Колосите на Мемнон | dLambow

(Colossi of Memnon)

Колосите на Мемнон: Когато гигантските статуи пееха на зората ...

Римският император Хадриан, заедно с жена си Сабина и поетесата Юлия Балбила, пристигат в Луксор през ноември 130 г. сл. Хр. Те се събират пред северния колос на зазоряване, чакайки. Изведнъж от каменната грамада се чува висок, жалбен звук – като стенание на вдовица, която плаче за сина си. Балбила веднага гравира стихове върху статуята: „Мемнон ми пее, когато слънцето грее“. Този момент, описан в древни надписи, превръща колосите в магнит за оракули и поети, но днес той ни напомня колко близо е била древността до магията – или поне до природните й трикове.

Съдържание на темата

• Кои са Колосите на Мемнон?
• История и строителство
• Мистериозните звуци
• Тълкувания на феномена
• Краят на мистерията
• Защо „на Мемнон“?
• Колосите днес
• Интересни факти

Колосите на Мемнон (Colossi of Memnon)

 

Кои са Колосите на Мемнон?

Колосите на Мемнон са две величествени каменни статуи, които стоят като стражи на западния бряг на Нил, близо до съвременния Луксор. Те изобразяват фараон Аменхотеп III – един от най-мощните владетели на Древен Египет, който управлява през 14 век пр. Хр. Статуите са част от огромния му погребален храм, който някога е бил най-големият в Теба (днешния Луксор). Високи и строги, те символизират вечността на фараона и връзката му с боговете, особено с Амон-Ра, слънчевия бог.

Размери и материал

Всяка статуя е висока около 18 метра – колкото пететажна сграда – и тежи над 720 тона, макар първоначалните оценки да са били до 1300 тона. Изсечени са от кварцитен пясъчник, издълбан от кариери в Гебел el-Ахмар, на стотици километри от мястото. Този материал е изключително твърд и издръжлив, което обяснява защо статуите са оцелели повече от 3400 години. Тяхната позиция – седнали фигури с ръце на колене и поглед към изток – е умишлена: фараонът „посреща“ изгряващото слънце, символ на живота и възраждането.

Символика и значение

В древноегипетската култура колосите не са просто декор – те са защитници на душата на фараона в отвъдното. Надписите върху тях, макар и повредени от времето, разказват за величието на Аменхотеп III, който е правил в златния век на Египет. Храмът им, днес почти заличен от наводненията на Нил, е бил разкошен комплекс с пилони, колони и статуи, който подчертава връзката между фараона и божественото.

История и строителство

През 18 династия, около 1350 пр. Хр., Аменхотеп III започва строителството на своя погребален храм в Западна Теба – място, посветено на мъртвите. Храмът е бил толкова грандиозен, че е надхвърлял дори пирамидите по мащаб. Колосите са първото, което вижда човек, влизайки в комплекса, и са предназначени да впечатляват и да плашат. Земетресение около 1200 пр. Хр. разрушава голяма част от храма, оставяйки само статуите да стоят като самотни свидетели.

Транспорт и техника

Една от най-големите загадки е как египтяните са пренесли тези гиганти без колела или механизация. Учените смятат, че са ги катерили по реката с големи салове, а после ги са преместили по суши с дървени шейни, овлажнени с вода, за да намалят триенето. Резбата е направена на място, с медни триони и долеритови чукове – технологии, които все още изумяват археолозите. Последните разкопки от Хуриг Сурузиан разкриха, че храмът е имал три пилона, всеки с колоси, и над 200 фрагмента статуи, които днес са в Луксорския музей.

Мистериозните звуци

Около 27 г. пр. Хр. силно земетресение разбива горната част на северния колос, оставяйки дълбоки пукнатини. От този момент започва легендата за „певещия Мемнон“: всеки зазоряване, когато слънцето топли камъка, статуята издава странни звуци – от ниски стенания до високи свистене, сякаш диша или пее. Пътешественици от цял свят – от гръцки историци като Страбон (който ги описва като „удар“ през 20 г. пр. Хр.) до римски императори – се стичат да чуят феномена.

Описания от древността

Надписите върху статуите – над 107 на брой, на гръцки и латински от 20 до 250 г. сл. Хр. – са пълни с поезия и свидетелства. Юлия Балбила, придружаваща Хадриан, пише четири епиграма за посещението си: „Мемнон ми приветства слънцето с песен“. Други описват звуците като „жалби на вдовица“ или „музикален инструмент“. Феноменът продължава два века, превръщайки мястото в оракул – хората питали статуята за пророчества, вярвайки, че ако издаде звук, предсказанието е благоприятно.

