(Orichalcum) -
Орихалкум: Изгубеният метал на Атлантида и откритието край Сицилия
Какво е Орихалкум?
Орихалкумът (на гръцки: ὀρείχαλκος, „планинска мед“) е легендарен метал, споменат от древногръцкия философ Платон в диалозите му „Тимей“ и „Критий“ (около 360 г. пр.н.е.), свързан с митичната цивилизация Атлантида. През 2015 г., а по-късно и в последващи експедиции, археолози откриват кюлчета от сплав, идентифицирана като орихалкум, в корабокрушение край Сицилия. Това откритие предоставя първото материално доказателство за съществуването на този метал, хвърляйки светлина върху древните металургични техники и търговски мрежи, но също така подновява дебата за връзката му с Атлантида.
![]() |
Орихалкум (Orichalcum) |
Исторически контекст: Орихалкумът в текстовете на Платон
- - Описание от Платон: В диалозите си Платон описва орихалкума като метал, добиван в Атлантида, който е „втори по ценност след златото“. Той го характеризира като „блестящ“ с „червеникав оттенък“ и отбелязва, че е използван за украса на храмове, стени и важни предмети. В храма на Посейдон в Атлантида, например, един от централните стълбове е бил изцяло покрит с орихалкум.
- - Символика: За Платон Атлантида е алегория за идеална, но корумпирана цивилизация, която в крайна сметка е унищожена от боговете. Орихалкумът, като уникален метал, символизира технологичния напредък и богатството на Атлантида, но също и нейния упадък.
- - Дебати за състава: През вековете учени са спорили за същността на орихалкума. Някои предполагат, че е сплав от мед и злато или сребро, други го идентифицират с естествена медна руда, а трети го смятат за чисто митологичен елемент без реален еквивалент.
Откритието край Сицилия
- - Място и време на находката: През 2015 г. италиански археолози, ръководени от Себастиано Туса, откриват корабокрушение на около 300 метра от брега на Гела, град на южния бряг на Сицилия, на дълбочина 3 метра. Първоначално са намерени 39 кюлчета, а след последващи експедиции между 2016 и 2023 г. общият им брой достигна 474.
- - Произход на кораба: Корабокрушението датира от VI век пр.н.е., вероятно от около 550 г. пр.н.е., и се смята, че корабът е пътувал от Гърция или Мала Азия (вероятно от Кипър, известен с медодобива си) към Сицилия. Потънал е по време на буря, вероятно докато е търсил подслон в залива на Гела, който по това време е бил важен търговски център.
- - Други находки: Освен кюлчетата, археолозите откриват амфори, керамика и бронзови предмети, което предполага, че корабът е бил търговски и е превозвал ценни материали за обмен.
Състав и идентификация на орихалкума
- - Химичен анализ: Анализите, проведени чрез рентгенова флуоресценция в лабораториите на Университета в Палермо, показват, че кюлчетата са сплав, съдържаща:
- - - 75–80% мед
- - - 15–20% цинк
- - - Малки количества никел, олово и желязо (по-малко от 1%)
- - Производствен процес: Съставът съответства на месингоподобна сплав, получавана чрез процес, известен като циментация. При него цинкова руда, мед и дървени въглища се нагряват в тигел при висока температура (около 900–1000°C), което позволява цинкът да се абсорбира в медта, създавайки сплав с характерен червеникав или златист блясък.
- - Съответствие с описанията: Червеникавият оттенък на сплавта съвпада с описанието на Платон за орихалкума като „блестящ“ и „червеникав“. Въпреки това в кюлчетата не са открити следи от злато или сребро, което противоречи на някои древни интерпретации, че орихалкумът е благородна сплав.
Историческа и културна значимост
- - Металургия в древността: Откритието показва, че хората в Средиземноморието през VI век пр.н.е. са имали напреднали металургични умения. Производството на месинг е било сложно за времето си, тъй като цинкът не е бил известен в чист вид до много по-късно (около I век пр.н.е. в Римската империя). Това предполага, че орихалкумът е бил ценен заради своята рядкост и декоративни качества.
- - Търговски мрежи: Корабокрушението свидетелства за обширните търговски връзки между Гърция, Мала Азия и Сицилия. Гела, основана от гръцки колонисти през 688 г. пр.н.е., е била важен търговски център, свързващ източните и западните части на Средиземноморието.
- - Използване на орихалкума: Сплавта вероятно е била използвана за изработка на декоративни предмети, оръжия и монети. В древността месингът е бил ценен заради своята прилика със златото, което го е правило подходящ за религиозни и церемониални цели.
Връзка с Атлантида
- - Платоновата Атлантида: Според Платон Атлантида е била могъща цивилизация, разположена „отвъд Херкулесовите стълбове“ (вероятно Гибралтарския проток), която е изчезнала преди около 9000 години преди времето му (т.е. около 9600 г. пр.н.е.). Орихалкумът е описан като метал, добиван в Атлантида, и използван за украса на храмове и обществени сгради.
- - Интерпретация на находката: Откритието на орихалкум край Сицилия не е пряко доказателство за съществуването на Атлантида, тъй като Атлантида остава мит, без археологически или исторически потвърждения. Вместо това находката показва, че сплав, подобна на описания от Платон орихалкум, е била реално използвана в древността. Това предполага, че Платон може да е черпил вдъхновение от съществуващи металургични практики, когато е описвал Атлантида.
- - Алтернативни теории: Някои изследователи, като професор Енрико Маттие от Университета в Сасари, предполагат, че Атлантида може да е алегория за реална цивилизация, като минойската култура на Крит, която е била унищожена от вулканично изригване около 1600 г. пр.н.е. Орихалкумът, като месингова сплав, може да е бил познат на минойците или други средиземноморски култури.
Критичен поглед
- - Реалност срещу мит: Макар откритието да потвърждава, че орихалкумът е бил реален метал, то не доказва съществуването на Атлантида. Платон често използва митологични елементи в своите трудове, за да илюстрира философски идеи, и орихалкумът може да е бил по-скоро символ, отколкото исторически факт.
- - Качество на сплавта: Анализите показват, че кюлчетата от Гела не са особено висококачествени – наличието на примеси като олово и желязо предполага, че сплавта не е била толкова ценна, колкото Платон я описва. Това може да означава, че откритият орихалкум е бил предназначен за по-практични цели, а не за луксозни украшения.
- - Културна памет: Откритието подкрепя идеята, че древните са имали развита металургия, а легендите за орихалкума може да са отражение на тази реалност, предадена през поколенията.
Заключение
Откритието на 474 кюлчета орихалкум край Сицилия е значимо археологическо събитие, което потвърждава, че този метал не е само мит, а реална сплав, използвана в древността. Съставът му – 75–80% мед и 15–20% цинк – съвпада с описанията на Платон за блестящ, червеникав метал, но не доказва съществуването на Атлантида. Вместо това находката разкрива напредналите металургични умения и търговски мрежи на средиземноморските цивилизации през VI век пр.н.е. Орихалкумът остава мост между мита и историята, напомняйки ни колко тънка е границата между легендите и реалността в древния свят.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, само сериозни коментари - публикуват се след одобрение на редактор.