Глаголица и Хърватия | dLambow

(Glagolitic script and Croatia)

Глаголицата и Хърватия: Тайният език на камъка, който говори история

„Когато буквите танцуват по камъка, времето спира.“ – така казал един хърватски свещеник, когато през 1941 г. бил открит надпис на глаголица в Загребската катедрала, посветен на 1300-годишнината от покръстването на хърватите. Надписът не само отбелязва историческо събитие, но и доказва, че глаголицата – най-старата славянска азбука – е оцеляла в Хърватия до XX век, като живо културно наследство.

Съдържание на темата

• Произход на глаголицата
• Глаголицата в Хърватия
• Загребската катедрала и надписът
• Културен и религиозен контекст
• Наследство и възраждане
• Интересни факти

Глаголица и Хърватия (Glagolitic script and Croatia)

Произход на глаголицата

Глаголицата е създадена през IX век от светите братя Кирил и Методий, за да преведат християнските текстове на езика на славяните. Тя е първата славянска азбука и се отличава с уникални, кръгли и ъгловати форми, които напомнят на древни символи. Въпреки че по-късно кирилицата я измества в повечето славянски страни, глаголицата остава жива в Хърватия.

Глаголицата в Хърватия

Хърватия е единствената страна, в която глаголицата се използва активно до XX век. През Средновековието тя се налага като основна писменост, особено в църковната и административната сфера. През XIII век се развива специфичен хърватски стил – унциална глаголица, с характерни геометрични форми и прилепване към редовете. През XVII век се възражда интересът към глаголицата, като се печатат литургични книги на църковнославянски език с глаголически шрифт.

Загребската катедрала и надписът

Загребската катедрала „Възнесение Богородично и св. св. Стефан и Владислав“ е най-високата сграда в Хърватия и архитектурен шедьовър в готически стил. През 1941 г. в чест на 1300-годишнината от покръстването на хърватите, в катедралата е поставен надпис на глаголица – символично признание за ролята на писмеността в духовното развитие на народа. Надписът е уникален, защото е създаден в епоха, когато глаголицата вече не е официална писменост, но все още носи културна стойност.

Културен и религиозен контекст

Глаголицата в Хърватия е неразривно свързана с католическата църква. През вековете тя се използва в литургични книги, молитвеници и требници. Хърватските монаси и свещеници я пазят като свещен символ на идентичността. Дори след Втория ватикански събор през 1965 г., когато богослужението преминава на съвременен хърватски език, глаголицата се използва при тържествени случаи – като мост между миналото и настоящето.

Наследство и възраждане

Днес глаголицата е част от културното наследство на Хърватия. В училища и университети се изучава като историческа писменост. Местни художници и калиграфи я използват в съвременни проекти, а туристите могат да видят глаголически надписи в музеи, църкви и обществени сгради. Има дори инициативи за превод на литургични текстове на хърватски църковнославянски с глаголица – доказателство, че тази древна азбука все още вдъхновява.

Интересни факти

• Глаголицата има над 40 букви – повече от кирилицата и латиницата.
• Надписът в Загребската катедрала е създаден през 1941 г. – в разгара на Втората световна война.
• Глаголицата е изобразена на хърватски монети и банкноти – като културен символ.
• В някои хърватски села все още се използват глаголически надписи върху църковни предмети.
• Хърватският учен Драгутин Антун Парчич отпечатва глаголически требник в Рим през 1893 г.

Ако тази статия ти беше интересна, сподели я с приятели или остави коментар с въпрос или предложение. А защо не се върнеш утре за нова порция любопитни теми? Разгледай и останалото съдържание на сайта – има още много какво да откриеш!

---
dLambow - "samou4itel1"