са Степните геоглифи? 

Степните геоглифи в Тургайска степ, Северен Казахстан, са група от мащабни земни конструкции, които привлякоха световното внимание след откриването им през 2007 г. от казахстанския археолог-любител Дмитрий Дей. Той ги е забелязал, използвайки сателитни снимки от Google Earth, докато търси пирамиди и подобни структури в Казахстан.

Степните геоглифи (Steppe Geoglyphs)

Ето какво е известно за тях:

• - Откриване и проучване: Дмитрий Дей открива геоглифите през 2007 г. и оттогава започва проектът "Turgay Discovery", посветен на тяхното изследване. Той и екип от археолози и учени са провели десетки експедиции в района. Към днешна дата са открити и регистрирани поне 127 гигантски структури, но броят им може да достигне и над 260.

• - Характеристики:
•    = Размер: Геоглифите са огромни, с размери от около 90 метра до над 400 метра в диаметър или дължина. Те са толкова големи, че не могат да бъдат лесно разпознати от земята и са видими само от въздуха или от сателитни снимки.
•    = Форми: Те са съставени от земни насипи, траншеи и насипища, подредени в различни геометрични форми като квадрати, кръгове, линии, кръстове и триъгълници (включително свастики).
•    = Примери: Някои от най-известните геоглифи включват:
•    =-  Площад Уштогай (Ushtogay Square): Първооткрит, той представлява геометрична фигура, състояща се от 101 насипа, с площ от около осем хектара (равна на близо 11 футболни игрища) и дължина на страната 284 метра.
•    =-  Тургайска трикветра (Turgay Triquetra): Насип с форма на трилъчева свастика с диаметър 94 метра.
•    =-  Кръст Когай (Kogai cross): Комплекс от хълмове с кръстовидна форма, с размери 280 м x 212 м.
•    =-  Кръст Екедин (Ekedyn cross): Размери 249 м x 229 м.

• - Датировка и произход:
•    = Датировката на геоглифите е обект на дебати, но някои изследвания, включително оптично стимулирана луминесценция (OSL), предполагат, че най-старите от тях може да датират от около 8000 г. пр.н.е., което ги свързва с неолитния период. Други може да са по-скорошни, от Средновековието.
•    = Археологически разкопки на някои от насипите не са открили артефакти под тях, но в близост до 10 от изследваните структури са открити артефакти от мезолита и неолита (преди 10 000-6000 години), свързани с културата Маханджар.
•    = Тъй като са създадени от номадско население, създаването на такива монументални творби е загадка.

• - Предназначение: Предназначението на геоглифите все още е неясно и е предмет на различни хипотези:
•    = Слънчеви обсерватории или календари: Една от водещите хипотези е, че те са били използвани като слънчеви календари или обсерватории, позволяващи наблюдение на годишния цикъл на изгрев и залез на слънцето.
•    = Култови съоръжения: Предполага се, че по-късно може да са се превърнали в култови съоръжения.
•    = Маркери за територия: Някои изследователи предполагат, че са могли да служат за маркиране на територия или пътища.

- Значение

Тургайските геоглифи се смятат за едни от най-загадъчните и сензационни археологически открития в Казахстан. Тяхната възраст и мащаб предизвикват голям интерес в научния свят и допринасят за разбирането на древните цивилизации и техните способности. Два от геоглифите – площад Уштогай и Тургайската трикветра – са включени в списъка на свещените обекти от национално значение на Казахстан, а 72 други са защитени от държавата.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Вечният Руско-Полски мир от 1686 г. | dLambow

(Polish-Russian Peace Treaty - 1686) - 

Вечният мир между Русия и Полско-Литовското кралство от 1686 г. 

Какво е Вечният мир? 

Вечният мир (на полски: Pokój wieczysty; на руски: Вечный мир) е мирен договор, сключен между Руското царство и Жечпосполита (Полско-литовската общност).

Вечният мир от 1686 г. (Polish-Russian Peace Treaty - 1686)

Основни моменти във Вечният мир

• - Дата и място на сключване: Подписан е на 6 май 1686 г. в Москва.
• - Алтернативно наименование: В полската традиция е известен и като Гжимултовски мир (Pokój Grzymułtowskiego), по името на един от полско-литовските посланици, Кшищоф Гжимултовски. Твърдението за "мира на Живоптовски" във вашия текст вероятно е грешка или рядко срещано наименование.
• - Край на войната: Договорът окончателно слага край на Руско-полската война (1654-1667 г.), която е била временно прекратена с Андрусовското примирие от 1667 г.

 

- Основни клаузи:

•    = Териториални промени: Договорът потвърждава правата на Русия над Левобрежна Украйна (териториите на изток от река Днепър), както и над град Киев на десния бряг.
•    = Компенсация за Киев: Русия плаща на Жечпосполита 146 хиляди рубли в злато за отстъпването на Киев. Тази сума е била значителна за времето си.
•    = Други територии: Към Русия преминават също Запорожката Сеч, Северските земи, градовете Чернигов, Стародуб, Смоленск и прилежащите им райони. Жечпосполита запазва Деснобрежна Украйна.
•    = Съюз срещу Османската империя: Двете държави се съгласяват да не подписват сепаративен мир с Османската империя, и Русия се присъединява към антитурската коалиция, известна като Свещената лига (включваща още Жечпосполита, Свещената Римска империя и Венеция).
•    = Религиозни свободи: Договорът гарантира религиозна свобода за православното население в Жечпосполита и признава правото на Москва да защитава православните.

 

Историческо значение

Вечният мир е голям успех за руската дипломация, тъй като затвърждава значителни териториални придобивки, включително Киев, и отваря пътя за по-нататъшно руско влияние в региона.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Договор от Нищад | dLambow

(Treaty of Nystad) - 

Договорът от Нищад между Швеция и Русия от 1721 г. 

Какво е Договор от Нищад? 

Договорът от Нищад (на шведски: Freden i Nystad; на руски: Ништадтский мир) е мирният договор, който слага край на Великата северна война (1700-1721 г.) между Руското царство и Шведската империя.

