Имението на барон Келх

(Mansion of Baron Kelch)

Имението на барон Келх – скритото архитектурно съкровище на Санкт Петербург

Когато Александър Келх купува имението на улица Чайковски през 1896 г., той използва не свои средства, а приданото на съпругата си Варвара – внучка на сибирски златодобивен магнат. Иронията? Самата Варвара напуска Русия само няколко години по-късно, оставяйки на съпруга си не само имението, но и спомен за една от най-екстравагантните реконструкции в историята на града. Какво се случва, когато любовта към изкуството срещне злато? Получаваме архитектурен шедьовър, който и днес спира дъха.

Съдържание на темата

• История на имението
• Архитектура и стил
• Интериори и декор
• Съдебни обрати и собственост
• Съвременност
• Интересни факти

Имението на барон Келх (Mansion of Baron Kelch)

История на имението

Имението на барон Келх се намира на ул. Чайковски №28 в Санкт Петербург. Първоначално на този терен през 1858 г. е построен двуетажен дом в стил „второ барокко“ за гръцкия консул Иван Кондоянаки. През 1896 г. Александър Келх – колежски съветник и кавалер на множество ордени – купува имота за 300 000 рубли, използвайки приданото на съпругата си Варвара Базанова.

Архитектура и стил

След закупуването, Келх започва мащабна реконструкция. Архитектите Василий Шене и Владимир Чагин добавят трети етаж и променят фасадите. През 1903 г. към проекта се присъединява Карл Шмидт, който изгражда готически павилион във вътрешния двор. Стиловете, използвани в имението, включват готика, рококо, френски ренесанс, барокко и ар-деко – съчетани с изключителна хармония.

Интериори и декор

Вътрешността на имението е истинска съкровищница. Залите са украсени с позлатени орнаменти, мраморни камини, витражи и дърворезби. Особено впечатляваща е балната зала, където се провеждали приеми и музикални вечери. В малкия двор е оформен декоративен мини-сад с вечнозелени растения – оазис на спокойствие сред градската среда.

Съдебни обрати и собственост

През 1904 г. Варвара Келх напуска Русия и се установява в Париж. След спад в добива на злато, финансовото състояние на семейството се влошава. През 1910 г. двойката се развежда, а през 1914 г. Келх продава имението на Иван Александров – член на управата на Търговското общество за взаимен кредит. След революцията, сградата е национализирана и използвана за различни обществени нужди.

Съвременност

Днес имението е реставрирано и е обект на културното наследство с федерално значение. В него се помещава Министерството на правосъдието на Русия, както и Французският университетски колеж към СПбГУ. Сградата е отворена за посещения по време на културни събития и архитектурни турове.

Интересни факти

• Имението е построено с пари от приданото – рядко срещан случай в архитектурната история.
• В двора има готически павилион, който напомня на миниатюрен катедрален храм.
• В балната зала се е свирело на роял, инкрустиран с седеф и злато.
• След революцията, в сградата е открита Школа за екранно изкуство – един от първите киноучебни центрове в Русия.
• Варвара Келх е внучка на златодобивен магнат и наследница на едно от най-големите богатства в Сибир.

Ако тази архитектурна приказка те вдъхнови, сподели я с приятели, остави коментар или се върни утре за още истории от Санкт Петербург. А защо не разгледаш още интересни теми от сайта точно сега?

---
dLambow - "samou4itel1"