Пещера-Козарника | dLambow

(Kozarnika Cave)

Пещера Козарника: Откъде започва историята на човека в Европа?

През 1990-те години, докато археолози от България и Франция ровят в скромна пещера край Белоградчик, те откриват зъб и костна фаланга, които ще преобърнат представите ни за човешката еволюция. Тези миниатюрни фосили, датирани на 1,4–1,6 милиона години, са най-ранните доказателства за човешко присъствие в Европа – миг, който предполага, че Балканите са били първата стъпка на хоминидите от Африка към континента. Представете си: предците ни, близки до Homo erectus, са ловували хиени и лъвове в климат, подобен на африканския савана. Тази находка не е просто кост – тя е мост към нашето минало, който ни кара да се запитаме: дали България е люлката на европейската човешка история?

Съдържание на темата

• Пещера Козарника: Най-ранните човешки следи
• Пещера Бачо Киро: Разкриване на Homo sapiens
• Неолитни жилища в Стара Загора
• Солница: Най-ранният град в Европа
• Варненска култура и златното съкровище
• Култура Ezero и бронзовата епоха
• Пещера Магурата: Праисторически рисунки
• Интересни факти

Пещера-Козарника (Kozarnika Cave)

Пещера Козарника: Най-ранните човешки следи

Пещера Козарника, разположена в скалите на Белоградчик, е скромна по размери – само 200 метра дължина – но огромна по значение. Открита за науката през 1980-те, тя става обект на систематични разкопки от българо-френски екип под ръководството на Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели. Най-дълбокият слой, на 9,5 метра дълбочина, съдържа артефакти от преди 1,4–1,6 милиона години: каменни сечива, кости от животни като антилопи, коне и хиени, и човешки останки – зъб и фаланга от пръст.

Тези находки принадлежат на вид, близък до Homo erectus – изправения човек, който е мигрирал от Африка през Мала Азия към Балканите. Климатът тогава е бил топъл и сух, подобен на днешна Северна Африка, което обяснява наличието на африкански видове животни. Козарника предполага, че Европа е била заселена по-рано от предполаганото, а Балканите – ключов маршрут за тази миграция. Освен това, нарези по костите сочат към ранни форми на символно поведение, като броене или абстрактно мислене, което е сензация за толкова древен период.

Символно поведение и значение

Костите с нарези от ранния палеолит са сред най-старите в света и предполагат, че предците ни са можели да скулптурират и да изразяват идеи. Това прави Козарника не само археологически, но и философски обект: тя ни напомня, че човешкото начало е родено от борбата с природата в сурови условия.

Пещера Бачо Киро: Разкриване на Homo sapiens

Към края на палеолита, преди около 45 000 години, пещера Бачо Киро край Дряново става свидетел на пристигането на Homo sapiens в Европа. Разкопките от 2015–2021 г., водени от Ценка Цанова и Жан-Жак Хублин от Института „Макс Планк“, разкриват останки от четири индивида, датирани на 45 000–43 000 години. Това са най-ранните сигурни доказателства за съвременния човек на континента, който заварва неандерталците – те са съжителствали тук за няколко хиляди години.

Кръстосване с неандерталците

ДНК анализите показват, че тези ранни Homo sapiens носят 3–4% неандерталски гени, което предполага интимни контакти в рамките на 5–7 поколения. Те са донесли нови технологии: каменни сечива от 190 км далеч, украшения от мечешки зъби и сложни ловни практики. Споровете за идентичността на 44 000-годишните челюсти продължават – са ли чист Homo sapiens или хибриди? – но Бачо Киро ясно илюстрира прехода към модерния човек, който заменя неандерталците около 40 000 г. пр.н.е.

Неолитни жилища в Стара Загора

Преминаваме към неолита: около 6000 г. пр.н.е. в Стара Загора възникват най-ранните уседнали селища в България. Музей „Неолитни жилища“ пази две запазени къщи от VI хилядолетие пр.н.е. – двуетажни конструкции от дървени колове, преплетени пръти и глина, с височина 7 м. Те са сред най-добре запазените в Европа, с пълен инвентар: пещи за хляб, ръчни мелници, керамични съдове и 11 хранилища за зърно.

Тези жилища свидетелстват за прехода към земеделие и животновъдство: отглещане на пшеница, ечемик, бобови и лозя. Селището е било на могила с диаметър 90 м, където хората са живели хиляди години, натрупвайки пластове от живот. Това е началото на уседналия начин, който води към по-сложни общества.

Култури Караново, Хамангия и Винча

До края на неолита тези култури се разпространяват в Южна Румъния и Източна Сърбия, с полихромна керамика и ранни ритуали. Те показват мрежа от обмен и културни връзки, които оформят Балканите като кол摇л на европейската цивилизация.