Договор от Нищад (Treaty of Nystad)

Основни моменти от Договор от Нищад

• - Дата и място на сключване: Подписан е на 10 септември 1721 г. (30 август по стар стил) в град Нищад (днес Уусикаупунки, Финландия), тогава част от Швеция.
• - Участници: Договорът е сключен между Руското царство, представлявано от цар Петър I, и Шведската империя, по това време управлявана от крал Фредрик I (съпруг на кралица Улрика Елеонора, която е абдикирала по-рано през същата година). Твърдението, че Петър Велики ги е "купил от шведската кралица Улрика Елеонора", е опростено. Тя е била кралица, но договорът е сключен с Кралство Швеция.
• - Основни клаузи:
•    = Териториални придобивки за Русия: Швеция официално признава прехвърлянето на Естония (с Ревел/Талин), Ливония (с Рига), Ингрия (Ингерманландия), както и част от Югоизточна Финландия (Кексхолмска област и част от Карелския провлак с Виборг) към Русия. Тези територии са предадени на Русия "в абсолютно и вечно владение и собственост".
•    = Компенсация: Русия заплаща на Швеция 2 милиона сребърни талера (известни и като "ефимки", което приблизително се равнява на 1.3 милиона рубли по тогавашния курс) като компенсация за териториалните отстъпки.
•    =-  Относно "350 милиарда долара": Тази сума е модерна оценка на покупателната способност на тогавашните пари, а не директен обменен курс. Историческите документи не споменават долари или такава огромна сума. Това е интерпретация на стойността към днешна дата, която не е част от самия договор.
•    = Връщане на Финландия: Русия връща по-голямата част от Финландия (която е била окупирана от руски войски по време на войната) на Швеция.
•    = Търговски привилегии за Швеция: Швеция получава правото да закупува и изнася безмитно зърно от Русия на стойност 50 хиляди рубли годишно.
•    = Привилегии за балтийското дворянство: Договорът потвърждава запазването на всички привилегии, дадени на германското балтийско дворянство от шведското правителство. Това включва тяхното самоуправление, имоти, лутеранска религия и използване на немски език. Това не е "даване на свобода на балтийците" в съвременния смисъл на думата, а по-скоро запазване на статута на местната аристокрация, която управлява по-голямата част от населението. Населението на тези земи става поданици на руския цар.
•    = Размяна на пленници и амнистия: Предвидена е размяна на военнопленници и амнистия за "престъпници и дезертьори", с изключение на привържениците на Иван Мазепа.

 

Историческо значение

Договорът от Нищад ознаменува края на шведската доминация в Източна Европа и превръща Русия в нова велика сила и империя, осигурявайки ѝ дългоочаквания достъп до Балтийско море. Петър I получава титлата "Император на Всерусия".
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Владимир Арнолд | dLambow

(Vladimir Arnold) - 

Владимир Арнолд (1937–2010) е съветски, руски и френски математик 

„Работата е там, че след като е прочел много книги, образованият човек става по-лош купувач: купува по-малко перални и коли и започва да предпочита Моцарт или Ван Гог, Шекспир или теореми. Икономиката на консуматорското общество страда от това и най-вече доходите на господарите на живота – затова те се стремят да пречат на културата и образованието, които освен това им пречат да манипулират населението като стадо, лишено от интелигентност.“ 

Владимир Арнолд, един от най-великите математици на 20-ти век.

Владимир Арнолд (Vladimir Arnold)

Кой е Владимир Арнолд?

Владимир Игоревич Арнолд (1937–2010) е изключителен съветски, руски и френски математик, който е широко признат за един от най-великите математици на 20-ти век.

Той има основни приноси в множество области на математиката, включително:

• - Динамични системи: Най-известното му постижение е Теоремата на Колмогоров-Арнолд-Мозер (КАМ), отнасяща се до стабилността на интегрируемите Хамилтонови системи. Тази теория има дълбоки последици за стабилността на Слънчевата система.
• - Теория на сингулярностите: Значителна работа върху внезапните промени в реални процеси, които възникват в резултат на бавни, плавни вариации на параметри.
• - Топология: Приноси в тази област на математиката, изучаваща свойствата на геометричните фигури, които се запазват при непрекъснати деформации.
• - Алгебрична геометрия: Развитие на идеи в тази област, която съчетава алгебрата и геометрията.
• - Класическа механика: Автор е на класически университетски учебници като "Математически методи на класическата механика" и "Обикновени диференциални уравнения".
• - Частни диференциални уравнения.
• - Магнитохидродинамика.

Арнолд е бил изключително продуктивен математик, харизматичен лектор и вдъхновяващ учител. Той е носител на множество престижни награди, включително:

• - Ленинска награда (1965)
• - Награда "Крафорд" (1982)
• - Награда "Харви" (1984)
• - Награда "Волф" (2001)

Заключение

Владимир Арнолд е бил известен със своя силен геометричен поглед върху математиката и с убеждението си, че математиката е част от физиката, където "експериментите са евтини". Арнолд оставя след себе си огромно наследство, повлияло на цяло поколение математици.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Ресторант | dLambow

(Restaurant) - 

Първият ресторант се появява във Франция през 16 век 

Какво е "ресторант"? 

Нека разгледаме произхода на думата "ресторант" и как се е развила концепцията за такъв тип заведение.

Ресторант (Restaurant)

Произход на думата "ресторант"

Думата "ресторант" наистина произлиза от френски език. Етимологично, тя идва от флагол "restaurer", което означава "възстановявам", "освежавам" или "укрепвам" (както физически, така и морално). Първоначално, в края на 16-ти век, думата "restaurant" се е използвала за означаване на укрепваща или възстановяваща храна, като силни бульони или супи, които са се смятали за полезни за здравето.

Раждането на съвременния ресторант

Вашата информация за 1765 г. и парижки предприемач е съвсем точна и описва ключов момент в историята на ресторантите. Смята се, че първият модерен ресторант е отворен в Париж през 1765 г. от Матийо Буланже (Mathieu Boulanger). Той е предлагал на клиентите си не просто готови ястия, а меню от ястия, които могат да бъдат поръчани по всяко време на деня и да бъдат консумирани на индивидуални маси.

Преди това, заведенията за хранене са били предимно странноприемници или таверни, които са предлагали общи маси и ограничен избор от ястия, често фиксирани за деня. Иновацията на Буланже е била в:

• - Индивидуалното обслужване: Клиентите са можели да изберат какво да ядат от меню.
• - Свободата на избора: Предлагани са различни ястия, а не само едно фиксирано.
• - Фокус върху възстановяващи храни: Първоначално акцентът е бил върху бульони и други укрепващи ястия, откъдето идва и названието "restaurant".

Заключение

Така, въпреки че самата дума се е използвала по-рано за обозначаване на вид храна, именно през 1765 г. концепцията за търговско заведение, предлагащо разнообразни ястия за индивидуална консумация на място, се формира и поставя началото на това, което днес наричаме "ресторант". Френската революция също допринася за развитието на ресторантьорството, тъй като много готвачи от аристократични семейства остават без работа и отварят собствени заведения.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Ненужните неща | dLambow

(Unnecessary things) - 

Притча за Ненужните неща, които носим като товар на гърба си ... 

Вървял един човек през пустинята. В джобовете си носел къмъни, на кръста му - манерка с вода, а краката му били оковани във вериги. Срещнал го по пътя един един бедуин и го попитал:

• - Човече, защо носиш тези камъни в джобовете си?
• - Страхувам се да не срещна по пътя си разбойници, да ме нападнат и оберат. Затова ги нося - за самозащита.
• - Не виждаш ли че вървиш през пустиня - тук хората не са врагове, а приятели в общата си борба за оцеляване. Хвърли ги, защо да ти тежат?

