Бълхите | dLambow

(The fleas) - 

Бълхата може да надскача собствената си дължина с 350 пъти 

Животът на бълхите 

Бълхите са малки, безкрили насекоми, които живеят като външни паразити върху топлокръвни животни, включително бозайници и птици. Техният жизнен цикъл преминава през четири основни етапа: яйце, ларва, какавида и възрастно насекомо.

• - Яйца: Женската бълха снася яйца върху тялото на гостоприемника. Те не се прилепват здраво и често падат от животното, разпространявайки се в околната среда – по килими, легла за домашни любимци, мебели и цепнатини.
• - Ларви: От яйцата се излюпват ларви, които са микроскопични, бели и без крака. Те не се хранят с кръв, а с органичен материал, като изпражнения от възрастни бълхи (съдържащи смляна кръв), мъртви кожни клетки и други отпадъци, намиращи се в праха и замърсените места.
• - Какавида: След като ларвата премине през няколко линеене, тя се превръща в какавида. Какавидите се обвиват в копринен пашкул, който често е покрит с прах и отломки, което ги прави много трудни за откриване и унищожаване. Този етап може да продължи от няколко дни до няколко месеца, в зависимост от условията на околната среда. Бълхата може да остане в какавиден стадий, докато не усети вибрации, топлина или въглероден диоксид – признаци, че наблизо има потенциален гостоприемник.
• - Възрастна бълха: След като излезе от пашкула, възрастната бълха бързо търси гостоприемник, за да се храни с кръв. Ето защо често забелязваме проблем с бълхите, когато сме отсъствали от дома за известно време и се върнем – всички "спящи" какавиди се активират едновременно. Възрастните бълхи живеят около 2-3 месеца, през които женската може да снесе хиляди яйца.

Бълхите (The fleas)

Опасности от присъствието на бълхи около нас

Присъствието на бълхи представлява редица опасности и неудобства:

• - Ухапвания и дразнене: Ухапванията от бълхи причиняват сърбеж, зачервяване и дразнене по кожата. При някои хора и животни могат да се развият алергични реакции, водещи до по-силно възпаление, косопад (при животни) и вторични кожни инфекции вследствие на разчесване.
• - Предаване на болести: Исторически бълхите са били преносители на сериозни заболявания като бубонната чума (Черната смърт), причинена от бактерията Yersinia pestis. Днес рискът от чума в развитите страни е нисък, но бълхите все още могат да предават други болести:
•    = Рикетсиози: Някои видове бълхи могат да предават рикетсиози, като ендемичен тиф (мурин тиф), причинен от Rickettsia typhi.
•    = Бартонелоза (болест на котешкото одраскване): Въпреки че се предава предимно чрез одраскване от котка, която е заразена с бактерията Bartonella henselae, бълхите играят роля в разпространението на бактерията сред котките.
•    = Паразити: Бълхите са междинни гостоприемници за някои видове тении, като кучешката тения (Dipylidium caninum). Ако домашен любимец погълне заразена бълха (например по време на груминг), той може да се зарази с тения. Хората също могат да се заразят, макар и по-рядко, най-често деца.
• - Анемия: При малки животни, като кученца и котенца, или при тежки инвазии, голямото количество бълхи, хранещи се с кръв, може да доведе до анемия, която може да бъде животозастрашаваща.

Може ли бълхата може да надскача собствената си дължина с 350 пъти?

Някои видове бълхи наистина могат да скачат на разстояния, които са до 350 пъти по-големи от дължината на тялото им, и на височина, до 200 пъти по-голяма. За да си представите това, човек със среден ръст от 1,70 м, ако притежаваше подобни способности, би могъл да скочи на разстояние над 500 метра и на височина над 300 метра – нещо, което изглежда невъзможно.

Откъде идват тези способности?

Невероятната скачаща способност на бълхите се дължи на няколко уникални анатомични и физиологични адаптации:

• - Специализирана мускулатура на задните крака: Бълхите имат изключително мощни задни крака, които са пропорционално много по-големи и силни спрямо размера на тялото им.
• - Резилин (Resilin): Това е ключът към тяхната експлозивна сила. Резилинът е силно еластичен протеин, който действа като "гумена лента" или пружина. Той се намира в специални стави в задните крака на бълхата. Когато бълхата се готви да скочи, тя свива мускули, които компресират този резилин.
• - Механизъм за "щракване" (Catch mechanism): След като резилинът е компресиран и енергията е натрупана, бълхата има механизъм, който я "заключва" в това състояние. След това, когато реши да скочи, този механизъм се освобождава незабавно. Освободената енергия от разтягането на резилина се предава много бързо към задните крака, изстрелвайки бълхата във въздуха.
• - Скорост на изтласкване: Благодарение на този механизъм, бълхите могат да генерират изключително високи скорости на изтласкване за части от секундата, позволявайки им да преодоляват огромни разстояния спрямо техния размер.

В обобщение

Бълхите са паразити с удивителни способности, които, въпреки малкия си размер, могат да създадат сериозни проблеми както за домашните любимци, така и за хората. Редовната профилактика и хигиена са ключови за справяне с тяхното присъствие.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Бръмбари | dLambow

(Beetles) - 

Бръмбарът може да живее 9 дни без глава1 след което ще умре от глад 

Какво са бръмбарите? 

Бръмбарите (разред Coleoptera) са най-големият разред насекоми, съставляващ около 40% от всички познати видове насекоми, с над 400 000 описани вида. Те са изключително разнообразни по форма, размер, цвят и местообитание.

Бръмбари (Beetles)

Общи характеристики и живот на бръмбарите:

• - Екзоскелет: Една от най-отличителните им черти е здравият екзоскелет, съставен от хитин, който им осигурява защита и опора.
• - Елитри: Предните им крила са видоизменени в твърди, рогови образувания, наречени елитри (надкрилия), които покриват и защитават задните, ципести крила, използвани за летене. Не всички бръмбари могат да летят.
• - Устен апарат: Притежават гризещ устен апарат, който е пригоден за разнообразна храна – от растителна материя (листа, дърво, плодове, семена) до други насекоми и мърша.
• - Метаморфоза: Бръмбарите преминават през пълна метаморфоза, което означава, че жизненият им цикъл включва четири етапа:
•    = Яйце: Женската снася яйца, обикновено на място, където излюпените ларви ще имат достъп до храна.
•    = Ларва: Ларвите на бръмбарите са много разнообразни – някои са червеобразни, други имат крака, трети живеят в дърво. Те активно се хранят и растат, преминавайки през няколко линеения.
•    = Какавида: След достатъчно хранене, ларвата се превръща в какавида, която обикновено е неподвижна и не се храни. В този етап протичат големи трансформации, които превръщат ларвата във възрастен бръмбар.
•    = Имаго (възрастен бръмбар): От какавидата излиза възрастният бръмбар, чиято основна функция е размножаването.
• - Местообитания: Могат да бъдат открити в почти всяко земно местообитание – от пустини до гори, от сладки води до високи планини. Някои видове са вредители по културите или складираните продукти, докато други са хищници, които помагат за контрола на други насекоми, или са важни опрашители.

Вярно ли е, че "Бръмбарът може да живее 9 дни без глава, след което ще умре от глад."?

Твърдението, че "Бръмбарът може да живее 9 дни без глава, след което ще умре от глад", е частично вярно, но има нужда от уточнение и корекция. По-точното твърдение, което е често срещано и по-близо до истината, се отнася за хлебарките, а не конкретно за бръмбарите.

Ето какво е вярно относно оцеляването на безглави насекоми:

• - Декапитираните насекоми (включително хлебарки и някои бръмбари) могат да оцелеят известно време без глава. Причината е, че дихателната им система не е централизирана през главата, а се осъществява чрез отвори, наречени спиракули, разположени по тялото. Мозъкът им също не контролира пряко всички телесни функции по начина, по който го прави човешкият мозък.
• - Причина за смъртта: Насекомото наистина би умряло от глад (или дехидратация) след известно време, защото без глава то не може да се храни или да пие вода. Срокът "9 дни" е по-скоро приблизителен и може да варира значително в зависимост от вида на насекомото, температурата, влажността и други фактори.
• - Защо се бърка с бръмбари: Вероятно това е объркване между различни видове насекоми, тъй като хлебарките са по-известни с тази си способност. Докато някои бръмбари може да проявяват ограничена жизненост след декапитация, тази способност не е толкова изразена или трайна, колкото при хлебарките.

Така че, докато идеята за "безглаво оцеляване" е свързана с насекоми, по-конкретно и в по-голяма степен тя се отнася за хлебарките, а не толкова за бръмбарите.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Адам, Ева и ябълката от Рая | dLambow

(Adam, Eve and the apple of Eden)  - 

Кой е Адам? Коя е Ева? Какво е Рая? Каква е ролята и символиката на ябълката? 

