Търкаляните ябълки

Търкаляните ябълки са най-полезни за здравето

1. По-естествен подбор:
Ябълките, които сами са паднали от дървото, често са напълно узрели. Това означава, че съдържат:
    повече фитонутриенти,
    пълно развитие на антиоксиданти (като кверцетин и витамин C),
    по-добър гликемичен профил (по-бавно освобождаване на захар).

2. Живата храна – минимална човешка намеса:
В някои натуропатични и холистични теории, се смята, че плодът, който е паднал сам, е:
    „готов за даване“ – дар от природата,
    по-малко стресиран – не е откъснат насила,
    зареден с естествена енергия.

3. Връзка с микробиома:
Търкаляните ябълки понякога носят почвени микроорганизми, които според някои учени могат да:
    подпомагат имунната система,
    разнообразят чревната микрофлора,
    активират естествени механизми на защита.

    Разбира се, при консумация е важно плодът да не е загнил или заразен – измиването остава задължително.

4. Народна мъдрост – скромността на естественото:
В българския и славянския фолклор търкаляната ябълка символизира:
    смирение – не най-лъскавото е най-доброто,
    естественост и зрялост – животът е полезен в простата си форма,
    отдалечаване от суетата – „лъскавата ябълка може да е пръскана, а падналата е истинска“.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Вярата може да премести планини

"Вярата може да премести планини, а съмнението може да ги създаде."

Вярата може да премести планини
Това е метафора за това как силната вяра и увереност могат да преодолеят невъзможни на пръв поглед трудности. "Планините" символизират огромните пречки, предизвикателства или дори нашите собствени ограничения. Когато човек вярва в себе си, в своите способности или в дадена цел, той намира сили и мотивация да действа.
    Пример: Един спортист, който вярва, че може да спечели, ще тренира по-усърдно и ще преодолее болката и умората, докато някой, който не вярва, лесно ще се откаже.

А съмнението може да ги създаде
Това е обратната страна на монетата. Когато се съмняваме, ние сами си създаваме пречки, които всъщност не съществуват. "Планините" в този случай са въображаеми бариери, които умът ни издига. Самоувереността намалява, а страхът и несигурността ни парализират.
    Пример: Човек, който се съмнява в способностите си да започне нов бизнес, може да си повтаря: "Няма да успея", "Пазарът е наситен" или "Нямам достатъчно пари", без дори да е направил първата крачка. Така сам си създава непреодолими "планини" от негативни мисли.

Накратко, цитатът подчертава, че нашата психическа нагласа е решаваща за успеха. Вярата ни дава сили да действаме и да превъзмогваме трудностите, докато съмнението ни кара да се отказваме, преди дори да сме опитали. Това е призив да се съсредоточим върху позитивното мислене и да вярваме в собствените си възможности.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Трудно е да събереш излятата вода.

"Ако нещо е отминало, не говори повече за него. Трудно е да събереш излятата вода." Китайска мъдрост

.
Миналото има свойството да оставя отпечатъци – понякога леки и носталгични, друг път – тежки като камък на гърдите. Човекът е същество, което помни, анализира и преживява отново. Но колко често това „преживяване“ се превръща в задържане, в блуждаене из сенките на вече отминали мигове? Китайската мъдрост ни напомня с прост, но дълбок образ – излятата вода не може да бъде върната обратно.

Тази метафора носи в себе си цял философски свят. Водата, веднъж излята, се разлива, попива, изчезва. Можеш да я гледаш, да съжаляваш, да се гневиш, но не можеш да я върнеш. Така е и с думите, които сме казали в гняв, с решенията, взети в прибързаност, с хората, които сме изгубили поради гордост или страх. Миналото не се поправя чрез непрестанно повтаряне и разравяне. То се приема.

Ние често вярваме, че като говорим за нещо отново и отново, ще го променим, ще го пренапишем. Но това е илюзия. Мъдростта ни кани към нещо друго – освобождение. Да оставим миналото на мястото му е акт на вътрешна зрялост. Да не търсим вината безкрайно, а поуката. Да не разказваме една и съща история с надеждата за различен край.