 

Ненужните неща (Unnecessary things)

Човекът разбрал, че бедуинът има право и изхвърлил камъните. Станало му леко. Продължил по-нататък. Срещнал го друг бедуин:

• - Човече, защо носиш тези вериги около нозете си? - попитал го той.
• - Ами срещнах едни затворници, те нямаха какво друго да ми дадат, освен веригите, в които бяха оковани. И аз ги взех.
• - Хвърли ги, човече. Те не са ти нужни. Ти си свободен човек, а не затворник.

Човекът захвърлил веригите и му станало още по-леко. Продължил по- бодро по пътя си, насреща му друг пътник.

• - Човече - попитал го той - защо носиш тази манерка с вода?
• - Ами нали вървя през пустиня - отговорил човекът- инъче къде ще намеря вода за да се напия?
• - Човече, огледай се! - отговорил му пътника - до теб тече река! Пустинята свърши отдавна! Можеш винаги да пиеш прясна вода, когато поискаш!"

Не е лесно да се откажем от ненужните неща - стари връзки, непреживени емоции, нечии чужди товари, непреживени страхове... Първо трябва да имаме очи, за да ги видим. После - сили, за да се разделим с тях.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Съвест и истина | dLambow

(Conscience and truth) - 

Притча за злото, съвестта и истината 

— Знаеш ли защо има много зло по света? 

- Защо?
— Злото се финансира активно.
- Ами доброто?
— Доброто не се финансира. То се основава на съвестта и истината.
- Ммм.
— А знаеш ли защо в крайна сметка добротата побеждава?
- Защо?
— Защото парите рано или късно свършват, но съвестта и истината - никога!

ази притча е кратка, но много въздействаща и предлага богата почва за размисъл. Нека я разгледаме от няколко страни:

Съвест и истина (Conscience and truth)

Силни страни и положителни послания на притчата:

• - Оптимизъм и надежда: Основното послание е дълбоко оптимистично – доброто в крайна сметка побеждава. Това дава надежда и кураж, особено в трудни времена, когато злото изглежда всепоглъщащо.
• - Силата на нематериалното: Притчата издига на пиедестал нематериални ценности като съвестта и истината, поставяйки ги над материалните (парите). Това е важно напомняне, че моралните устои са по-трайни от финансовите ресурси.
• - Устойчивостта на доброто: Идеята, че съвестта и истината са "неизчерпаеми", подчертава тяхната фундаментална и вечна природа. Те са вътрешни компаси, които, дори и заглушавани понякога, не могат да бъдат напълно унищожени.
• - Критика към комерсиализацията: Има фина критика към свят, в който много неща, включително злото, се движат от финансови интереси. Притчата ни кара да се замислим за мотивите зад действията – както нашите, така и на другите.
• - Простота и достъпност: Както повечето притчи, и тази използва прост език и ясна структура, което я прави лесно разбираема и запомняща се.

Въпроси и възможни нюанси за размисъл:

• - Дали злото е само активно финансирано?
•    = Има много форми на зло, които не изискват пряко финансиране – например зло от невежество, от страх, от завист, от апатия, от липса на емпатия. Системното зло също може да е вградено в структури и да не зависи от постоянно "наливане" на пари, а по-скоро от инерция и поддържане на статуквото.
• - Дали доброто никога не се нуждае от финансиране?
•    = Много добри каузи и инициативи (образование, здравеопазване, помощ за нуждаещи се, изкуство, опазване на околната среда) изискват значителни ресурси, за да бъдат ефективни и мащабни. Добрите намерения често се нуждаят от материална подкрепа, за да се реализират. Може би "финансирането" тук трябва да се разбира по-широко – като енергия, време, отдаденост.
• - "Парите рано или късно свършват":
•    = В реалността, източниците на финансиране за злонамерени дейности могат да бъдат огромни, устойчиви и да се самоподдържат дълго време. Понякога изглеждат почти неизчерпаеми. Победата на доброто може да отнеме много време и да изисква огромни усилия и жертви, преди "финансирането" на злото да секне или да бъде пресечено.
• - Съвестта и истината – винаги ли са достатъчни сами по себе си?
•    = Съвестта и истината са мощни двигатели, но за да победят, често се нуждаят от активни действия, организация, смелост да бъдат изказани и защитени, понякога дори и от ресурси. Една премълчана истина или една пасивна съвест трудно могат да се противопоставят на организирано зло.
• - Какво е "победа" на доброто?
•    = Това пълно изкореняване на злото ли е (което изглежда утопично) или по-скоро надделяване, ограничаване на влиянието му, създаване на условия, в които доброто да процъфтява по-лесно? Победата може да е и в индивидуалния избор да постъпиш правилно, въпреки всичко.

Заключение:

Притчата е красива и вдъхновяваща метафора. Тя ни напомня за фундаменталната сила на вътрешните ни ценности. Дори и да признаем, че реалността е по-сложна и че доброто също се нуждае от подкрепа и активна защита, основното послание остава валидно:

• - Злото, основано само на материални или користни мотиви, е уязвимо в дългосрочен план, защото тези мотиви са преходни и могат да бъдат изчерпани или променени.
• - Доброто, което черпи сила от универсални и непреходни ценности като съвест и истина, притежава вътрешна устойчивост, която му позволява да оцелява и в крайна сметка да влияе положително на света.

Може би ключът е в това, че съвестта и истината мотивират хората по един много по-дълбок и траен начин, отколкото парите могат да мотивират тези, които служат на злото. Това е борба на мотивации и на дългосрочна визия, в която нематериалното има предимство във времето.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Тайният кораб - подводницата на Петър I | dLambow

(The secret ship - submarine of Peter I) - 

Изпитване на тайния кораб на Ефим Никонов в присъствието на Петър, 1721 г. 

Как в Русия е построена първата в света военна подводница 

През 1718 г. руският дърводелец Ефим Прокопиевич Никонов пише на Петър I, че може да построи „таен кораб“, който може да плава под вода и да унищожава всички вражески кораби с оръдия. Изненадващо, царят кани Никонов в Санкт Петербург и му нарежда да започне строителството на кораба.

Тайният кораб - подводницата на Петър I (The secret ship - submarine of Peter I)

Никонов завършва умален модел на първата руска подводница през 1721 г. и го изпробва в присъствието на Петър. Царят е толкова доволен от резултатите, че нарежда на Никонов да построи таен военен кораб в реален размер.

„Тайният кораб“ на Никонов е построен от дърво във формата на бъчва. Той е въоръжен с огнехвъргачки. Подводницата е трябвало да се приближи до вражески кораб, да извади краищата на тръбата на огнехвъргачката от водата, да запали и взриви вражеския кораб. Освен това е осигурен шлюз за акванавтите, които са могли да излязат от подводницата и да унищожат врага.

