Захарий Зограф | dLambow

(Zahari Zograf)

Захарий Зограф: Геният, който оживи стените на българските манастири

В тихия самоковски дом на зографа Христо Димитров един деветнайсетгодишен младеж, Захарий, решава да подпише първата си икона през 1829 г. – не просто с калем, а с амбиция, която ще разтърси църковното изкуство. Според легендата, докато рисува, той шепне на баща си: „Ако тя поиска сняг, ще се изкача на Мусала и ще й донеса“. Това „тя“ е Християния – момичето, чиято съдба ще се преплете с неговата в трагична любовна история, вдъхновила опери и романи. Така започва пътят на Захарий Зограф, който превръща иконите в портрети на душата.

Съдържание на темата

• Ранен живот и образование
• Иконописно творчество
• Стенописи в манастири
• Светска живопис и иновации
• Личен живот и смърт
• Наследство и влияние
• Интересни факти

Захарий Зограф (Zahari Zograf)

 

Ранен живот и образование

Захарий Христович Димитров, по-известен като Захарий Зограф, се ражда на 8 октомври 1810 г. в Самоков – град, който по онова време е духовен и занаятчийски център на Българското възраждане. Баща му, Христо Димитров, е основоположник на Самоковската художествена школа, а по-големият му брат Димитър също е талантлив зограф. От малък Захарий расте в атмосфера на чет и рисуване: баща му го учи на основите на иконописа, а брат му Димитър става негов първи сътрудник. До 1832 г. те работят заедно, създавайки икони, които отразяват традиционните канони на византийското изкуство.

Амбициите на младия художник

В писмо от 1838 г. до своя духовен наставник Неофит Рилски, Захарий изразява дълбока жажда за знания: „Истина да им кажеш, колко са майсторе у турско, у Света Гора... ни един не може да му тури калема под неговото“. Той мечтае да учи в Художествената академия в Санкт Петербург, но финансовите и политическите ограничения на Османската империя му попречват. Вместо това, през 1841 г. в Пловдив той взема уроци от двама френски майстори-живописци, които му разкриват европейските техники на маслената живопис. Тези опити за модернизация са смели за времето, когато църковното изкуство е строго регулирано от православните канони.

Иконописно творчество

Най-ранната подписана икона на Захарий датира от 1829 г., когато той е на деветнадесет години – това е свидетелство за ранния му талант. Като зрял майстор, той създава стотици икони за черкви и манастири, вдъхвайки в тях не само религиозна дълбочина, но и човешка топлина. Неговите работи се отличават с прецизни линии, ярки цветове и внимание към детайлите, които го правят един от най-продуктивните зографи на епохата.

Икони в църкви и манастири

Сред най-известните му икони са тези за черквата „Св. Николай“ в село Катуница (1834–1835 г.), „Св. Константин и Елена“ и „Св. Петка“ в Пловдив (1836–1837 г.), както и за „Св. Богородица“ в Копривщица (1837–1838 г.). Той работи и в манастири като Мулдавския (1837 г.), Горноводенския (1838 г.), Плаковския (1845 г.), Долнобешовишкия (1845 г.), Преображенския (1851 г.) и Соколския. Всяка икона е не просто изображение, а разказ за вярата и ежедневието на българите по времето на Възраждането.

Стенописи в манастири

Захарий Зограф е майстор на стенописа, който преобразява интериорите на българските светилища. Неговите фрески не са статични – те пулсират с живот, като включват битови сцени и реалистични фигури, вдъхновени от европейското изкуство. Той работи в най-престижните манастири, оставяйки следа, която и днес привлича поклонници на изкуството.