Това не означава да забравим. Паметта е важна, уроците – ценни. Но когато миналото започне да диктува настоящето, когато разговорите се въртят само около „ако бях…“, „ако не беше…“, тогава сме в плен. А човекът е създаден да върви напред, не да гази във вчерашни локви.

Има огромна сила в мълчанието след буря. В това да кажеш на себе си: „Случи се. Беше. Живях го. Разбрах.“ И да продължиш. Защото истинското изкуство на живота не е в това да не допускаш грешки, а в това да не ги носиш със себе си завинаги.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Епиктет

 - Epictetus

Епиктет е философ от Римския период на Античната философия

"Ако човек греши, не му се сърдете - всички сме грешни...." Епиктет
.
Епиктет (ок. 50 г. – ок. 135 г.) е един от най-влиятелните стоически философи от Римската епоха. Неговият живот е забележителен пример за стоическите принципи, които проповядва.

Живот
Епиктет е роден в Хиераполис, Фригия (дн. Турция), като роб. Името му означава "придобит" или "купен". Като роб в Рим, той служи на богат и влиятелен човек на име Епафродит, който е секретар на император Нерон. Позволено му е да посещава лекциите на известния стоик Гай Музоний Руф, което му дава възможност да се образова и да развие своите философски възгледи.

Въпреки тежкото си положение като роб и физическото си увреждане (бил е куц, вероятно поради насилие), Епиктет запазва вътрешната си свобода и достойнство. След като е освободен, той става учител по философия в Рим. Когато император Домициан прогонва всички философи от града около 93 г. сл.Хр., Епиктет се премества в Никополис, Гърция, където основава собствена школа и преподава до края на живота си.

Философски идеи
Епиктет, подобно на Сократ, не оставя нищо писано. Неговите учения са запазени благодарение на ученика му Ариан, който записва "Беседите" (Discourses) и съставя "Наръчник" (Enchiridion) – кратко ръководство по неговата философия.

Централната идея във философията на Епиктет е разграничаването на нещата, които зависят от нас, от тези, които не зависят.
    Нещата, които зависят от нас: Това са нашите мисли, преценки, стремежи, желания и волята ни. Според Епиктет, само над тези неща имаме пълен контрол.
    Нещата, които не зависят от нас: Всичко останало – нашето тяло, здраве, богатство, репутация, власт, събитията около нас. Над тях нямаме контрол и опитите да ги променим водят до страдание и разочарование.

Основната цел на философията за Епиктет е да научи хората да живеят в съгласие с природата, да култивират вътрешно спокойствие (атараксия) и да постигнат щастие (евдемония) чрез добродетелта.

Ключови принципи:
    Вътрешна свобода: Епиктет твърди, че истинската свобода не е външно състояние, а вътрешно състояние на духа. Човек може да бъде роб, но да бъде свободен в ума си, стига да не позволява на външните обстоятелства да го контролират.
    Самоконтрол и преценка: Епиктет подчертава, че не самите събития, а нашата преценка за тях ни разстройва. Ако се научим да контролираме реакциите си и да приемаме нещата такива, каквито са, можем да избегнем страданието.
    Живот според природата: Това означава да живеем разумно, да изпълняваме задълженията си като социални същества и да приемаме съдбата си като част от божествения ред на Вселената.

Ученията на Епиктет оказват огромно влияние върху късния стоицизъм и са четени от хора от всички социални слоеве, включително и от император Марк Аврелий, който го цитира в своите "Размишления". Днес неговата философия продължава да вдъхновява хората със своята практичност и фокус върху личностния контрол и вътрешното спокойствие.