Произход и обитатели на Едем 

В началото Бог създава небето и земята. След това, на шестия ден, Той създава човека по Свой образ и подобие. Първият човек е Адам, чието име произлиза от еврейската дума за "земя" или "човек". Бог го поставя в Едемската градина, известна още като Рая – място на изобилие, красота и съвършенство, където всичко необходимо за живот е на разположение.

Адам, Ева и ябълката от Рая (Adam, Eve and the apple of Eden) 

Бог вижда, че не е добре човекът да бъде сам, и решава да му създаде помощник. Докато Адам спи дълбок сън, Бог взима едно от ребрата му и създава Ева, чието име означава "живот" или "майка на всичко живо". Тя е спътница на Адам, създадена да бъде негова половинка и другарка.

Единствената забрана и изкушението

В Едемската градина има много дървета с вкусни плодове, от които Адам и Ева могат да ядат свободно. Бог обаче им дава само една забрана: "От всяко дърво в градината можеш свободно да ядеш, но от дървото за познаване на доброто и злото да не ядеш от него; защото в деня, в който ядеш от него, непременно ще умреш."

Един ден змията, която е най-хитра от всички полски животни, създадени от Господ Бог, се приближава до Ева и я изкушава. Тя поставя под въпрос Божията забрана, като казва: "Никак няма да умрете; но знае Бог, че в деня, в който ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото."

Грехопадението и последствията

Ева вижда, че плодът от дървото е добър за ядене, приятен за очите и желателен, за да дава знание. Тя взема от него, яде и дава и на Адам, който също яде. В този момент, според библейския разказ, очите им се отварят и те осъзнават, че са голи. Срамуват се и си правят препаски от смокинови листа.

Когато Бог ги призовава, Адам и Ева се скриват. Бог ги пита защо са се скрили, а Адам обвинява Ева, че му е дала от плода. Ева на свой ред обвинява змията, че я е излъгала.

В резултат на това неподчинение Бог налага проклятия:

• - На змията – да пълзи по корема си и да яде пръст, а между нея и жената ще има вражда.
• - На Ева – ще ражда децата си с болка, а към мъжа ѝ ще бъде желанието ѝ и той ще я владее.
• - На Адам – земята ще бъде проклета заради него и с мъка ще се храни от нея, а с пот на лицето си ще изкарва хляба си, докато не се върне в земята, от която е взет.

Накрая, за да не посегнат и към дървото на живота и да живеят вечно в състояние на грях, Бог ги изгонва от Едемската градина и поставя херувими с пламенен меч да пазят пътя към дървото на живота.

Ролята и символиката на ябълката

Въпреки че в Библията изрично не се споменава, че плодът е ябълка, в западната култура тя трайно се е утвърдила като символ на забранения плод. Тази асоциация вероятно произлиза от латинската дума "malum", която може да означава както "зло", така и "ябълка".

Символиката на ябълката (или забранения плод) е многопластова:

• - Изкушение и неподчинение: Тя представлява привлекателността на забраненото и последвалото нарушаване на Божията заповед.
• - Грехопадението: Яденето на плода е актът, който води до загубата на невинността и влизането на греха в света.
• - Загуба на Рая: Символизира изгонването от съвършеното състояние на блаженство и началото на един по-труден живот, белязан от труд, болка и смърт.
• - Придобиване на знание (добро и зло): Въпреки че е греховно, яденето на плода дава на Адам и Ева ново разбиране за света, различавайки доброто от злото.
• - Свободна воля: Историята подчертава идеята за свободната воля на човека да избира между подчинение и неподчинение на Бога.

Заключение

Историята за Адам, Ева, ябълката и Рая е основополагаща в юдаизма, християнството и исляма, като предлага обяснение за произхода на злото, човешката природа и отношенията между Бог и човечеството.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Българската шевица - вид древно писмо | dLambow

(Bulgarian embroidery - a type of ancient writing) - 

Можем ли да разглеждаме Българската шевица като вид древно писмо? 

Можем ли да разглеждаме Българската шевица като вид древно писмо, с помощта на което се разказват истории и се оповестяват различни състояния и обстоятелства в живота на хората и обществото?

Българската шевица - вид древно писмо (Bulgarian embroidery - a type of ancient writing)

Как ни "говори" българската шевица?

Българската шевица може да се разглежда като вид древно писмо, чрез което се разказват истории и се отразяват различни състояния и обстоятелства в живота на хората и обществото. Това традиционно изкуство, известно още като българска народна бродерия, е наситено със символика и носи дълбоки културни послания, които надхвърлят просто декоративната функция. Чрез своите мотиви, цветове и композиции шевицата предава информация за вярвания, социален статус, важни събития и дори исторически контекст. Нека разгледаме как това се случва и дадем конкретни примери.

Как шевицата функционира като древно писмо?

Шевицата използва визуален език, базиран на символи, които имат специфични значения, разбираеми за общността, която ги създава и използва. Тези символи не са случайни – те са внимателно подбрани, за да разкажат история или да предадат послание. Ето основните елементи, чрез които шевицата "говори":

Геометрични форми

Геометричните мотиви са основа на шевицата и носят универсални значения:

• - Кръгът символизира слънцето, вечността или хармонията.
• - Ромбът често представлява плодородие и женската енергия.
• - Кръстът е знак за защита и вяра.

Растителни и животински мотиви

Изобразяването на цветя, дървета или животни добавя разказвателен слой:

• - Цветята и дърветата могат да означават природа, растеж или връзка със земята.
• - Животни като птици (напр. паун) носят митологични или духовни значения.

Цветове

Цветовете в шевицата не са просто естетичен избор, а имат символична тежест:

• - Червеното означава жизненост, любов или защита.
• - Зеленото е свързано с природата и обновлението.
• - Синьото изразява духовност и спокойствие.

Контекст и предназначение

Шевиците често са създавани за конкретни поводи – сватби, раждания, религиозни празници – и отразяват тези събития чрез своите мотиви.

Примери за истории и обстоятелства, разказани чрез шевицата

Нека разгледаме конкретни примери, които илюстрират как шевицата предава послания:

Дървото на живота

Този често срещан мотив изобразява дърво с корени и клони, символизиращо връзката между земята и небето, както и цикъла на живота – раждане, растеж и смърт. В сватбени шевици дървото може да подчертае надеждата за плодородие и продължение на рода.

Паунът

Паунът, с неговите ярки цветове и разперена опашка, е символ на красота, гордост и понякога безсмъртие. Включването му в шевица може да отбележи празнично събитие или да подчертае високия социален статус на носителя на дрехата.

Кръстът

Кръстът е широко разпространен символ в българската шевица и често се използва с защитна функция – за предпазване от зли сили или беди. Например, в шевици, предназначени за новородени, кръстът може да е изобразен като благословия и закрила.

Сватбени мотиви
В сватбените шевици често се срещат комбинации от ромбове, цветя и птици, които символизират плодородие, щастие и хармония в новия семеен живот. Тези мотиви разказват история за началото на нов етап и пожелания към младоженците.

Отразяване на социален статус

Сложността на шевицата и използваните материали (напр. златни или сребърни конци) могат да показват икономическото състояние или общественото положение на семейството. По-пищните шевици често са принадлежали на заможни хора или са били изработвани за специални поводи.

По-широк обществен контекст

Шевицата може да отразява и колективни обстоятелства. Например, в периоди на война или съпротива определени символи (като слънце или орел) могат да изразяват национална гордост и надежда. Също така, простотата или сложността на бродерията може да е свързана с икономическите условия на дадена общност.

Заключение

Българската шевица е много повече от украса – тя е своеобразно древно писмо, което чрез символи, цветове и мотиви разказва истории за живота, вярванията и обстоятелствата на хората и обществото. Примери като "Дървото на живота", паунът или кръстът показват как това изкуство предава както лични, така и колективни послания, превръщайки се в ценен израз на българската култура и идентичност.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Черната брада | dLambow

(Blackbeard) - 

Съкровището на Черната брада 

Историята за съкровището на Черната брада е една от най-интригуващите легенди в пиратската история, обгърната в мистерия и продължаваща да вълнува търсачите на съкровища и до днес.

Черната брада (Blackbeard)

Кой е Черната брада? 

Когато Черната брада е убит в битка през 1718 г., кариерата на най-известния пират в историята завършва по подобаващ начин. Но легендата за него продължава да се разраства и след смъртта му, а поколения търсачи на съкровища се чудят къде е скрил плячката, която е ограбил.

Предполага се, че мистериозната плячка на Черната брада се намира някъде в Северна Каролина - може би на старото му свърталище остров Окракок или на мястото, където е потънал легендарният му кораб „Отмъщението на кралица Анна“. Но това са само теории. Предполагаемата хвалба на Черната брада, че никой освен него и дявола няма да разбере къде е скрито съкровището му, продължава да звучи вярно.