Първото изпитание на подводница в пълен размер е проведено през есента на 1724 г. То е било катастрофа. „Тайният кораб“ потъва, когато достига дъното, и счупва борда. Самият Никонов и четирима гребци са били вътре. Истинско чудо е, че екипажът успява да се спаси.

Петър подкрепя изобретателя и настоява Никонов да подобри дизайна

Но неуспехите продължават да го преследват. Вторият и третият опит на руския „таен кораб“ завършват с неуспех. След смъртта на най-висшия си покровител Никонов е обвинен в злоупотреба с държавни средства, понижен е до обикновен дърводелец и изпратен на работа в корабостроителница на река Волга.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Здравей | dLambow

(Hello) - 

Как да кажем "здравей" на различни езици по света... 

• Африканс: "Hallo" или "Haai".
• Холандски: "Hallo" или "Hoi".
• Латвийски: Освен "Sveiki", може да се използва и "Čau" (неформално, както и за довиждане) или "Labdien" (Добър ден).
• Румънски: "Bună" (неформално) или "Bună ziua" (Добър ден/Здравейте).
• Турски: "Merhaba", а не "мерхаба". Възможно е да се използва и "Selam" (неформално).
• Шведски: "Hej" или "Hallå"
• Естонски: "Tere" или "Tervist"
• Азербайджански - Салам

 

Здравей (Hello)

• Английски - Hello, Hi
• Арабски (Египет) - Ahlan wa sahlan
• Арабски (Източна, Северна Африка) - Мархаба
• Беларуски - Privitanne
• Български - Здравейте
• Унгарски - Jo napot
• Виетнамски - Чао
• Хавайски - Алоха
• Гръцки - Geia sou
• Грузински -  гамаржоба
• Еврейски - Шалом
• Индонезийски - Selamat
• Исландски - Godan daginn
• Испански - Hola ([Ola])
• Италиански - чао ([ciao]). Между другото, ciao е едновременно „здравей“ и „чао“.
• Латински - Ave
• Литовски - Sveikas
• Немски - Guten Tag
• Норвежки - Goddag
• Полски - Dzien dobry
• Португалски - Ола
• Сръбски - Здраво
• Словашки - Добри ден
• Узбекски - Салам алейкум
• Украински - Здравейте
• Финландски - Paivaa
• Френски - Bonjour
• Хинди Намасте
• Хърватски - Здраво
• Чешки - Добри ден
• Шведски -  Бог даг
• Есперанто - Салутон
• Естонски - тервист
• Японски - Konnichi wa"

---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Карат | dLambow

(Carat) - 

Карат: Двойственият смисъл на една древна мярка 

Какво е карат? Как е възникнал? Кога е приет като измервателна единици? Как се използва? За какво служи? 

Какво е карат? 

Каратът е дума с двойно значение в света на ценностите, служеща като ключов измерител както за теглото на скъпоценните камъни, така и за чистотата на златото. Макар произходът му да е общ, приложенията и конкретните стойности се различават съществено.

Карат (Carat)

Произход на карата:

Думата "карат" произлиза от гръцката дума "кератион" (κεράτιον), означаваща семе на рожков (Ceratonia siliqua). В древността тези семена са били използвани от търговците като еталон за тегло поради забележителната им природна равномерност. Смятало се е, че всяко семе от рожков има приблизително еднакво тегло, което ги е правило удобни за измерване на малки количества ценни стоки, включително скъпоценни камъни. Пътят на думата преминава през арабската "кират" и италианската "carato", за да достигне до съвременната си форма.

Каратът като мярка за тегло на скъпоценни камъни:

Когато говорим за диаманти, рубини, сапфири и други скъпоценни камъни, каратът (съкратено ct) е единица за маса (тегло).

• - Дефиниция: Един метричен карат е равен на 200 милиграма (0.2 грама).
• - Приемане като стандарт: Тази стандартизирана стойност е официално приета на Четвъртата Генерална конференция по мерки и теглилки през 1907 година. Това решение унифицира измерването на скъпоценни камъни в световен мащаб, улеснявайки търговията и сравнението им.
• - Употреба и значение: Теглото в карати е един от основните фактори, определящи стойността на един скъпоценен камък. По правило, колкото по-голям е каратният размер на камъка (при равни други качествени характеристики като цвят, чистота и шлифовка), толкова по-рядък и съответно по-скъп е той. Теглото често се измерва с точност до стотна от карата (например 0.01 ct).

Каратът като мярка за чистота на златото:

При златото, каратът (съкратено K или kt) не измерва тегло, а чистота или съдържанието на чисто злато в дадена сплав.

• - Дефиниция: Системата се основава на разделянето на цялото на 24 части. Така:
•    = 24-каратово злато (24K) се счита за чисто злато (с минимално съдържание на злато от 99.9%). То е много меко и рядко се използва за изработка на бижута без примеси.
•    = 18-каратово злато (18K) означава, че сплавта съдържа 18 части чисто злато и 6 части други метали (например мед, сребро, паладий), т.е. 75% чисто злато.
•    = 14-каратово злато (14K) съдържа 14 части чисто злато и 10 части други метали, т.е. 58.3% или 58.5% чисто злато (в зависимост от стандарта).
• - Възникване на системата: Исторически, тази система за измерване на чистотата на златото също има древни корени, свързани с търговски практики. Точната дата на официалното ѝ приемане е по-трудна за проследяване в сравнение с метричния карат за скъпоценни камъни, но тя е утвърдена практика от векове.
• - Употреба и значение: Каратовата система позволява на потребителите и бижутерите да определят процентното съдържание на чисто злато в дадено изделие. Примесите се добавят, за да се увеличи твърдостта, издръжливостта и да се промени цветът на златото (например бяло или розово злато). Чистотата на златото пряко влияе върху неговата цена.

В обобщение:

Каратът е многофункционална мерна единица с древен произход. За скъпоценните камъни той е мярка за тегло, като 1 карат се равнява на 0.2 грама, и е стандартизиран в началото на 20-ти век. За златото, каратът е показател за чистота, като 24 карата представляват най-високата възможна чистота. Разбирането на тези две различни приложения на термина "карат" е от съществено значение при оценката и покупката на скъпоценни камъни и златни бижута.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Все още чакам пред вратата ... | dLambow

(Still Waiting at the Door ...) - 

Песента на един баща, напуснат от семейството си 

Животът беше тежък, но аз не се оплаквах. Имах жена и син и живеех заради тях.  Те бяха всичко за мен. Отдавах всичко за сина си. Хранех се лошо, работех извънредно - само и само той да учи в колеж. Когато той завърши, аз се разплаках. 

Мислех си, че това е началото на нов живот. Но всичко се промени. Жена ми се отдели. Синът ми беше все зает. Престанаха да ми звънят. А след това си тръгнаха и двамата. Без сбогуване. Аз чаках. Дните се превърнаха в години. Никой не се върна. Загубих дома си. 