Тълкувания на феномена

Загадката на звуците вдъхновява както учени, така и мистици. Днес науката предлага рационални обяснения, но в древността те са се тълкували като мост между света на живите и мъртвите.

Природни обяснения

Най-приетата теория е, че звуците са причинени от температурните промени: през нощта росата се просмуква в пукнатините, а сутрин слънцето я изпарява бързо, създавайки пара, която „свири“ през тесните цепки като флейта. Това обяснява защо феноменът е бил нееднакъв – зависел от времето и влажността. Подобни ефекти се наблюдават в други скални образувания, като „пеещите“ камъни в Карнак.

Мистични и митологични

За древните гърци и римляни звуците са били гласа на душата на фараона или на боговете. Някои виждат в тях плача на Еос – майката на Мемнон, която всеки ден оплаква сина си с роса. Други говорят за „божествена намеса“, където статуята „се събужда“ да поздрави Ра. Тези тълкувания са вдъхновили поезия и легендата за оракула, който предсказвал бъдещето.

Краят на мистерията

През 199 г. сл. Хр. император Септимий Север, тронен от съпругата си Джулия Домна, заповядва ремонт на северния колос – запълва пукнатините и укрепва основата. От този момент звуците спират завинаги. Това потвърждава природната теория, но оставя място за спекулации: дали ремонтът е унищожил „духа“ на статуята? Последни свидетелства от 18-19 век са смятани за измислици от местни водачи, които са искали да впечатлят туристите.

Модерни разкопки

От 1998 г. археологът Хуриг Сурузиан води реставрация, разкривайки основите на храма. Наводненията на Нил са заличили 3 км от комплекса, но колосите стоят непокътнати. Днес те са част от ЮНЕСКО списъка, с постоянни мерки срещу ерозията.

Защо „на Мемнон“?

Макар да изобразяват Аменхотеп III, статуите получават името си от гърците през 4 век пр. Хр. Мемнон е митичен етиопски цар, син на Еос и Титон, който се бие за Троя и умира от ръката на Ахил. Гърците виждат в колосите неговия образ – особено след като звуците започват да се чуват. Те кръщават района „Мемнониум“ и асоциират стенанията със скръбта на Еос. Това сливане на египетска и гръцка митология прави колосите уникален културен мост.

Гръцки влияния

Александър Велики и последващите му наследници въвеждат гръцки идеи в Египет, а надписите от римско време (като тези на Балбила) запазват легендата. Днес „Мемнон“ е синоним на мистерията, макар истинският фараон да е забравен от повечето туристи.

Колосите днес

Колосите са топ атракция в Луксор – първата спирка за всеки посетител на Западния бряг. Туристите пристигат на зора, за да видят слънцето да ги осветява, и се чудят на тяхната издръжливост срещу времето. Мястото е спокойно, с гледка към Нил, и предлага идеална възможност за снимки и размишления. В близост са Долината на царете и Карнак, правейки ги част от по-голям маршрут. Днес те привличат милиони, напомняйки за гения на древните египтяни в архитектурата и инженерството.

Туристически съвети

Най-доброто време е ноември-февруари, когато е по-хладно. Вземете вода и шапка – слънцето е безмилостно. Билетът струва около 80 египетски лири, а таксите могат да ви отведат до мястото. Не пропускайте да прочетете надписите – те са като древни автографи от цезари и поети.

Интересни факти

• Гръцкият историк Страбон е първият, който описва звуците като „удар от камък“, но той не е единственият – над 100 надписа потвърждават феномена.
• Император Хадриан не чува нищо по време на посещението си, което кара спътниците му да се шегуват, че слънцето „не му прощава“ смъртта на любимия му Антиной.
• Колосите са толкова тежки, че ако паднат, ще създадат кратер – египтяните са ги проектирали да устоят на земетресения.
• Легендата за Мемнон вдъхновява опери и картини, включително „Мемнон“ на Джовани Паоло Панчини през 19 век.
• През 1840-те години художникът Дейвид Робъртс ги рисува заобиколени от вода от Нил – днес те са на 3 км навътре в пустинята заради наносите.

Бихте ли чули „песента“ на Мемнон, ако можеше? Споделете вашите мисли в коментарите или предложете друга древна мистерия за следваща статия. Ако ви е харесало, споделете с приятели и се върнете утре за нови приключения!

---
dLambow - "samou4itel1"