Легендата за скритото съкровище

След смъртта на Черната брада през 1718 г., макар кариерата му да приключва, митът около него започва да расте. Една от централните теми в този мит е скритото му съкровище. Предполага се, че през годините на пиратство, Черната брада е натрупал огромно богатство от ограбени кораби и селища. Въпреки че е бил известен с разточителния си начин на живот, идеята, че е оставил голямо съкровище някъде скрито, е здраво вкоренена в народната памет.

Теории за местоположението

Вашето обобщение правилно посочва, че Северна Каролина е основното място, където се предполага, че се намира съкровището. Две от най-популярните теории са:

• - Остров Окракок: Това е било едно от любимите убежища на Черната брада. Той е познавал добре водите около него и е използвал острова като база за своите операции. Естествено е да се смята, че ако е скрил съкровище, Окракок би бил логичен избор.
• -  „Отмъщението на кралица Ана“: Флагманският кораб на Черната брада, „Отмъщението на кралица Ана“, е потънал край бреговете на Северна Каролина. Въпреки че корабът е открит и са извадени много артефакти от него, никога не е намерено голямо съкровище в злато или бижута. Въпреки това, мисълта, че част от плячката може да е била скрита на кораба или в близост до мястото на потъването, продължава да съществува.

Проклятието на Черната брада

Най-интригуващата част от легендата, която и вие споменавате, е твърдението на самия Черна брада, че "никой освен него и дявола няма да разбере къде е скрито съкровището му". Тази фраза е превърнала търсенето на съкровището в обречено начинание за мнозина. Тя създава аура на проклятие и безнадеждност около търсенето, подхранвайки идеята, че съкровището е толкова добре скрито, че е практически невъзможно да бъде открито без божествена или дяволска намеса.

Тази фраза също така служи като психологическа бариера за търсачите, тъй като предполага, че всеки, който се доближи до истината, може да се изправи пред неблагоприятни последици.

Наследството на легендата

Въпреки че няма конкретни доказателства за съществуването на голямо, скрито съкровище на Черната брада, легендата продължава да живее. Тя е неразделна част от фолклора за пиратите и привлича туристи и любители на приключенията към Северна Каролина с надеждата да разкрият една от най-големите морски мистерии. Историята за "Съкровището на Черната брада" е перфектен пример за това как митовете могат да надживеят реалността и да продължат да пленяват въображението на хората векове след събитията.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Крокодили | dLambow

(Crocodiles) - 

Кpокодилите гълтат камъни, за да се потапят по-надълбоко 

Кои са кpокодилите? 

Крокодилите са едни от най-древните и успешни хищници на Земята, оцелели милиони години. Те са част от разред Crocodilia, който включва алигатори, каймани и гавиали.

Крокодили (Crocodiles)

Ето някои интересни факти за тях:

• - Произход и еволюция: Крокодилите са близки роднини на птиците и динозаврите, произхождащи от архозаврите. Техният дизайн на тялото е изключително ефективен и почти не се е променил значително през еволюцията.
• - Местообитание: Обитават тропически и субтропически райони по света, предимно в сладководни басейни като реки, езера, блата, но някои видове (като соленоводния крокодил) могат да живеят и в солени води и да пътуват в океана.
• - Характеристики на тялото:
•    = Здраво тяло: Имат силно, бронирано тяло, покрито с костни плочи (остеодерми), които ги предпазват.
•    = Силни челюсти: Притежават изключително силни челюсти, способни да упражняват огромна сила на захапване. Имат голям брой остри, конични зъби, които непрекъснато се подменят през живота им.
•    = Очи, ноздри и уши: Разположени са на върха на главата им, което им позволява да дишат, виждат и чуват, докато по-голямата част от тялото им е потопена под водата.
•    = Опашка: Мощната им, мускулеста опашка е основното им средство за придвижване във водата и се използва също за отблъскване на врагове.
•    = Кръвообращение: Имат четирикамерно сърце, подобно на бозайниците и птиците, което е ефективно за доставка на кислород до мускулите, особено по време на лов.
• - Поведение:
•    = Хищници: Те са върховни хищници в своите екосистеми, хранят се с риба, птици, бозайници и други влечуги. Ловуват чрез засада, дебнейки жертвите си и нападайки ги внезапно.
•    = Студенокръвни: Като влечуги, те са студенокръвни (ектотермни) и зависят от външни източници на топлина, за да регулират телесната си температура. Често се припичат на слънце.
•    = Размножаване: Снасят яйца, които обикновено заравят в пясък или растителност. Женските са грижовни майки и често защитават гнездата и малките си.
• - Интелигентност: Макар и често възприемани като примитивни, изследвания показват, че крокодилите могат да проявяват доста сложни поведения, включително използване на примамки за привличане на птици и координиран лов.

Вярно ли е, че "Кpокодилите гълтат камъни, за да се потапят по-надълбоко"?

Да, това е вярно! Крокодилите наистина гълтат камъни, но не само за потапяне. Това явление е известно като гастролити (буквално "стомашни камъни"). Има няколко основни причини, поради които го правят:

• - Баласт за потапяне: Това е основната и най-често цитирана причина. Гълтането на камъни увеличава общото им тегло и плътност, което им помага да се потапят по-лесно, да остават потопени за по-дълго време и да маневрират по-добре под водата, особено когато ловуват или дебнат плячка. Това е особено полезно за големи крокодили.
• - Помощ при храносмилането: Някои учени смятат, че камъните могат да помагат и при храносмилането. В стомаха камъните могат да действат като мелнички, помагайки за смилането на твърди части от храната, като кости, черупки и косми, особено при по-големи жертви.
• - Източник на минерали: Макар и по-малко вероятно като основна причина, има спекулации, че камъните могат да бъдат и източник на някои минерали, които крокодилите извличат бавно с времето.

Така че, твърдението е напълно вярно и е една от интересните адаптации на тези удивителни влечуги.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Тайната книга на богомилите | dLambow

(The Secret Book of the Bogomils) - 

„Тайната книга на богомилите“, известна още като „Йоаново евангелие“ или „Лъжовно евангелие“) 

Какво е „Тайната книга на богомилите“? 

„Тайната книга на богомилите“ е апокрифен ръкопис от XII век, открит в архивите на инквизицията в Каркасон, Франция, и по-късен препис от XIV век във Виена.
- Съдържание: Този ръкопис излага дуалистичните вярвания на богомилите, които отхвърлят Стария завет и имат специфични представи за сътворението и ролята на Сатанаил. Смята се, че е бил използван от катарите (западноевропейски последователи на богомилите) като основно пособие за проповядване. Езикът на оригинала е неясен, но се предполага, че може да е старобългарски или гръцки.

Тайната книга на богомилите (The Secret Book of the Bogomils)

Произход и откриване

„Тайната книга на богомилите“ е един от най-важните оцелели апокрифни ръкописи, свързани с богомилското учение. Както споменахте, оригиналният ръкопис от XII век е бил открит в архивите на Инквизицията в Каркасон, Франция, което само по себе си е показателно за това какви усилия са били полагани за преследване на еретическите движения. По-късен препис от XIV век е открит във Виена. Тези находки са ценни, тъй като предоставят директен поглед върху вярванията на богомилите и техните западноевропейски последователи – катарите.

Съдържание и богомилски вярвания

Основната същност на този ръкопис е представянето на дуалистичните вярвания на богомилите. За тях светът е арена на вечна борба между доброто и злото, които са представени от две равнопоставени начала – Бог и Сатанаил.

• - Отхвърляне на Стария завет: Богомилите са смятали Стария завет за дело на Сатанаил, тъй като в него се описват събития, свързани с материалния свят, насилие и грехове, които не са съвместими с техните представи за божественото. Те са приемали само Новия завет, и то в своя интерпретация.
• - Сътворението: Според „Тайната книга“ сътворението на видимия свят не е дело на Бог, а на Сатанаил. Той, бидейки първоначално ангелски чин, се е разбунтувал срещу Бог и е създал материалния свят и човешкото тяло. Душата обаче е божествена и затворена в материалното тяло.
• - Ролята на Сатанаил: Сатанаил е представен като паднал ангел, който притежава част от божествената сила и отговаря за злото в света. Целта на богомилите е била чрез аскетизъм и духовно пречистване да се освободят от влиянието на Сатанаил и материалния свят.

Връзка с катарите

Изключително важно е, че „Тайната книга“ е била използвана от катарите като основно пособие за проповядване. Катарите, които са били силно разпространени в Южна Франция (региона на Лангедок), са били пряко повлияни от богомилското учение, което е достигнало до Западна Европа вероятно чрез търговски пътища и мисионери. Тази книга е служила като тяхно "евангелие", тъй като излага основните им догми по ясен и систематичен начин.