Загубих смисъла. Спях по улиците. Захвърлен. Хората се отвръщаха от мен. Но вътрешно се държах за едно - за песента. И за надеждата, че ще я чуят. 

Сега стоя на тази сцена. Не за победа или признание. И не за слава. А просто, за да изпея една песен. За тях. Може да я чуят. Може да си спомнят. Никога не съм преставал да ги обичам. И тази песен е за тях. 

Все още чакам пред вратата ... (Still Waiting at the Door ...)

Построих дома ни с кървящи ръце (I built our home with bleeding hands)

Построих дома ни с кървящи ръце, — (I built our home with bleeding hands)
тухлите редях с любов и мечти без край. — (ladies brick with love and plans)
Ти беше светлината ми, — (you were my light)
причината за моя май, — (my reason why)
а сега говоря само с празното небе над мен. — (now I just talk to an empty sky.)

Още чакам на вратата, — (I`m still waiting at the door)
където смехът ти живееше някога, — (where your laughter lived before)
всяка нощ шептя едва: — (every night I whisper low)
„Върни се у дома, не ме оставяй сам“, — (come back home don`t let me go)
но тишината е всичко, което знам. — (but silence is all I know.)

Носеше шапка на главата, — (You wore your cap)
аз връзвах шала ти с грижа, — (I fixed your tie)
гледах те как гониш мечтите си и летиш. — (watched you chase your dreams and fly)
Дадох ти криле, — (I gave you wings)
аз останах назад, — (I stayed behind)
но сега те няма, и времето също изтече. — (but now you`re gone and so is time.)

Още чакам на вратата, — (I`m still waiting at the door)
където стъпките ти докосваха пода, — (where your footsteps touch the floor)
дори болката започва да избледнява, — (even pain begins to fade)
но любовта – тя винаги остава, — (but the love it always stays)
все още сам, все още уплашен. — (still alone still afraid)

Не ми трябва много, само още един ден, — (I don`t need much just one more day)
да чуя гласа ти, да те чуя как казваш, — (to hear you call to hear you say)
че помня кой си ти, — (that I remember who you are)
но желанията не стигат толкова далеч. — (but wishes don`t go that far)

Затова пея тук, на тази сцена, — (So I sing here on this stage)
стар и уморен, изпълнен с болка, — (old and tired full of ache)
не за злато, — (not for gold)
не за слава, — (not for fame)
а само за да изрека името ти. — (just to call your name)

Все още чакам, все същият. — (Still waiting still the same.)

Едно време хората пееха прилично и песните бяха мелодични и вълнуващи... Трябваше да дойде ИИ за да ни припомни за тези човешки времена. Песента "A Father’s Song for the Family That Left Him" предизвика силен емоционален отзвук сред публиката по света. 

Контекст и представяне

На 4 май 2025 г. 54-годишният Ернесто се качва на сцената с една-единствена цел – да изпее последната песен за съпругата и сина си, които са го напуснали. Той не търси слава, а по-скоро катарзис, начин да изрази болката и любовта си чрез музиката. Историята му е разказана в предварително видео, което разчувства публиката още преди да започне изпълнението му. Някога щастлив баща и съпруг, той губи семейството си след години на трудности, които явно са го белязали дълбоко. Песента е неговият начин да се сбогува и да изкаже неизреченото.

Създател

Ернесто е обикновен човек, а не професионален музикант, което прави изпълнението му още по-въздействащо. Песента е изключително лична и отразява истинските му емоции.

Как е създадена песента

Песента е написана като балада с китара и пиано, което е типично за подобни емоционални изпълнения. Стилът ѝ напомня на класическите мелодични песни – с ясен фокус върху текста и емоцията, а не върху сложни аранжименти.

Представяне

"54-годишният Ернесто стъпва на сцената – не за да търси слава, а за да изпее последна песен за съпругата и сина си, които са го напуснали. Някога щастлив баща и съпруг, той губи всичко. Това е неговата история, разказана чрез разтърсваща мелодия, която довежда публиката до сълзи."
https://www.facebook.com/reel/1373612130546321/
https://www.facebook.com/share/r/186nwCYtEc/
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Камъните в раницата | dLambow

(The stones in the backpack) - 

Притча за "Камъните в раницата" – поучителна история 

Един ученик попитал своя учител: 

• – Учителю, защо винаги се чувствам толкова уморен, дори когато не правя нищо особено?

Учителят извадил една раница и помолил ученика да я сложи. Раницата била пълна с големи, тежки камъни.

• – Какво чувстваш? – попитал учителят.
• – Тежко е… – отвърнал ученикът. – Уморително е дори да стоя с нея.

Учителят казал:

• – Тези камъни са твоят гняв, твоята вина, твоите страхове и парчетата от непростеното ти минало. Всяка една мисъл, която носиш ден след ден, е поредният камък в раницата.

След това продължил:

• – Повечето хора се опитват да напредват в живота, носейки този товар. А всъщност свободата не се крие в усилието, а в освобождаването.

Учителят свалил раницата и я поставил на земята.

• – Лекотата не идва отвън. Усещаш я, когато оставиш това, което вече не ти служи.

Камъните в раницата (The stones in the backpack)

Анализ и тълкуване на притчата „Камъните в раницата“

Притчата „Камъните в раницата“ е кратка, но изключително съдържателна история, която използва ясни метафори, за да предаде дълбока психологическа и духовна мъдрост. Тя ни кара да се замислим за невидимите товари, които носим в ежедневието си и които влияят на нашето благосъстояние.

Основни елементи и символи:

• - Ученикът: Представлява всеки човек, който търси отговори, който усеща тежест в живота си, без непременно да разбира нейния произход. Неговата умора е симптом на по-дълбок вътрешен проблем.
• - Учителят: Символизира мъдростта, прозрението и водачеството. Той не дава директен отговор, а използва нагледен метод, за да накара ученика сам да достигне до истината.
• - Раницата: Метафора на ума, съзнанието или дори душата на човека. Това е мястото, където събираме и носим своите преживявания, мисли и емоции.
• - Камъните: Ключовият символ в притчата. Те олицетворяват негативните емоции, мисли и преживявания, които задържаме в себе си:
•    = Гняв: Неизразена или потисната ярост, която тежи и отнема енергия.
•    = Вина: Чувството за отговорност за минали грешки, което ни пречи да продължим напред.
•    = Страхове: Тревоги за бъдещето или за повтаряне на минали негативни опити, които парализират и изтощават.
•    = Непростено минало: Задържането на обиди, болка и разочарования от минали събития или хора, включително и непростителност към самия себе си.

Централна тема и послание:

Основната тема на притчата е бремето на негативните емоции и мисли и пътя към освобождението чрез съзнателно „пускане“ (освобождаване).

• - Неосъзнатият товар: Ученикът се чувства уморен „дори когато не прави нищо особено“. Това подчертава, че голяма част от нашата умора и тежест не идва от физически усилия, а от вътрешни, психологически товари, които носим постоянно, често неосъзнато. Всеки негативен спомен, всяка неотработена травма, всеки страх е „камък“, който добавя тежест.