Солница: Най-ранният град в Европа

Към 5600–4350 г. пр.н.е. край Провадия възниква Провадийската солница – най-старият солодобивен център и град в Европа. Разположен на остров в солено блато, той е укрепен с каменни стени високи 3 м и дебели 2 м – най-масивните праисторически укрепления. Добивът на сол („бяло злато“) е бил масов, с шахти на 13 м дълбочина, и е подхранвал търговия с Варненската култура.

Селището е било „монетният двор на Европа“, където солта служи като валута. Разкопките от 2005 г. разкриват 20 сезона проучвания, които потвърждават: това е първият градски център с икономика, базирана на ресурси и укрепления.

Дуранкулашкото езеро

Около 7000 г. пр.н.е. на остров в Дуранкулашкото езеро започва селище, което еволюира в „Европейската Троя“. Към 4700–4600 г. пр.н.е. каменната архитектура е масова – първите каменни градежи в континентална Европа, с култура Хамангия и ранни знаци на протописменост.

Варненска култура и златното съкровище

Енеолитната варненска култура (5000 г. пр.н.е.) е първата с сложна йерархия в Европа. Варненският некропол, открит 1972 г., съдържа 294 гроба с над 3000 златни артефакта (6 кг общо) от 4600–4200 г. пр.н.е. – най-старите в света. Гроб 43 е „царски“: 990 златни предмета, медни сечива и символични погребения с глинени маски.

Това показва социална структура с елит, ритуали и металургия, предхождаща Шумер и Египет. Некрополът е ключ за разбиране на ранните общества – от лов до търговия и вяра.

Символични погребения

Гробове с празни маски и злато сочат към загинали воини или ритуални жертви, с диадеми, обеци и амулети, които подчертават йерархия и духовност.

Култура Ezero и бронзовата епоха

През бронзовата епоха (III–II хил. пр.н.е.) култура Ezero край Пловдив е мост към по-късни цивилизации. С 13–16 жилищни хоризонта в 3,5 м пласт, тя включва ранна металургия и земеделие. Най-ранните доказателства за отглеждане на грозде и опитомяване на добитък (говеда, овце, коне) са тук – първият кон като тегло животно.

Селищата са близо до реки, с нови керамични форми и обмен с Егейско море. Това е време на номади и уседнали, с могилни некрополи от ямната култура.

Стопанство и връзки

Земеделие с пшеница и лозя, комбинирано с животновъдство, води до търговски мрежи. Ezero е синхронно с Троя, показвайки единна балканско-егейска култура.

Пещера Магурата: Праисторически рисунки

В Северозападна България, край Рабиша, пещера Магурата (дължина 2500 м) пази уникални стенописи от 8000–4000 г. пр.н.е. – от късен палеолит до бронзова епоха. Рисунките (над 700) с гуано на прилепи изобразяват коне, елени, символи и слънчев календар – най-старият в Европа. Подобни са на тези в Grotta dei Cervi, Италия, с експресивност и дълбочина.

Обявена за природна забележителност 1960 г., тя е в предварителен списък на ЮНЕСКО от 1984 г. Управлението е на община Белоградчик от 2012 г., с посещения с водач.

Рисунки и значение

Те са ритуални – ловни сцени, плодородие и календарни знаци, които разкриват духовен свят. Температурата от 12°C запазва фреските, дом на 20 000 прилепа.

Интересни факти

• В Козарника вулканична пепел от Италия (пътувала 2700 км) помогна за датиране на пластовете – вулканът „свидетелства“ миграцията от Африка.
• В Бачо Киро Homo sapiens са пренасяли кремък от 190 км – равносилно на пътуване от София до Пловдив пеша, за да си направят сечива.
• Старозагорските жилища са толкова добре запазени, че археолозите „влязоха“ в тях и усетиха мирис на древен хляб от пещите.
• Солницата е „монетният двор“: солта от там е търгувала се като злато, правейки Провадия „най-богатото“ селище в Европа преди 7000 г. пр.н.е.
• Варненският гроб 43 е „най-богатият мъртъв“: 1,5 кг злато – повече от цялото злато на света от епохата му.
• В Ezero конят се опитомява първи – преди 4000 г. пр.н.е., което ускорява търговията и войните в Европа.
• Рисунките в Магурата включват „танцуващи“ коне – може би първи опити за анимация, с 7000 години преди киното.

Какво ви вдъхновява най-много от древната история на България? Споделете в коментарите или задайте въпрос за любимата ви епоха – може би ще разширим темата заедно!

---
dLambow - "samou4itel1"