По-значимите проекти

През 1838 г. той изписва аязмото на асеновградската църква „Св. Богородица Рибна“. В Бачковския манастир създава фрески в църквите „Св. Никола“ (1840 г.) и „Св. Архангели“ (1841 г.). През 1844 г. работи в главната църква на Рилския манастир, а в Троянския (1847–1848 г.) и Преображенския (1849 г.) манастир добавя грандиозни ансамбли. Кулминацията е пътуването му на Атон през 1851–1852 г., където прекарва седемнадесет месеца: изписва външния притвор на главната църква в Лаврата на Св. Атанасий (1852 г.) и рисува икони за конака на Зографския манастир в Карея (1853 г.). Тези работи са не само художествено постижение, но и дипломатически жест към православния свят. 

Светска живопис и иновации

Захарий е основоположник на българската светска живопис – той е един от първите, който внася битови елементи в църковното изкуство, нарушавайки строгите канони. Неговите автопортрети в стенописите от 1840, 1848 и 1849 г. са революционни: той се изобразява сред грешниците в ада или до светци, символизирайки борбата между човешкото и божественото. Това предизвиква критики от съвременници като епископ Порфирий Успенски, който обвинява фреските му на Атон в „оскърбяване на естетическия вкус“.

Портрети и скици

В Националната художествена галерия се пазят маслени портрети: собственият му автопортрет (недатиран) и портретът на Неофит Рилски (1838 г.). Той оставя и стотици скици на хартия – с туш и акварел, копирки за икони, орнаментални мотиви, прерисовки на антични фигури, етюди от натура на хора и пейзажи. Сред тях са „Бачковският водопад“, „Бряст“, „Аязмото при Кукленския манастир“ и „Романтичен пейзаж“. Тези творби, съхранявани в Националната галерия, Института за изследване на изкуствата при БАН и музеят в Самоков, разкриват неговия интерес към реалността извън църквата.

Техники и влияние

Захарий експериментира с маслената техника, вдъхновен от френските си учители, и създава реалистични изображения, които хващат духа на времето. Той е не само художник, но и общественик: бори се за българския език в богослужението и разпространението на книжнината. Неговите иновации вдъхновяват ученици като племенника му Станислав Доспевски и Николай Павлович. 

Личен живот и смърт

През 1841 г. Захарий се жени в Самоков за Катерина Хаджигюрова, но истинската му страст е към Християния – девойка, която според легендите е обичал от детство и която се омъжва за брат му Димитър. Тази нещастна любов е основата на повестта „Греховната любов на зографа Захарий“ на Павел Спасов и операта „Зографът Захарий“ на Марин Горлемов. Захарий умира преждевременно на 14 юни 1853 г. в разцвета на силите си – на 42 години от тиф, докато работи в Самоков. 

Наследство и влияние

Захарий Зограф е емблема на прехода от традиционния иконопис към модерната българска живопис. Неговите творби – над 200 икони, десетки стенописа и скици – са свидетелство за епохата на Възраждането, когато изкуството служи на националното пробуждане. Днес те са защитени от ЮНЕСКО в манастирите и музеите, а изследвания като каталога „Захарий Зограф 1810–1853“ (2010 г.) подчертават неговото значение. Макар и критикуван от Църквата за „самонадеяност“, той е символ на творческата свобода, която вдъхновява поколения художници.

Интересни факти

• Захарий се изобразява в ада на стенописите си – сред грешниците, за да предупреди за суетата, но съвременниците го обвиняват в гордост.
• В Троянския манастир той надписва: „Изографиса с ръката си Захарий Христов, иконописец от Самоков“ – рядък случай на самопрославяване в църква.
• Легендата разказва, че тифът му е причинен от „фатална целувка“ от поклонница, но истинската причина е епидемията в Самоков.
• Той рисува портрети на ктитори (дарители) в манастирите, правейки ги „живи“ свидетели на историята.
• Автопортретът му в Бачковския манастир е открит едва през 20. век, скрит под слоеве вар.

Какво ви вдъхновява в творчеството на Захарий Зограф? Споделете вашето мнение в коментарите или предложете тема за следваща статия. Ако сте харесали разказа, споделете го с приятели и се върнете утре за нови истории!

---
dLambow - "samou4itel1"