Лутеранска църква Свети Павел Одеса | dLambow

(Lutheran Church Saint Paul Odessa)

Лутеранска църква Свети Павел в Одеса: От немски колонисти до възроден символ на вярата

През 1897 г., по време на тържественото откриване на новата лутеранска църква Свети Павел, над 1500 души се събрали, за да чуят звъна на трите камбани, които се носели над Одеса като обещание за вечна вяра. Но кой би могъл да си представи, че тази величествена сграда ще бъде превърната в спортна зала от съветските власти и ще гори в пламъци през 1976 г.? Днес, след пълно възстановяване, тя стои като жива история – място, където миналото шепне за бъдещето. В тази статия ще разкрием пълната сага на тази църква, която е сърцето на немската общност в Одеса.

Съдържание на темата

• Съдържание на темата
• История на заселването и първата църква
• Реконструкцията от края на 19 век
• Съветският период и унищожение
• Съвременно възстановяване и значение
• Архитектура и особености
• Интересни факти
• Заключение

Лутеранска църква Свети Павел Одеса (Lutheran Church Saint Paul Odessa)

История на заселването и първата църква

Лутеранската църква Свети Павел в Одеса е родена от амбициозния план на Руската империя да развие своите южни територии. През втората половина на 18 век, по времето на императрица Екатерина II, е създадена специална компания за привличане на немски колонисти. Тези семейства, предимно от Прусия и други немски земи, получават плодородни земи в Черноморието, включително около Одеса. Така се формира компактна немска общност, която носи със себе си не само земеделски умения, но и силна лутеранска вяра.

Немските колонисти в Одеса

Немските заселници пристигат в Одеса след 1790 г., когато градът започва да се развива като важен търговски център. Те създават процъфтяващи ферми и занаятчийски работилници, но духовният им живот също се организира бързо. През 1804 г., по инициатива на градоначалника Дюк дьо Ришельо, е назначен първият лутерански пастор, който основава общността. Това е началото на една от най-старите лутерански енории в Украйна.

Строителството на първата църква

През 1824–1828 г. започва строежът на първата лутеранска църква, проектирана от италианския архитект Франческо Бофо – известен с неокласически стилове в Одеса. Осветяването се състои на 9 октомври 1827 г., водено от суперинтендант Карл-Август Бьотингер, и тази дата се смята за официалното основаване на църквата Свети Павел. Сградата е скромна, но служи като духовен център за растящата общност от около 500 души.

Тази първа църква символизира интеграцията на немските колонисти в одеското общество. Тя не е само място за молитви, а и за социални събития – от кръщенета до сватби, които укрепват връзките в общността.

Реконструкцията от края на 19 век

С разрастването на немската общност в Одеса – до над 10 000 души към края на 19 век – първата църква става твърде малка. Общността решава за реконструкция, но инспекцията през 1894 г. установява, че сградата е в лошо състояние. За да се спестят средства, запазват се само основите и първият етаж на кулата (който е от дърво, а не от изкуствен камък).

Проектът и архитекти

Новият проект е дело на немския архитект Херман Карлович Шеврембранд, с помощ от А. Б. Минкус (който по-късно става известен с проекти в Одеса). Консултации води швейцарският архитект Християн Якович Скведер. Строежът започва през 1894 г. и е завършен бързо, с бюджет от 110 000 рубли – значителна сума по онова време.

Освещаване и характеристики

Тържественото освещаване е на 12 (24) юни 1895 г., а официалното откриване – на 25 юни (7 юли) 1897 г. Новата църква е проектирана за 1500 посетители, с дължина 50 м, ширина 22 м и височина на камбанарията 48 м. Тя разполага с три камбани и е третата по големина лутеранска църква в Русия, след тези в Петербург и Москва. Особено е, че главният вход е насочен на североизток – традиция в лутеранската архитектура, символизираща посоката към Йерусалим.

Тази реконструкция не е само техническа, а и символ на процъфтяването на общността. Църквата става център за концерти и културни събития, привличайки дори не-лутерани одесити.