Език на оригинала

Както посочвате, езикът на оригинала е неясен. Предполага се, че може да е старобългарски или гръцки. Това е напълно логично, като се има предвид, че богомилството възниква на Балканите – най-вероятно в България – и се разпространява както на запад (към Византия и Западна Европа), така и на изток. Старобългарският език е бил lingua franca за много славянски народи по това време, а гръцкият е бил езикът на Византийската империя, която е била в непосредствен контакт с богомилите.

Заключение

„Тайната книга на богомилите“ е ключов източник за разбирането на едно от най-значимите еретически движения в Средновековието и връзките между Изтока и Запада в религиозно-философски план.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Ръкописът на богомилите | dLambow

(The Bogomil Manuscript) - 

Какво е известно за "Ръкописът на богомилите", свързван по някакъв начин с "Черната книга на Камартен"? 

Има ли Ръкопис на богомилите? 

„Ръкописът на богомилите“ и „Черната книга на Камартен“ често се споменават в контекста на предполагаеми връзки между богомилското движение и средновековни текстове, но информацията за тях е противоречива и изисква внимателно разглеждане. 

Ръкописът на богомилите (The Bogomil Manuscript)

Ето какво е известно въз основа на наличните източници и критичен анализ:

1. Черната книга на Камартен

Какво представлява? Черната книга на Кармартен (Black Book of Carmarthen) е един от най-старите запазени ръкописи на уелски език, датиран около 1250 г. Той е сборник от поезия, включващ религиозни, митологични и исторически текстове, свързани предимно с уелски легенди, включително истории за крал Артур и Мерлин. Написан е върху пергамент (животинска кожа) и се съхранява в Националната библиотека на Уелс.

• - Произход и история: Смята се, че е създаден от уелски монаси, вероятно в манастира в Кармартен. По-късно е бил в притежание на колекционери, като сър Джон Прайс и Робърт Воган, преди да влезе в националната колекция.
• - Съдържание: Основно съдържа стихотворения, някои от които са свързани с артуровския цикъл. През 2015 г. нова технология разкрива изтрити записки и рисунки по полетата на ръкописа, което подхранва интереса към него.

2. „Ръкописът на богомилите“ и връзката с Черната книга

Твърдения за връзка: Някои източници, предимно от български медии, твърдят, че Черната книга на Камартен съдържа „скрит текст“, написан с невидимо мастило, който разкрива информация за богомилите – средновековно дуалистично религиозно движение, зародило се в България през X век. Според тези източници текстът описва богомилите като „най-чистите християни“ и съдържа пророчество за България като „сърцето на земята на Просветените“, откъдето ще се зароди „щастието на новия свят“.

Конкретни твърдения:

• - Професори от Кеймбридж (Пол Ръсел и Мирия Уилямс) уж са разчели този скрит текст, който споменава богомилите и тяхната вяра.
• - Текстът е бил скрит, за да се предпази от църковните гонения, тъй като богомилите са били смятани за еретици от официалната църква.
• - Упоменаването на България е свързано с идеята, че страната е енергиен център, което обяснява защо богомилското движение се заражда там.

3. Тайната книга на богомилите

Отделен ръкопис: Отделно от Черната книга на Камартен, съществува и друг текст, наричан „Тайната книга на богомилите“ (известен още като „Йоаново евангелие“ или „Лъжовно евангелие“). Той е апокрифен ръкопис от XII век, открит в архивите на инквизицията в Каркасон, Франция, и по-късен препис от XIV век във Виена.

• - Съдържание: Този ръкопис излага дуалистичните вярвания на богомилите, които отхвърлят Стария завет и имат специфични представи за сътворението и ролята на Сатанаил. Смята се, че е бил използван от катарите (западноевропейски последователи на богомилите) като основно пособие за проповядване. Езикът на оригинала е неясен, но се предполага, че може да е старобългарски или гръцки.
• - Връзка с Черната книга: Няма потвърдена историческа връзка между този ръкопис и Черната книга на Камартен. Твърденията, че Черната книга съдържа богомилски текст, изглежда са по-скоро спекулативни и не са подкрепени от академични източници извън определени български медии.

4. Критичен анализ

Съмнения в достоверността: Твърденията, че Черната книга на Камартен съдържа скрит текст за богомилите, идват предимно от български източници като izumitelno.com, vsekidnevno.com, bradva.bg и други, които често повтарят едни и същи твърдения без да предоставят първични източници или академични доказателства.

• - Липса на академична подкрепа: Основните изследвания на Черната книга (напр. от Националната библиотека на Уелс или уелски учени) не споменават богомилски текстове. Разкритите през 2015 г. изтрити бележки са свързани с уелски поезия и артуровски легенди, а не с богомилство.
• - Исторически контекст: Богомилите са били активни в България и Балканите през X–XIV век, а влиянието им достига до Западна Европа чрез катарите. Въпреки това, Уелс през XIII век е географски и културно отдалечен от богомилските центрове, което прави връзката с Черната книга малко вероятна без солидни доказателства.
• - Енергийни полета и пророчества: Идеите за „енергийни полета“ в България и пророчества за „нов свят“ звучат по-скоро като съвременни езотерични интерпретации, отколкото като исторически факти. Тези твърдения често се използват за популяризиране на националистични или мистични наративи.

5. Заключение

Черната книга на Камартен е автентичен уелски ръкопис от XIII век, свързан с артуровските легенди, но няма убедителни доказателства, че съдържа богомилски текстове. Твърденията за „скрит текст“ за богомилите изглежда са спекулативни и неподкрепени от академични източници. Тайната книга на богомилите е отделен апокрифен текст, свързан с богомилските и катарските учения, открит в Каркасон, и няма доказана връзка с Черната книга.

• - Препоръка: За по-точна информация е добре да се потърсят консултации с академични източници за богомилството (напр. трудове на историци като Димитър Ангелов или Юрий Стоянов) и първични източници за Черната книга в Националната библиотека на Уелс. Бъдете скептични към сензационни твърдения в популярни медии, които често преувеличават или измислят връзки без доказателства.

---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Домашна халва | dLambow

(Homemade halva) - 

Домашна Слънчогледова Халва 

Как да си направим домашна халва от слънчоглед? 

Тази рецепта ще ви помогне да приготвите вкусна и ароматна домашна халва, която ще ви напомня за детството!

• - Време за приготвяне: около 30 минути + няколко часа за охлаждане
• - Порции: 4-6

Домашна халва (Homemade halva)

Продукти:

• - Сурови слънчогледови семки: 400 г
• - Захар: 150 г
• - Вода: 40 мл
• - Белтък: 1 голям брой
• - Щипка сол
• - Пудра захар: 1/2 чаена лъжичка
• - Шамфъстък (суров, несолен): 30 г (по желание, за аромат и текстура)

Приготвяне:

• - Подготовка на семките: Загрейте сух тиган на среден огън. Изсипете слънчогледовите семки и ги запечете за около 7-10 минути, като разбърквате често, докато станат леко златисти и започнат да ухаят приятно. Внимавайте да не ги изгорите, тъй като това ще придаде горчив вкус. Отстранете от огъня и ги разстелете на тава или голяма чиния, за да се охладят напълно. Това е важно, за да не се превърнат в паста при смилането.
• - Смилане на семките: След като семките изстинат, прехвърлете ги в мощен блендер или кухненски робот. Смелете ги на фино брашно, като периодично спирате блендера и разбърквате, за да се уверите, че всичко се смила равномерно. Трябва да получите консистенция, подобна на гъсто олио или тахан, поради отделянето на мазнината от семките.
• - Приготвяне на меренг: В суха и чиста купа разбийте белтъка с щипката сол на средна скорост. Когато започне да се образува пяна, добавете пудрата захар на части, без да спирате разбиването. Продължете да разбивате докато получите гъст и лъскав меренг с твърди върхове (т.нар. "снежни върхове"). Когато повдигнете бъркалките, меренгът трябва да запазва формата си.
• - Приготвяне на захарен сироп: В малка тенджера смесете захарта и водата. Загрейте на слаб огън, като разбърквате, докато захарта се разтвори напълно. След като сиропът заври, оставете го да къкри за около 5 минути, без да разбърквате.
• - Смесване на халвата: Докато блендерът работи (на ниска скорост), започнете да добавяте горещия захарен сироп на тънка струйка към разбития меренг. Правете това много внимателно, за да не "сготвите" белтъка. Продължете да разбивате докато сиропът се усвои напълно и сместа стане хомогенна.
• - Добавяне на семките и ядките: Изсипете смлените слънчогледови семки към белтъчната смес. Ако използвате шамфъстък, нарежете го на едро и го добавете сега. Разбъркайте енергично с лъжица или шпатула, докато всички съставки се смесят добре и получите гъста, лепкава маса.
• - Оформяне и охлаждане: Подгответе форма за хляб или друга подходяща форма, като я покриете с прозрачно фолио, така че краищата да висят навън. Изсипете халвената смес във формата и я притиснете добре, за да се уплътни. Завийте с висящото фолио или с ново фолио и приберете в хладилник за поне 4-5 часа, а най-добре за една нощ, за да стегне напълно.
• - Сервиране: След като халвата стегне, извадете я от формата с помощта на фолиото. Нарежете на парчета с остър нож и сервирайте.