• - Илюзията за усилието като решение: Учителят посочва, че „повечето хора се опитват да напредват в живота, носейки този товар“. Това е често срещана заблуда – да вярваме, че ако просто положим повече усилия, ще преодолеем трудностите, без да осъзнаваме, че истинският проблем е товарът, който мъкнем. Усилието, докато носим камъните, само увеличава изтощението.

• - Силата на „пускането“ (освобождаването): Ключовата мъдрост на притчата е, че „свободата не се крие в усилието, а в освобождаването“. Истинското облекчение и лекота не идват от това да станем по-силни, за да носим товара, а от решението да го оставим. Това „пускане“ може да се тълкува като:
•    = Прошка: Да простим на другите и на себе си.
•    = Освобождаване от миналото: Да приемем случилото се и да спрем да живеем в него.
•    = Преодоляване на страховете: Да се изправим срещу тях и да не им позволяваме да диктуват живота ни.
•    = Осъзнаване и преработване на вината и гнева: Да разберем причините за тези емоции и да намерим здравословни начини да ги освободим.

• - Лекотата идва отвътре: Финалните думи на учителя – „Лекотата не идва отвън. Усещаш я, когато оставиш това, което вече не ти служи“ – са изключително важни. Те подчертават, че промяната е вътрешен процес. Външните обстоятелства могат да се променят, но ако продължаваме да носим вътрешните си „камъни“, ще продължим да се чувстваме тежко. Истинската лекота е състояние на духа, което се постига чрез осъзнат избор да се освободим от ненужните товари.

Приложение в живота:

Притчата ни насърчава към интроспекция – да се запитаме какви „камъни“ носим в собствената си „раница“. Тя ни приканва да идентифицираме своите страхове, източници на гняв, вина или непростени обиди. Посланието е практично: за да живеем по-леко, по-енергично и по-свободно, трябва активно да работим върху освобождаването от тези емоционални и мисловни товари. Това може да включва практики като медитация, терапия, водене на дневник, съзнателна прошка и приемане.

В заключение

„Камъните в раницата“ е мощна метафора за емоционалната хигиена и важността на съзнателното освобождаване от минали травми и негативни модели на мислене, за да постигнем вътрешен мир и жизненост.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Кумрански ръкописи | dLambow

(Qumran Manuscripts) - 

Какви "тайни" за България се "крият" в Кумранските ръкописи 

Като, например в следния текст: 

"Тайните за България, които Кумранските ръкописи или Ръкописите от Мъртво море крият (Кумранските ръкописи или Ръкописите от Мъртво море са набор от 981 различни текста, открити съвсем случайно от овчар в невзрачна пещера през 1946 година край древното селище Кумран в Палестина)."

Кумрански ръкописи (Qumran Manuscripts)

Твърдения за "тайни" за България в Кумранските ръкописи: Научна проверка

Популярни текстове в интернет пространството твърдят, че Кумранските ръкописи, известни още като Ръкописите от Мъртво море, "крият тайни за България". Тези твърдения често се позовават на текстове като предполагаема "Библия на Нефилимите" или "Библия на Пазителите", както и на пророчества на Енох, които уж сочели българските земи като свещени или като център на древни събития.

Каква е научната гледна точка?

Към настоящия момент няма никакви научни доказателства или признати академични изследвания, които да подкрепят твърденията за наличието на специфични "тайни" за България, Тракия, траките или прабългарите в автентичните Кумрански ръкописи.

Какво представляват Кумранските ръкописи?

Кумранските ръкописи са огромна колекция от около 981 текста, открити в пещери близо до древното селище Кумран на западния бряг на Мъртво море. Те датират от периода между III век пр.н.е. и I век сл.н.е. и са написани предимно на иврит, арамейски и гръцки.

Съдържанието на ръкописите е изключително важно за изучаването на юдаизма от Втория храм и ранното християнство. Те включват:

• - Библейски текстове: Най-старите известни преписи на книги от Еврейската Библия (Стария Завет).
• - Неканонични и апокрифни текстове: Религиозни писания, които не са включени в официалния библейски канон, като Книгата на Енох, Книгата на Юбилеите и др.
• - Сектантски текстове: Документи, отразяващи вярванията и практиките на специфична еврейска общност, вероятно есеите, която е обитавала Кумран. Сред тях са "Уставът на общината", "Войната на синовете на светлината срещу синовете на тъмнината" и "Храмовият свитък".

"Библията на Нефилимите" и Книгата на Енох

Сред Кумранските находки действително има фрагменти от текстове, свързани с Енох и разказите за нефилимите (гигантите, родени от съюза между "синовете Божии" и "дъщерите човешки", според Битие 6). Един от тези текстове е известен като "Книгата на гигантите" (Book of Giants).

Въпреки това, в академичните анализи и преводи на тези текстове не се откриват никакви споменавания на България, българските земи или събития, свързани с тяхната история. Разказите за Енох и нефилимите в тези фрагменти са съсредоточени върху древния Близък изток и митологичните разкази, характерни за тази културна среда.

Липса на научна подкрепа за "българската връзка"

Твърденията за "тайни за България" в Кумранските ръкописи се разпространяват предимно в неакадемични, езотерични или сензационни публикации и уебсайтове. Те често се основават на свободни интерпретации, спекулации или на текстове, чиято автентичност и принадлежност към Кумранските находки не е потвърдена от научната общност.

В заключение

Въпреки интригуващия характер на твърденията, представени в цитирания от Вас текст, утвърдената наука за Кумранските ръкописи не предлага никакви данни, които да ги подкрепят. Фокусът на изследванията на тези древни текстове остава върху тяхното огромно значение за разбирането на юдаизма, библейската история и контекста на възникването на християнството.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Славяни | dLambow

(Slavs) -

Славяни - произход, разпространение и употреба на понятието

Въведение

Понятието "славяни" е едно от ключовите в източноевропейската история и етнология, но неговото възникване, разпространение и употреба са обект на множество спорове. В различни информации се съдържат както исторически обосновани твърдения, така и недостоверни или спекулативни хипотези, които ще бъдат анализирани и коригирани. Този доклад цели да изчисти съмнителните твърдения, да допълни липсващите данни и да структурира информацията в обективен и научен вид.

Славяни (Slavs)

Анализ на достоверността на предоставената информация

Твърдение: "До 18 в. никой източноевропеец няма понятие, че е славянин."