Съветският период и унищожение

След Октомврийската революция лутеранската общност в Одеса претърпява тежки изпитания. Съветските власти конфискуват църквата през 1920-те години и я превръщат в кино, а по-късно – в спортна зала за гимнастически упражнения. Религиозните служби са забранени, пастори са арестувани, а много немски семейства са депортирани по време на Втората световна война.

Пожарът от 1976 г.

Кулминацията идва през май 1976 г., когато тежък пожар опустошава сградата. Стените се сриват, покривът изчезва, а църквата остава като руини – символ на потиснатата вяра. За десетилетия тя стои забравена, покрита с графити и използвана като склад.

Животът над знамена

Въпреки всичко, малка група лутерани продължава да се събира тайно в частни домове. Това е история на тайна вяра, която оцелява в сенките на атеистичния режим.

Съвременно възстановяване и значение

След независимостта на Украйна през 1991 г. започва нов етап. През 1992 г. сградата е върната на Германската евангелска лутеранска църква на Украйна (ГЕЛЦУ). Протести от одесити и дарения от Германия ускоряват процеса. Към края на 1990-те разрушението надхвърля 80%, но през 2005 г. започва мащабна реставрация.

Реставрацията 2005–2010 г.

Работите струват 7 милиона евро, от които две трети са от Бавария, а останалото – от правителството на Германия и международни дарения. През 2010 г. църквата е преосветена с нова орган от компанията Steinmeyer (27 регистъра) и четири камбани от Passau, Бавария. Днес тя побира 500 души и е катедрала на епископа на ГЕЛЦУ.

Съвременна роля

Църквата е културен център – домакин на органни концерти от световни изпълнители. Близо до нея е пасторският дом, построен 1897–1899 г. от архитекти Александър Бернардаци и Алберт Шайнс, реставриран през 2000–2002 г. като гостилница. Тя символизира възраждането на немската общност в Одеса, особено след 2022 г., когато служи като убежище за бежанци.

Архитектура и особености

Архитектурата на църквата Свети Павел съчетава неокласицизъм и елементи на готиката, типични за лутеранските храмове. Главният фасад е строгият, с висока камбанария, която се издига над улица Новоселски 68.

Вътрешно уредбене

Интериорът е богат с дарения от Европа: дървени пейки от Германия, икона на Дева Мария от Западна Украйна (19 век), кръст с фигури на светиите Петър и Павел. Таванът, нарисуван от художник Тобиас през 2010 г., изобразява море и кораб в форма на църква – метафора за вярата през бурите.

Символика на входа

Главният вход на североизток е традиционен за лутеранските църкви, напомняйки за посоката към Източния свят. Това добавя мистичен акцент към класическия дизайн. #ЛутеранскаЦъркваОдеса

Църквата е национален архитектурен паметник, привличащ туристи с хармонията си между история и модерно пространство.

Интересни факти

• През съветско време църквата е била спортна зала, където са тренирали олимпийски шампиони – от олтар до гимнастически пръстени!
• Органът е дар от Нюрнберг и се използва за концерти, където са свирили майстори от цял свят, включително ученици на Свядослав Рихтер, чийто баща е бил органист тук преди революцията.
• Четирите камбани имат имена: на Христос, апостол Павел, апостол Петър и Дева Мария – отлити в 400-годишна баварска работилница.
• През Втората световна война много немски пастори са били депортирани, но общността е запазила тайни молитви в частни домове, като подземна мрежа от вяра.
• Реставрацията е финансирана с дарения от 6,5 милиона евро, включително от украинска фамилия, скрила икона на Дева Мария през съветската ера.

Заключение

Лутеранската църква Свети Павел е жива хроника на миграция, вяра и възраждане – от колонистите на Екатерина II до съвременните бежанци в Одеса. Тя напомня, че историческите сгради не са само камъни, а мостове към идентичността ни. Ще посетите ли някога този символ на устойчивост?

Какво мислите за историята на тази църква? Споделете в коментарите или разкажете на приятел – нека вдъхновим още хора да открият скритите съкровища на Одеса!

---
dLambow - "samou4itel1"