Съвети за перфектна халва:

• - Качество на семките: Използвайте пресни, сурови слънчогледови семки за най-добър вкус.
• - Температура на семките: Уверете се, че семките са напълно охладени преди смилане. Топлината ще доведе до отделяне на повече мазнина и по-малко ронлива текстура.
• - Смилане: Смилането на семките на фин прах е ключово за гладка текстура на халвата. Ако блендерът ви не е достатъчно мощен, може да се наложи да правите това на няколко етапа.
• - Белтък: Уверете се, че купата и бъркалките са идеално чисти и без следи от мазнина, за да разбиете белтъка добре.
• - Сироп: Важно е да добавите горещия сироп бавно и на тънка струйка към белтъка, докато разбивате непрекъснато.

Насладете се на вашата домашна халва!
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Виктор Шаубергер | dLambow

(Victor Schauberger) - 

Виктор Шаубергер - използването на природни енергии 

Виктор Шаубергер - обикновен лесовъд, който е направил фундаментални открития през 20-ти век и открива напълно нови енергийни източници за човечеството със своята вихрова техника. Например, от един кубичен метър вода можело да се получат поне 4000 kW топлинна енергия в секунда"....

• Кой е Виктор Шаубергер?
• Каква е тази "вихрова техника"?
• Кои са неговите открития и каква е тяхната същност?

Виктор Шаубергер (Victor Schauberger)

Кой е Виктор Шаубергер?

Виктор Шаубергер (1885 – 1958) е австрийски лесничей, натуралист, философ и изобретател. Той е потомствен лесничей и, според някои източници, е отказал висше образование, но е придобил знанията си чрез внимателно наблюдение на природните процеси в естествената им среда – гората. Шаубергер е известен с това, че е изучавал как пъстървите се изкачват по водопади и е търсил принципите зад това явление, свързвайки ги със центростремителните сили. Той е считан за предшественик на биомимикрията и устойчивите технологии.

Каква е тази "вихрова техника"?

"Вихровата техника" на Шаубергер се основава на неговите наблюдения върху естествените движения на водата и въздуха, особено вихровите движения (вортекси). Той е вярвал, че природата създава енергия чрез имплозивни (всмукващи, центростремителни) движения – охлаждащи, завихрящи се навътре, които са много по-ефективни и устойчиви от съвременните технологии, базирани на експлозивни (центробежни) движения, които генерират топлина и разширение.

Според Шаубергер, насоченото към центъра циклоидно спирално движение съответства на понижаваща се температура, свиване и концентрация, докато центробежното движение е свързано с повишаваща се температура, топлина, разширение и експлозия.

Неговата вихрова техника цели да имитира и използва тези природни вихрови движения за различни цели, включително генериране на енергия, пречистване на вода и дори летателни апарати.

Кои са неговите открития и каква е тяхната същност?

Откритията на Виктор Шаубергер са свързани основно с използването на природни енергии и принципите на имплозията и вихровото движение. Същността на неговите открития може да бъде обобщена по следния начин:

• - Енергия от вода и въздух: Шаубергер е вярвал, че водата и въздухът могат да бъдат използвани като гориво за различни машини, ако се приложи правилният принцип на движение. Той е разработил устройства, които имитират естествения воден цикъл и движението на рибите, за да генерират енергия.
• - Имплозивна енергия: За разлика от конвенционалните двигатели, които работят на принципа на експлозия (горене и разширение), Шаубергер е изучавал и развивал идеята за имплозивни турбини. Тези устройства генерират енергия чрез охлаждане и свиване, създавайки вакуум и ниско налягане, което може да бъде превърнато в механична енергия.
• - "Пъстървова турбина" (Trout Turbine): Едно от най-известните му изобретения, "пъстървовата турбина", е проектирана да имитира движението на пъстърва във воден поток. Тя използва спираловиден канал за създаване на вихър, който задвижва турбина. Твърди се, че тези турбини са имали много по-висок коефициент на полезно действие от обикновените.
• - Транспортиране на дървесина: Той е проектирал и монтирал водни улеи със спирални нарези, подобни на тези в оръдията, за транспортиране на дървесина от планините. Доказал е, че при въртене на водата хидравличното съпротивление намалява.
• - Пречистване и витализиране на водата: Шаубергер е изучавал "структурираната вода" и е подчертавал важността на естественото движение на водата във вихри за поддържане на нейната жизненост и структура. Според него, витализираната вода, пречистена от вредни енергийни честоти, има пречистващо и хармонизиращо въздействие върху човешкото тяло.
• - „Репулсин“ (Repulsine) и други летателни апарати: Вдъхновен от вихровите движения, Шаубергер е работил върху прототипи на летателни дискове (понякога описвани като „летящи чинии“) и енергийни генератори. Тези устройства са имали за цел да създават повдигаща сила и тяга чрез завихряне на въздуха и йонизация. Твърди се, че някои от тези прототипи са се издигали с фантастична скорост на високи височини.
• - Топлинна енергия от вода: Споменаването, че "от един кубичен метър вода можело да се получат поне 4000 kW топлинна енергия в секунда" чрез вихрова техника, е твърдение, свързано с неговите идеи за извличане на енергия от природни процеси. Този тип твърдения често се свързват с концепции за "свободна енергия" или "студен синтез", които са били предмет на много дискусии и не са широко приети от основната научна общност.

Заключение

Идеите на Виктор Шаубергер, макар и противоречиви за академичната наука, продължават да вдъхновяват изследвания в областта на устойчивата енергия и водните технологии, фокусирани върху хармонията с природата.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Похищението на сабинянките | dLambow

(The Abduction of the Sabine Women) - 

Похищението на сабинянките: Легенда от ранната римска история 

Кой е Чарлз К. Нала? 

Чарлз К. Нала, роден през 1871 година, е известен с картината "Похищението на сабинянките". Това е картина, която изобразява легендарното похищение на сабинските жени от римляните, което става причина за сабинската война

Похищението на сабинянките (The Abduction of the Sabine Women)

„Похищението на сабинянките“, картина от Чарлз К. Нал, 1871 г.

„Похищението на сабинянките“ е един от най-известните епизоди от легендарния период на римската история, свързан с основаването на Рим. Тази събитие, понякога наричано и Сабинската война, обяснява как младото селище Рим е успяло да се сдобие с достатъчно население, за да се разрасне и процъфтява.

Началото: Проблемът с населението

След основаването си, Рим бил населен предимно от мъже. Това създавало сериозен проблем за бъдещето на града, тъй като съседните племена отказвали да омъжват дъщерите си за римляните, считайки ги за бедно и незначително население. За да реши този проблем, Ромул, легендарният основател на Рим, измислил хитър план.

Фестивалът Консуалии и похищението

Ромул организирал голям фестивал, наречен Консуалии, и поканил съседите на Рим, включително и сабиняните, заедно със семействата им. По време на празненството, в момент на невнимание и изненада, римляните внезапно нападнали невъоръжените гости и отвлекли техните неомъжени дъщери. Този акт, макар и брутален, бил смятан за необходим за осигуряване на бъдещето на римското население.

Последвалите войни

Разбираемо, съседите били възмутени и разгневени от това похищение. Последвала поредица от войни:

• - Война с латинците: Първоначално римляните победили латинците, които се опитали да нападнат Рим.
• - Война със сабиняните: Много по-трудна била войната със сабиняните, които били особено засегнати от отвличането на своите жени. С помощта на Тарпея, дъщерята на командира на Капитолийската крепост, сабиняните успели да завладеят Капитолия – ключова стратегическа точка в Рим. Борбата между двете страни продължила дълго и била изключително ожесточена.

Сабинянките като миротворци

Войната кулминирала, когато сабиняните, водени от своя цар Тит Таций, надделели и обърнали римляните в бягство. В този критичен момент, Ромул се обърнал към боговете, обещавайки да построи храм на Юпитер Статор (Юпитер Спиращия), ако той спре бягството на римляните.

Но истинският поврат дошъл от неочаквано място. Сабинянките, които вече били станали съпруги на римляните и имали деца от тях, се хвърлили между воюващите си бащи и братя и своите римски съпрузи. С разпуснати коси и разкъсани дрехи, те умолявали и двете страни да спрат битката, тъй като не искали нито техните съпрузи, нито техните роднини да загинат.