Достоверност: Това твърдение е силно преувеличено и невярно. Понятието "славяни" (или "склавини") се появява още в извори от VI–VII в., като тези на византийските хронисти Прокопий Кесарийски и Йордан. Прокопий описва склавините и антите като отделни групи, които нападат Източната Римска империя през 530-те години. Теофилакт Симоката (VII в.) също споменава склавините, като ги свързва с по-ранни народи. Въпреки че самосъзнанието за "славянска" идентичност в съвременния смисъл не е било развито през Средновековието, народите, които днес наричаме славяни, са имали общи езикови и културни черти още от ранните векове. До XVIII в. терминът вече е широко използван в европейската книжнина, особено след трудовете на учени като Юрий Крижанич (XVII в.), който популяризира идеята за славянско единство.

Твърдение: "За пръв път думата 'славяни' – в смисъла на етнос, е използвана през 1593 г."

Достоверност: Това е невярно. Както беше отбелязано, терминът "склавини" се появява още в VI в. в извори като тези на Прокопий и Йордан. През 1593 г. хърватският писател Юрий Крижанич (който живее през XVII в.) вече използва термина "славяни" в своите трудове, но той не е първият. Идеята за славянско единство започва да се оформя още през Средновековието, особено в църковни среди, а през Ренесанса (XV–XVI в.) хърватски и полски учени като Вinko Pribojević (1532 г.) популяризират термина "славяни" в етнически смисъл.

Твърдение: "'Склавини (славяни)' е новото име на гетите."

Достоверност: Това е спекулативна хипотеза, която не е широко приета в академичните среди. Гетите са тракийски народ, споменат от антични автори като Херодот и Страбон, обитавал земите на днешна Северна България, Румъния и части от Украйна. Склавините, споменати от византийски хронисти, са езиково и културно различни, като принадлежат към групата на ранните славяни, които се появяват в историческите извори около V–VI в. Някои средновековни автори, като Теофилакт Симоката, наистина свързват склавините с гетите, но това е по-скоро риторичен похват, а не доказателство за етническа приемственост. Археологическите данни показват различия между гетската и склавинската материална култура, макар да има известни прилики в керамиката, което може да се дължи на културни взаимодействия, а не на идентичност.

Твърдение: "Дедите на словени, словаци, чехи, поляци и руснаци са носили името венети."

Достоверност: Това е частично вярно, но изисква уточнение. Венетите са група, спомената от антични автори като Тацит и Плиний Стари, обитавала земи в Централна и Източна Европа около I в. Йордан (VI в.) свързва венетите със склавините и антите, което предполага, че те са част от ранните славянски общности. Археологически и езикови изследвания подкрепят идеята, че венетите са сред предците на някои славянски народи, особено западните славяни. Имена като "Тера Венеторум" или "Виндиш Марк" (напр. в Словения) отразяват тази връзка. Въпреки това, венетите не са единствените предци на славяните – те са резултат от сложни етногенетични процеси, включващи и други групи като антите и склавините.

Твърдение: "Славяните са една мистификация на хърватските писатели от 16-17 в."

Достоверност: Това е силно преувеличено и недостоверно. Идеята за славянско единство наистина се популяризира от хърватски и полски учени през Ренесанса, като Вinko Pribojević и Юрий Крижанич, но това не означава, че славяните са "измислени". Славянските народи вече съществуват като езикова и културна общност от VI в., а общите им езикови черти (праслaвянският език) са документирани от лингвисти. Хърватските учени по-скоро оформят идеологията на панславизма, която по-късно е използвана за политически цели от Австро-Унгария и Русия, но това не прави самите славяни "мистификация".

Твърдение: "Славяните, наричани от старите автори склавини, са обитавали земи от Карпатите до Хемус и от изворите на Висла до река Дон."

Достоверност: Това е вярно. Йордан и Прокопий описват склавините и антите като обитаващи обширни територии в Източна Европа, от Карпатите до Балканите и от Висла до Дон. Тези земи съвпадат с ареала на ранните славянски култури, като Черняховската и Пражко-Корчакската култура.

Твърдение: "Мизите са получили новото име българи."

Достоверност: Това е спекулативно. Мизите са тракийски народ, споменат от Страбон, обитавал земите на днешна Южна България. Някои български историци, като Ганчо Ценов, предполагат приемственост между мизите и ранните българи, но това не е широко прието. Съвременните българи са резултат от смесването на прабългари (тюркски народ), славяни и местни тракийски и римски елементи. Твърдението, че мизите са "преименувани" на българи, не е подкрепено от археологически или езикови данни.

Твърдение: "Славянската идея е разработка на австроунгарската дипломация срещу Османската империя."

Достоверност: Това е частично вярно. Австро-Унгария наистина използва панславизма през XIX в. като инструмент за отслабване на Османската империя и за противодействие на руското влияние на Балканите. Въпреки това, идеята за славянско единство възниква по-рано, през Ренесанса, и е популяризирана от учени като Крижанич, преди да бъде инструментализирана за политически цели.

Структуриран доклад: Произход, разпространение и употреба на понятието "славяни"

1. Произход на термина "славяни"

Терминът "славяни" произлиза от гръцкото "склавини" (Σκλαβηνοί), което се появява в извори от VI в. Византийски хронисти като Прокопий Кесарийски и Йордан използват термина за обозначаване на групи, които нападат Източната Римска империя. Етимологията на думата е спорна – една теория я свързва с латинското "sclavus" (роб), което по-късно става основа за думата "slave" в английския език, поради честото поробване на славяни през Средновековието. Друга теория предполага връзка с праславянската дума slava (слава), макар че това е по-скоро народна етимология.

Първите споменавания на склавините са свързани с тяхното разселване в Източна Европа. Йордан (VI в.) описва три основни групи: склавини, анти и венети, като последните са вероятно предци на западните славяни. Археологически култури като Пражко-Корчакската (V–VII в.) и Черняховската (II–IV в.) потвърждават присъствието на тези групи в земи от Карпатите до река Дон.

2. Разпространение на термина

През Средновековието терминът "склавини" се използва предимно от външни наблюдатели (византийци, франки), а не от самите славянски народи. Славяните се идентифицират по племенни имена, като хървати, сърби, поляци и др. През Ренесанса (XV–XVI в.) хърватски и полски учени започват да популяризират идеята за славянско единство. Вinko Pribojević в своята реч "De origine successibusque Slavorum" (1532 г.) за първи път систематизира представата за славяните като единен етнос, проследявайки произхода им до антични народи като илирите и венетите.

През XVII в. хърватският свещеник Юрий Крижанич (1618–1683) доразвива тази идея, като застъпва концепцията за общо славянско братство. Неговите трудове, макар и идеологически насочени, полагат основите на панславизма – движение, което ще достигне своя връх през XIX в.

3. Политическа употреба на термина

През XVIII и XIX в. терминът "славяни" започва да се използва за политически цели:
Русия: При Петър I и Екатерина II (XVIII в.) Русия приема идеята за славянско единство като част от своята имперска идеология, насочена към разширяване на влиянието си на Балканите. Панславизмът става инструмент за мобилизиране на славянските народи срещу Османската империя.