Мир и обединение

Трогнати от молбите на жените, сабиняните се съгласили на вечен мир. В резултат на това споразумение, двата народа се обединили в една държава, която се управлявала съвместно от Тит Таций и Ромул. Римляните трябвало да приемат и сабинското име – квирити, в допълнение към собственото си. Религията също станала общоприета, символизирайки пълното обединение на двете общности.

Заключение

Тази легенда не само обяснява ранното демографско развитие на Рим, но и подчертава ролята на жените като миротворци и обединители в древността.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Ибн Рушд - Авероес | dLambow

(Ibn Rushd - Averroes) - 

Ибн Рушд - Авероес - Мостът между вярата и разума 

Арабски полимат от Андалусия, обхващащ философия, медицина, астрономия, физика, ислямско право и математика. Той е известен с обширните си коментари върху Аристотел, които оказват огромно влияние върху западната схоластика, и с опитите си да покаже съвместимостта между вярата и разума.

Ибн Рушд - Авероес (Ibn Rushd - Averroes)

Кой е Ибн Рушд?

Ибн Рушд, познат на Запад като Авероес, е бил изключителна фигура в историята на мисълта, истински арабски полимат от Андалусия. Живял през XII век (1126-1198), той е оставил трайна следа в множество области, включително философия, медицина, астрономия, физика, ислямско право и математика. Неговото наследство е толкова значимо, че често е наричан "Мостът между вярата и разума".

Философски принос и коментари върху Аристотел

Авероес е най-известен с обширните си коментари върху трудовете на Аристотел. В период, когато голяма част от произведенията на Аристотел са били изгубени или недостъпни за Запада, арабските преводи и коментари на мислители като Авероес са изиграли решаваща роля за тяхното запазване и предаване. Той не просто е тълкувал Аристотел, но е създал и свои собствени оригинални философски възгледи, които са имали огромно влияние върху западната схоластика. Неговите преводи и анализи са станали основен източник за християнски мислители като Тома Аквински, които са се опитвали да интегрират аристотеловата философия в християнското богословие.

Съвместимост между вяра и разум

Един от най-важните аспекти на мисълта на Ибн Рушд е опитът му да покаже съвместимостта между вярата и разума. В епоха, когато често се е смятало, че религиозните догми и философската логика са в противоречие, Авероес твърди, че те не само не се изключват взаимно, но дори се допълват. Той вярва, че истината може да бъде достигната както чрез откровението (вярата), така и чрез рационалното изследване (разума).

В своето произведение "Фасъл ал-Макал" (Трактат за решаващата връзка между правото и философията), той аргументира, че Коранът не само позволява, но дори насърчава рационалното изследване на света. Авероес е бил убеден, че науката и философията могат да доведат до по-дълбоко разбиране на Божието творение, което от своя страна укрепва вярата. Този подход е бил революционен за времето си и е поставил основите за по-нататъшни дебати относно взаимоотношението между религия и наука.

Други области на принос

Освен във философията, Ибн Рушд е бил и изтъкнат лекар. Неговата енциклопедия по медицина "Китаб ал-Кулияат фи ал-Тибб" (Общи принципи на медицината), позната на Запад като "Колигет", е била стандартен медицински учебник в продължение на векове. Той е работил и в областта на астрономията, като е критикувал птолемеевия модел на Вселената и е предлагал по-сложни обяснения за движението на небесните тела. Приносите му в ислямското право (фикх) също са значителни, като той е известен със своя критичен и рационален подход към правните въпроси.

Наследство и влияние

Въпреки че някои от неговите идеи са били спорни в ислямския свят по онова време, влиянието на Ибн Рушд върху европейската мисъл е било колосално. Неговите коментари са допринесли за възраждането на аристотелизма в Европа и са били в основата на интелектуалните движения, довели до Ренесанса. Той е оставил трайно наследство като фигура, която е посветила живота си на търсенето на истината чрез съчетаване на различни интелектуални традиции, показвайки, че вярата и разумът могат да съжителстват и дори да се обогатяват взаимно.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Виктор Юго | dLambow

(Victor Hugo) - 

"Раждаме се с вик, умираме със стон, остава само да живеем със смях." Виктор Юго 

Кой е Виктор Юго? 

Виктор Юго (Victor Marie Hugo) е един от най-известните и влиятелни френски писатели, поети, драматурзи и общественици на 19 век. Той е ключова фигура на Романтизма във Франция и е оставил огромно литературно наследство.

Виктор Юго (Victor Hugo)

Кратка биография:

• - Раждане: 26 февруари 1802 г. в Безансон, Франция.
• - Семейство: Той е най-малкото от трите деца в семейството на Жозеф Леополд Сижисбер Юго, генерал от армията на Първата империя, и Софи Требюше. Заради военната служба на бащата, семейството често пътува, включително до Испания и Италия. Майка му се установява с децата си в Париж през 1813 г.
• - Ранни години и образование: Виктор Юго показва ранен талант за писане и рисуване. Започва да пише още като юноша.
• - Литературна кариера: Започва да публикува поезия и драми още в млада възраст. Неговият манифест за романтизма е предговорът към пиесата му "Кромуел" (1827).
• - Политическа дейност и изгнание: Юго е бил и активен политик. През 1841 г. е избран за член на Френската академия. Неговите политически възгледи се променят с времето - от роялист в младостта си, той се превръща в пламенен поддръжник на републиканизма. След държавния преврат през 1851 г., организиран от Наполеон III, Виктор Юго се обявява против него и прекарва почти 20 години в изгнание (предимно в Белгия, остров Джърси и остров Гърнзи). През този период той пише едни от най-силните си произведения, изпълнени с критика към властта и защита на човешките права.
• - Завръщане във Франция: Завръща се във Франция през 1870 г. след падането на Втората империя.
• - Последни години и смърт: През 1876 г. е избран в новата Горна камара на Сената. Умира на 22 май 1885 г. в Париж. Погребан е с национални почести в Пантеона в Париж, което е свидетелство за огромното му значение за Франция.

Творчество:

Виктор Юго е изключително продуктивен автор, който пише в различни жанрове:

- Романи

Това са най-известните му произведения в англоезичния свят, но и по света като цяло.

•    = "Парижката Света Богородица" (Notre-Dame de Paris, 1831): Исторически роман, който разказва историята на квазимодо, обезобразен звънар на катедралата Нотр Дам, и любовта му към красивата циганка Есмералда. Романът vividly описва Париж от 15-ти век и засяга теми за предразсъдъците, съдбата и социалната несправедливост.
•    = "Клетниците" (Les Misérables, 1862): Епичен роман, който проследява живота на бившия затворник Жан Валжан и неговото изкупление в контекста на френското общество през 19-ти век. Книгата засяга дълбоки социални, политически и морални въпроси, като бедността, правосъдието, любовта и саможертвата. Счита се за един от най-великите романи на всички времена.
•    = "Човекът, който се смее" (L'Homme qui rit, 1869): Роман, който разказва за Гуинплен, чието лице е обезобразено, за да изглежда като постоянно усмихващо се. Произведението е сатирична критика на аристокрацията и социалната несправедливост.
•    = "Морски труженици" (Les Travailleurs de la mer, 1866)
•    = "Деветдесет и трета година" (Quatre-vingt-treize, 1874): Последният му роман, посветен на Френската революция.

- Поезия

Във Франция Виктор Юго е почитан преди всичко като поет. Негови стихосбирки включват:

•    = "Оди и различни поеми" (Odes et poésies diverses, 1822)
•    = "Листопад" (Les Feuilles d'automne, 1831)
•    = "Лъчи и сенки" (Les Rayons et les Ombres, 1840)
•    = "Възмездия" (Les Châtiments, 1853): Сатирична поема, написана по време на изгнанието му, насочена срещу Наполеон III.
•    = "Съзерцания" (Les Contemplations, 1856): Лирична колекция, която отразява лични преживявания, включително скръбта по загубата на дъщеря му.
•    = "Легенда на вековете" (La Légende des siècles, 1859-1883): Епическа поредица, която представя човешката история от началото до края.

- Драма

Юго е важен драматург, който предизвиква класическите правила на театъра и прокарва романтичната драма.

•    = "Кромуел" (Cromwell, 1827): Драма с известен предговор, смятан за манифест на романтизма.
•    = "Ернани" (Hernani, 1830): Пиеса, чиято премиера предизвиква прочутата "битка за Ернани" между класицисти и романтици.
•    = "Марион Делорм" (Marion de Lorme, 1831)
•    = "Кралят се забавлява" (Le Roi s'amuse, 1832): Пиеса, която е основа за операта "Риголето" на Верди.
•    = "Лукреция Борджия" (Lucrèce Borgia, 1833)
•    = "Анджело, тиранин на Падуа" (Angelo, tyran de Padoue, 1835)
•    = "Руи Блас" (Ruy Blas, 1838)

Влияние и наследство:

Виктор Юго е един от най-превежданите и адаптирани автори в света. Неговите произведения са вдъхновили безброй филми, театрални постановки, мюзикъли и опери. Той е бил силен защитник на човешките права, противник на смъртното наказание и робството. Неговото творчество и живот оказват огромно влияние върху френската и световната литература, както и върху политическата мисъл. Той остава символ на величието на френския дух и човешката борба за справедливост и свобода.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Има ли българи през 486 г.? | dLambow

(Are there Bulgarians in 486?) - 

Има ли българи според Магнус Феликс Енодий през 486 г.? 

Нека да разгледаме често споменавания цитат: 

"Българите – това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът...", приписван на Магнус Феликс Енодий за българите от 486 г.?

• От кое произведение е цитата?
• В какъв контекст е използван?
• Защо цитата е от 486 г, при положение, че България е основана през 681 г.?

Има ли българи през 486 г.? (Are there Bulgarians in 486?)

Цитатът, приписван на Магнус Феликс Енодий за българите:

"Българите – това е народът, които имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът...", предизвиква интерес с историческата си значимост и контекст. Нека разгледаме подробно произхода му, произведението, контекста и хронологичните въпроси около датата 486 г.

Произведение, от което е цитатът

Цитатът се свързва с произведението на Магнус Феликс Енодий, известен писател и епископ от края на 5-и и началото на 6-и век, наречено "Panegyricus Theoderico regi dictus" (Панегирик към крал Теодорих). Този текст е написан около 506 г. сл. Хр., а не през 486 г., както често се споменава в популярни източници. В него Енодий възхвалява Теодорих Велики, остготския крал, за неговите военни успехи, включително победата му над българите в битка от 505 г..  

Оригиналният текст на Енодий, от който е извлечен този цитат (в превод и адаптация), гласи приблизително:

"Това е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал; народ, у който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, у който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение. Те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои."  

Този пасаж е основата на цитирания текст, макар че съвременната му версия е адаптирана и леко разширена за по-голяма изразителност.

Контекст на цитата

Цитатът е използван в риторичен контекст, типичен за панегириците от късната античност. Енодий описва българите като силен, уверен и непобедим народ не с цел да ги възхвали, а за да подчертае величието на Теодорих, който успява да ги надвие. Преувеличаването на качествата на врага е чест похват в подобни произведения – колкото по-внушителен е противникът, толкова по-голяма е славата на победителя.  

В случая става дума за конкретно събитие – битката от 505 г., когато Теодорих побеждава българските племена в региона на Балканите. Този успех е част от усилията му да укрепи властта си над териториите в Източна Европа и да защити границите на своето кралство от набезите на номадски народи, включително българите.

Защо цитатът е свързан с 486 г., когато България е основана през 681 г.?

Посочването на 486 г. като дата на цитата е вероятно грешка или недоразумение в популярните интерпретации. Както отбелязахме, панегирикът на Енодий е написан около 506 г. и се отнася до събития от 505 г. Възможно е 486 г. да е резултат от объркване с други исторически събития или погрешна хронология в по-късни преразкази.  

Що се отнася до основаването на България през 681 г., тук е важно да се направи разлика между българите като народ и България като държава. През 5-и и 6-и век българите са номадски племенен съюз, мигрирал от Централна Азия към Европа. Те се появяват в източниците като военна сила, участваща в конфликти с Византийската империя и други народи в региона, много преди да се установят трайно на Балканите и да създадат Първата българска държава под ръководството на хан Аспарух през 681 г.  

Следователно цитатът на Енодий се отнася до българите като етническа група или племенна конфедерация, а не до държавата България. През 505 г. те вече са активни в региона и представляват заплаха, която Теодорих успява да неутрализира.

Автентичност и съображения

Трябва да се отбележи, че точният текст на популярния цитат не съвпада напълно с оригиналния пасаж от панегирика на Енодий. Съвременната версия е по-цветна и драматична, което предполага, че е била адаптирана или украсена с течение на времето, вероятно за да подчертае българската историческа гордост. Ако точният цитат не се открие в запазените трудове на Енодий, е възможно той да е частично измислен или погрешно приписан. За пълна сигурност би било необходимо да се консултират първични източници или научни изследвания върху творчеството му.

Заключение

Цитатът, приписван на Магнус Феликс Енодий, идва от неговия панегирик към Теодорих, написан около 506 г., и описва българите като силен и уверен народ в контекста на тяхното поражение от Теодорих през 505 г. Той е част от риторична похвала, а не от обективно историческо описание. Датата 486 г. е вероятно грешна, а българите, споменати в текста, са племенна група, а не държава, тъй като България е основана едва през 681 г. Този цитат, макар и популярен, може да е бил леко променен с времето, но отразява присъствието и репутацията на българите в Европа векове преди тяхната държавност.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Безкофеиново кафе | dLambow

(Decaffeinated coffee) - 

Безкофеиново кафе - произход, приготвяне, ползи ... 

Какво е безкофеиновото кафе? 

Безкофеиновото кафе е кафе, чиито зърна са преминали през специален процес за премахване на по-голямата част от кофеина. Въпреки че не е напълно лишено от кофеин, съдържанието му е значително по-ниско от това на обикновеното кафе. Според регулациите на ЕС, безкофеиновото кафе трябва да съдържа под 0.3% кофеин. То е сходно на вкус и вид с обикновеното кафе.

Безкофеиново кафе (Decaffeinated coffee)

Кога се появява безкофеиновото кафе?

Първият успешен процес на декофеинизация е разработен през 1903 г. в Швейцария. Въпреки че концепцията за премахване на кофеина е известна още от 1819 г., когато химикът Фридлиб Фердинанд Рунге изолира кофеина, търговско предлагане на безкофеиново кафе започва през 1906 г. в Германия.

Кои са методите за извличане на кофеина?

Съществуват няколко основни метода за премахване на кофеина, които се прилагат, докато кафеените зърна са още зелени (неизпечени):

• - Химически разтворители: Това е един от най-старите и често използвани методи. Кафеените зърна се накисват в специални разтворители, като метилен хлорид или етилацетат, които извличат кофеина. След това разтворителят се отстранява, а зърната се промиват. Въпреки че следи от химикали могат да останат, те се изпаряват по време на изпичането.
• - Швейцарски воден процес (Swiss Water Process): Този метод е 100% без химикали. Кафеените зърна се накисват във вода за 8-10 часа, която извлича както кофеина, така и ароматните вещества. След това водата преминава през филтри с активен въглен, които задържат само кофеина. Получената вода, обогатена с вкусови компоненти, се връща при зърната, за да се реабсорбират ароматите. Този метод е по-скъп, но се счита за най-щадящ за вкусовия профил.
• - Течен въглероден диоксид (CO₂ метод): При този метод течен CO₂ под високо налягане се използва за извличане на кофеина от суровите кафеени зърна. CO₂ е ефективен в извличането само на кофеина, като запазва в голяма степен аромата и характера на зърната. Този метод е устойчив и екологичен, тъй като използваният CO₂ често се рециклира.

Как се приготвя безкофеиново кафе?

Приготвянето на безкофеиново кафе у дома не се различава съществено от приготвянето на обикновено кафе. След като зърната са декофеинизирани и изпечени, те се смилат и се използват по същия начин, както обикновеното кафе – за еспресо, филтърно кафе, шварц кафе, френска преса и т.н. Важно е да се съхранява в добре затворен съд.

Какви показатели за качество има безкофеиновото кафе?

Качеството на безкофеиновото кафе се определя от няколко фактора:

• - Ефективност на декофеинизацията: Трябва да е премахнат поне 97% от кофеина, а според ЕС – под 0.3% остатъчен кофеин.
• - Запазване на вкуса и аромата: Доброто безкофеиново кафе запазва богатия си аромат и вкус, въпреки процеса на декофеинизация. Най-добрите методи (като Swiss Water и CO₂ метод) минимизират загубата на ароматни масла и киселини.
• - Произход на зърната: Като при обикновеното кафе, произходът и качеството на оригиналните кафеени зърна (напр. Арабика или Робуста) са от значение за крайния вкус.
• - Наличие на химикали: Методите, които не използват химически разтворители, се считат за по-качествени и безвредни.

Какви видове бива безкофеиновото кафе?

Безкофеиновото кафе може да бъде от различни видове, в зависимост от:

• - Сорта кафе: Арабика (по-ароматна, по-малко кофеин) или Робуста (по-горчива, повече кофеин, но и по-висока плътност).
• - Начина на приготвяне: Предлага се на зърна, мляно, в капсули или дози, подходящи за еспресо машини, филтърни кафеварки, френска преса и други.
• - Метод на декофеинизация: Различните методи (химически, воден, CO₂) влияят на цената и вкуса.

Какви са вкусовите качества на безкофеиновото кафе?