• - Австро-Унгария: През XIX в. Австро-Унгария използва панславизма, за да отслаби Османската империя и да противодейства на руското влияние. В същото време империята се опитва да обезличи балканските народи, като ги постави под своя контрол.
• - Хърватска интелигенция: През XVI–XVII в. хърватски писатели като Андрия Миошич създават поетически произведения, които представят исторически събития като "славянски". Неговата книга "Разговор угодни народа словинскога" (1742 г.) съдържа песни за български, хърватски и сръбски герои, които стават основа за по-късни литературни творби.

4. Славяни и траки: Хипотези и доказателства

Някои български историци, като Ганчо Ценов, предполагат, че склавините са наследници на тракийските гети. Те се позовават на извори като Теофилакт Симоката, който нарича склавините "гети", и на сходства в керамиката между гетската и склавинската култура. Тази хипотеза обаче е спорна, тъй като:
Гетите са тракийски народ, чиято култура изчезва след римското завоевание (I–II в.), докато склавините се появяват едва през V–VI в.

• - Езиковите данни показват, че славянските езици принадлежат към индоевропейското семейство, но са различни от тракийските, които са слабо документирани.
• - Археологическите прилики в керамиката могат да се обяснят с културни взаимодействия, а не с етническа приемственост.
• - По-вероятно е склавините да са резултат от смесването на различни групи, включително венети, анти и местни балкански и степни народи.

5. Съвременна употреба и митове

През XIX и XX в. терминът "славяни" се затвърждава като обозначение за група народи с общи езикови и културни черти – източни (руснаци, украинци, беларуси), западни (поляци, чехи, словаци) и южни (българи, сърби, хървати). Въпреки това, панславизмът често е използван за политически цели, което води до митологизиране на славянската история:

• - Славянски божества като Перун, които всъщност имат индоевропейски корени, са представени като изключително "славянски".
• - Фолклорни произведения, създадени през Ренесанса и Романтизма, са представяни като древни, което затруднява работата на историците.

6. Заключение

Понятието "славяни" има дълга история, започвайки от термина "склавини" през VI в., преминавайки през популяризирането му през Ренесанса, и достига до политическата му употреба през XVIII–XIX в. Славяните не са "измислица", а реална езикова и културна общност, чието развитие е резултат от сложни исторически процеси. Хипотезите за тяхната връзка с тракийските гети остават спекулативни и изискват повече доказателства. Днес терминът "славяни" е широко приет, но е важно да се разграничава историческата реалност от политическите митове, които го обграждат.

Допълнения

• - Езикови данни: Славянските езици произлизат от общ праславянски език, който се оформя между III и VI в. Това е един от най-силните аргументи за съществуването на славяните като общност, независимо от политическите интерпретации.
• - Археология: Култури като Пражко-Корчакската и Пенковската (V–VII в.) са свързани с ранните славяни и показват разпространението им в Източна Европа.
• - Съвременни изследвания: Генетични изследвания (напр. R1a хаплогрупата) показват, че славянските народи споделят общи генетични маркери, но те са резултат от смесване с други групи, включително балкански и степни народи.

Този доклад предоставя обективен поглед върху произхода и развитието на понятието "славяни", като изключва недостоверните твърдения и ги заменя с научно обосновани факти.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Карта на Велика Тартария | dLambow

Карта на Велика Тартария (Map of Great Tartary)

Карта на "Велика Тартария", за която се твърди че е от 1754 г.?

Нека разгледаме въпроса за произхода и достоверността на карта, изобразяваща "Велика Тартария" и датирана от 1754 г., която се разпространява из нета с твърдението "Tartaria, the COUNTRY on a map from 1754"

Карта на Велика Тартария (Map of Great Tartary)

Произход на името "Тартария"

Терминът "Тартария" е бил широко използван в европейската картография и литература от Средновековието до около 19-ти век. Той е обозначавал обширни територии в Азия, които са били слабо познати на европейците. Тези земи са били населявани от различни народи, често наричани погрешно с общото име "татари" (понякога изкривено до "тартари" поради асоциации с Тартар от гръцката митология – адското място).

Важно е да се отбележи, че "Тартария" никога не е била единна държава или империя с това име, управлявана от един владетел. По-скоро това е бил екзоним – име, дадено от външни хора (европейците) на регион, който те не са познавали и разбирали напълно. Територията, обозначавана като "Тартария", е включвала части от:

• - Централна Азия: земите на днешните Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Таджикистан, Киргизстан.
• - Сибир: обширните територии на Русия, източно от Урал.
• - Манджурия и Монголия.
• - Понякога и други региони.

С течение на времето и с натрупването на повече географски и етнографски познания, терминът "Тартария" постепенно излиза от употреба и се заменя с по-конкретни наименования на региони и държави.

Достоверност на картата от 1754 г., показващи "Велика Тартария"

Карти от средата на 18-ти век (като например въпросната хипотетичната карта от 1754 г.) напълно е възможно и дори е било обичайно да изобразяват регион, наречен "Grande Tartarie" (Велика Тартария), "Tartaria Magna" или подобни варианти.

• - Автентичност на периода: През 1754 г. европейските картографи все още са използвали термина "Тартария". Известни картографи от тази епоха като Жан-Батист Бургиньон д'Анвил (Jean-Baptiste Bourguignon d'Anville), Гийом Делил (Guillaume Delisle) и техни съвременници са създавали карти, на които фигурира този термин.
• - Географска точност: Точността на тези карти, особено за вътрешността на Азия, е била ограничена от наличните по това време знания. Европейците са разчитали на сведения от пътешественици, търговци и мисионери, които не винаги са били пълни или точни. Следователно, границите и детайлите на "Велика Тартария" на такива карти могат да бъдат доста приблизителни и да не отразяват реална политическа или етническа единица.
• - Интерпретация: Фактът, че на карта от 18-ти век е изписано "Велика Тартария", не означава съществуването на едноименна световна империя с напреднала цивилизация, както понякога се твърди в някои съвременни конспиративни теории. Това просто отразява географските представи и терминологията на европейските картографи от онази епоха за обширни и слабо проучени от тях територии в Азия.

Общият вид на картата (стил на изобразяване, шрифтове, оцветяване на регионите) е съвместим с картографските практики от 18-ти век. Надписът "GRANDE TARTARIE" и "Tartary 1754" е напълно в унисон с това, което бихме очаквали от карта от този период.

В заключение:

Карта от 1754 г., изобразяваща "Велика Тартария", е напълно правдоподобна от историческа и картографска гледна точка. Тя отразява ограничените разбирания и терминологията на европейците от онази епоха за обширните територии на Азия. Важно е обаче да се разбира, че "Тартария" е бил екзоним за регион, а не име на конкретна държава или империя, призната под това име от народите, които са го населявали. Достоверността на такава карта се отнася до това дали тя е автентичен артефакт от 18-ти век, а не до това дали "Велика Тартария" е съществувала като единна политическа единица, както понякога се спекулира.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.