Модерните методи на декофеинизация са много по-ефективни в запазването на вкуса и аромата на кафето. Доброто безкофеиново кафе може да има силен и богат вкус, деликатен аромат (често с нотки на ядки, шоколад или плодове) и дълъг послевкус. Въпреки че някои хора твърдят, че безкофеиновото кафе е по-малко ароматно, на пазара вече има висококачествени продукти, които по нищо не отстъпват на кофеиновите си еквиваленти по отношение на вкуса.

Кои са най-популярните производствени и / или търговски марки безкофеиново кафе?

Сред популярните марки, предлагащи безкофеиново кафе, са:

• - Lavazza
• - NESCAFÉ
• - Illy
• - Jacobs
• - Borbone
• - Taylors
• - Altomayo
• - Barissimo
• - Senseo
• - Nespresso (капсули)
• - Belmio (капсули)

Как ни въздейства безкофеиновото кафе?

Безкофеиновото кафе осигурява удоволствието от вкуса на кафето без стимулиращия ефект на кофеина. Това го прави подходящо за хора, които са чувствителни към кофеин, имат проблеми със съня, високо кръвно налягане, бременни жени или такива, които искат да ограничат приема на кофеин. То не причинява нервност, безсъние или сърцебиене, които могат да бъдат свързани с кофеина.

Какви са ползите от безкофеиновото кафе?

Безкофеиновото кафе предлага редица ползи:

• - Антиоксиданти: Съдържа същото количество антиоксиданти като обикновеното кафе, които помагат в борбата със свободните радикали в организма и забавят процеса на стареене.
• - Минерали и витамини: Съдържа магнезий, калий и витамин B3, които са полезни за здравето.
• - Намален риск от заболявания: Проучвания показват, че както обикновеното, така и безкофеиновото кафе могат да намалят риска от диабет тип 2, както и да предпазят невроните в мозъка, което може да помогне за предотвратяване на невродегенеративни заболявания като Алцхаймер и Паркинсон.
• - Здраве на черния дроб: Свързва се с ползи за черния дроб.
• - Подобряване на кръвообращението: Може да помогне за изчистване на съсиреците и подобряване на кръвообращението.
• - Подходящо за чувствителни хора: Идеално е за хора с непоносимост към кофеин, бременни, кърмачки или такива, които имат високо кръвно налягане.

Какви са вредите от безкофеиновото кафе?

Като цяло, безкофеиновото кафе се счита за безопасно и дори полезно за здравето. Въпреки това, има няколко потенциални "вреди" или нюанси:

• - Не е напълно без кофеин: Както беше споменато, безкофеиновото кафе все пак съдържа минимални количества кофеин (обикновено 0-7 мг на чаша). За хора с изключителна чувствителност, дори това може да е фактор.
• - Потенциални остатъци от химикали: При химическите методи за декофеинизация могат да останат минимални следи от разтворители, въпреки че те обикновено се изпаряват по време на изпичането и се считат за безопасни. Swiss Water и CO₂ методите са по-добър избор за тези, които избягват химикали.
• - По-високи нива на холестерол: Някои изследвания предполагат, че безкофеиновото кафе може да повиши нивата на холестерола, но това не е категорично доказано и може да зависи от индивидуалния метаболизъм.

Кои са най-интересните факти за безкофеиновото кафе?

• - Не е 100% без кофеин: Въпреки името си, безкофеиновото кафе все още съдържа малко количество кофеин.
• - Различни методи на производство: Не всички безкофеинови кафета се правят по един и същ начин, което води до разлики във вкуса и качеството.
• - Ползи за черния дроб: Някои изследвания показват, че безкофеиновото кафе е полезно за черния дроб.
• - Намалява риска от рак на простатата: Проучвания на Харвард показват, че редовната консумация на безкофеиново кафе от мъже може да намали риска от рак на простатата.
• - По-скъпо е: Допълнителните стъпки в процеса на декофеинизация често правят безкофеиновото кафе по-скъпо от обикновеното.

---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Пазар в Пловдив | dLambow

(Market in Plovdiv) - 

"Пазар в Пловдив" от Иван Мърквичка, нарисувана през 1885 г. 

Какво е "Пазар в Пловдив"? 

"Пазар в Пловдив" е една от емблематичните творби на Иван Мърквичка, чешки художник, който оставя дълбока диря в българското изкуство. Той пристига в България малко след Освобождението и се посвещава на изобразяването на българския бит, обичаи и природа. "Пазар в Пловдив" е ярък пример за неговия интерес към ежедневието на хората и запазването на един отминаващ свят.

Пазар в Пловдив (Market in Plovdiv)

Сюжет и композиция

Картината представя оживена сцена от пловдивски пазар от края на XIX век. Мърквичка улавя автентичната атмосфера с голяма прецизност. Виждаме множество хора – търговци и купувачи, облечени в традиционни носии, които се движат между сергиите с различни стоки.

• - Детайлност: Мърквичка е известен с вниманието си към детайла, и това се вижда ясно в картината. Всяка фигура, всеки предмет по сергиите, всеки елемент от архитектурата на заден план е изобразен грижливо.
• - Цветове и светлина: Художникът умело използва цветовете, за да създаде усещане за живот и динамика. Светлината пада по естествен начин върху сцената, подчертавайки обемите и създавайки дълбочина.
• - Композиция: Композицията е наситена, но балансирана, насочвайки погледа на зрителя към различни групи от хора и дейности, които се случват едновременно.

Исторически и културен контекст

Картината е ценен исторически документ, тъй като показва Пловдив от един отминал период – време, когато градът е бил важен търговски център и културно средище. Пазарът е бил сърцето на градския живот, място за срещи, обмен на стоки и новини. Мърквичка успява да предаде не само визуалния облик, но и духа на това време.

Значение за българското изкуство

"Пазар в Пловдив" е едно от най-известните произведения на Мърквичка и е важна част от българското изкуство от периода на Възраждането и ранните години след Освобождението. Картината допринася за формирането на българската жанрова живопис, представяйки реалистично бита и ежедневието на българите. Тя е свидетелство за таланта на Мърквичка да улавя същността на българския живот и да го пресъздава с майсторство и чувствителност.

Иван Мърквичка -  български художник от чешки произход ...
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Радиоприемник VEF 206 | dLambow

VEF 206 - 

VEF 206: История и характеристики 

Какво е VEF 206? 

Радиоприемникът VEF 206 е произвеждан в Рига, Латвия, от завода VEF (Valsts Elektrotehniskā Fabrika). Той е изключително популярен преносим транзисторен радиоприемник, произвеждан през 70-те и 80-те години на XX век. Въпреки че не е български, той е бил широко разпространен и използван в България по онова време, както и в целия Източен блок, благодарение на своите качества и достъпност.

Радиоприемник VEF 206

Основни характеристики на VEF 206:

• - Портативност: Една от най-големите му предимства е възможността да работи както на батерии (шест батерии тип D), така и на мрежово захранване (220V) с помощта на външен адаптер или вграден токоизправител (в зависимост от модификацията). Това го прави идеален за използване както у дома, така и на открито – на вилата, на пикник или на плажа.
• - Обхвати: Обикновено VEF 206 покрива няколко честотни обхвата, което го прави доста универсален:
•    = Дълги вълни (LW)
•    = Средни вълни (MW/AM)
•    = Къси вълни (SW) – обикновено няколко поддиапазона, което позволява приемане на станции от различни части на света.
•    = Някои модификации може да включват и Ултракъси вълни (FM/UKV), но това е по-рядко срещано за по-ранните модели.
• - Дизайн и конструкция: VEF 206 е известен със своя здрав и издръжлив корпус, често изработен от пластмаса в различни цветове (най-често черен, сив или комбинация от тях). Има удобна дръжка за пренасяне и телескопична антена за по-добър прием на къси вълни.
• - Звук: За размерите си, VEF 206 предлага сравнително добър и ясен звук, благодарение на вградения си високоговорител. Някои модели разполагат и с изход за слушалки.
• - Надеждност: Тези радиоприемници са известни със своята надеждност и дълготрайност. Много от тях работят и до днес, което говори за качеството на изработка.

Защо е бил толкова популярен в България?

• - Достъпност: Като продукт от социалистическия блок, VEF 206 е бил по-лесно достъпен и по-евтин от западните аналози.
• - Функционалност: Възможността за работа на батерии и обхватът на къси вълни са били особено ценни. Чрез късите вълни хората са можели да слушат радиостанции като Дойче Веле, Би Би Си и Гласът на Америка, които са предлагали алтернативна информация в сравнение с официалните медии.
• - Издръжливост: Здравата му конструкция го е правела подходящ за ежедневно ползване.

Заключение

Ако притежавате VEF 206 днес, той представлява ценен колекционерски екземпляр и напомняне за миналото на радиотехниката. Все още можете да хванете много станции на къси вълни с него, особено вечер.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.