Владимир Висоцки

Владимир Висоцки е един от най-значимите и обичани руски творци на 20-ти век

Владимир Висоцки - Vladimir Vysotsky:
"Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.
.
Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.
.
Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят – мразя аз.
.
Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.
.
Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен не
че е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.
.
Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.
.
И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.
.
Аз мразя – и манежи, и арени –
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак."
.
Владимир Висоцки е един от най-значимите и обичани руски творци на 20-ти век. Той е многостранна личност – поет, музикант, певец, театрален и филмов актьор, който успява да докосне сърцата на милиони хора не само в Съветския съюз, но и по света.

Музика и текстове
Най-голяма известност Висоцки придобива с песните си, които сам пише и изпълнява под съпровода на акустична китара. Неговият стил е уникален – той не е просто певец, а бард, който разказва истории. Текстовете му са дълбоко лични и социални, пълни с ирония, хумор и трагизъм. В тях той говори за живота на обикновения човек, за любовта, приятелството, войната, несправедливостта и властта. Песните му често са критични към съветската система, което го прави неудобен за официалната власт. Повечето му песни са разпространявани чрез неофициални записи, което допълнително засилва неговата популярност като глас на народа.

Актьорско майсторство
Освен като музикант, Висоцки се изявява и като талантлив актьор. Той е част от трупата на прочутия Театър на Таганка в Москва, където играе емблематични роли, като например Хамлет в едноименната пиеса. На сцената той е изключително енергичен и емоционален, като успява да придаде на героите си дълбочина и човечност. Участва и в десетки филми, като най-известната му роля е в телевизионния сериал "Мястото на срещата не може да бъде променено", където играе ролята на капитан Глеб Жеглов.

Личен живот и наследство
Животът на Висоцки е изпълнен с творческа енергия, но и с много лични битки. Той се бори със зависимости, а животът му е кратък – умира на 42 години през 1980 г., по време на Олимпийските игри в Москва. Неговата смърт шокира цялата страна, а погребението му се превръща в огромно събитие, въпреки опитите на властите да го омаловажат.

Владимир Висоцки оставя огромно наследство – над 600 песни и стихотворения, десетки театрални роли и филми. Той е повече от творец; той е символ на свободомислието и автентичността. Неговите песни продължават да се слушат и днес, а текстовете му остават актуални и въздействащи. Висоцки е феномен, който успява да улови духа на своята епоха и да го предаде по начин, който надхвърля времето.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Камен Калчев

Kamen Kalchev

Камен Калчев, български писател и общественик:

Камен Калчев, роден като Петър Митев Калчев на 31 юли 1914 г. в село Керека, Дряновско, е видна фигура в българската литература и обществен живот. Той е бил не само писател, но и революционер и деец на Вътрешната македонска революционна организация (обединена).

След 9 септември 1944 г. Камен Калчев се отдава на писателска дейност, като издава над 30 книги. Творчеството му е изключително разнообразно и обхваща различни жанрове, включително:
    Разкази
    Повести
    Романи
    Романизирани биографии
    Пътеписи
    Мемоари
    Драми
    Произведения за деца

Негови произведения са преведени на десетки езици, което свидетелства за тяхното международно признание. Сред най-известните му романи са "Семейството на тъкачите" (1956) и "Нашите корени" (1975). Автор е и на редица произведения за деца, като "Бялошийка" и "Качулатият петел".

Камен Калчев умира на 14 януари 1988 г. в София. Той оставя трайна следа в българската литература със своето богато и многообразно творчество, което отразява различни аспекти на българския живот и история.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

"Meet Bulgaria" на Рубен Маркъм

Книгата "Meet Bulgaria" на Рубен Маркъм

Книгата "Meet Bulgaria" на Рубен Маркъм - американец, живял в България между 1912 и 1933 г. Книгата е издадена 1931 г.
.
Книгата "Meet Bulgaria" (на български "Запознайте се с България") от Рубен Маркъм е изключително ценен източник за историята и бита на България в периода между двете световни войни. Ето какво е известно за нея:

Авторът Рубен Маркъм:
 - Американски мисионер, учител и журналист: Рубен Хенри Маркъм (1887-1949) пристига в България през 1912 г. като мисионер на Съюза на евангелските съборни църкви.
 - Дълъг престой в България: Живее в България от 1912 до 1933 г., като преподава заедно със съпругата си в Американския колеж в Самоков, където се раждат и трите им деца.
 - Активна обществена дейност: По време на Първата световна война лобира успешно в САЩ срещу обявяването на война на България. Критикува Деветоюнския преврат (1923 г.) и описва издевателствата по време на Петричкия инцидент (1925 г.), което допринася за международно разследване.
 - Журналист: От 1927 г. е кореспондент на "Крисчън Сайънс Монитър" за България, а по-късно и за Централна и Югоизточна Европа.

Книгата "Meet Bulgaria":
 - Издадена през 1931 г.: Книгата е самоиздадена през 1931 г. в София.
 - Съдържание: Представлява всеобхватен и проникновен поглед към българската география, история, бит, икономика, образование, политическа и културна сцена в края на 20-те и началото на 30-те години на XX век. Маркъм описва България като аграрна нация, в която 80% от населението живее на село.
 - Поглед от чужденец: Книгата предлага уникален поглед към България през очите на чужденец, който не просто наблюдава отстрани, а описва страната с уважение, проницателност и дълбока лична връзка. Той се чувства свързан с българския народ и неговата съдба.
 - Особености на българския характер: Маркъм отбелязва икономичността и пестеливостта на българите като основни добродетели, скромността като национален идеал, както и липсата на показност и лукс. Описва ги като солиден народ, инвестиращ парите си и с привързаност към земята.
 - Значение: Счита се за една от най-добрите общи книги за България на английски език за този период. Тя е ценен исторически документ, който помага на англоговорящия свят да разбере България.
 - Първо българско издание: През последните години книгата за първи път става достъпна на български език, предоставяйки на съвременните поколения възможността да видят България през очите на Маркъм.

Накратко, "Meet Bulgaria" е важна книга, която предоставя богат и автентичен портрет на България от първата половина на 20-ти век, написана от американец, който е живял и обичал страната. Ето откъси от нея:
.
България – това е огромно количество вкусна храна. България е здраве и бодрост, усилен труд и действено забавление. България има чисто небе и ярко слънце. В нея господстват сурови, заплашителни планини, има дълбоки, тъмни гори, в които можеш да бродиш, бурно море, което шепне на нежния бряг, дълбоки дерета, в които разпенени потоци ви примамват да се изкъпете в диво, самотно уединение.

* * *
България е безброй малки ниви във всички разцветки; поляни с маргаритки, танцуващи в подножието на тревисти хълмове; морета от пламтящи макове, разлети в широки равнини; зелени и лилави лозя, маршируващи в редици нагоре по слънчеви склонове; зелени градини, струпани около мудни потоци; хиляди срамежливи села с червени керемидени покриви, увенчали хълмовете, сгушени в долините, просекли горите, скупчени около изворите и разпрострени покрай реките.

* * *
Българите са икономични. Пестеливостта им е пословична. Да живееш с малко е основна добродетел. Да пилееш е едновременно глупаво и грешно. Скромността е национален идеал. Полезността и практичността са неговите резултати. Целият народ пътува в трета класа. В други страни по-видните представители на интелигенцията биха се чувствали неудобно да пътуват в трета класа, но следвайки психологията на своя народ, тук дори ако си народен представител или университетски професор, ще се чувстваш неудобно да дадеш пари за втора класа, когато ще стигнеш също толкова бързо и в трета класа. В България се продава по-малко козметика от съседните страни. Тук има по-малко лукс, по-малко пари за веселие, по-малко забавления. Няма бели нощи, нощният живот е ограничен. Хората си лягат рано и стават рано. Има много малко луксозни автомобили. Няма титли, няма висше общество. Има богати хора, но богатството не се демонстрира. Хората шият дрехите си за всички сезони. Хранят се просто и дават под наем излишните стаи в къщите си. Лишават се от излишното. Но не и от важните неща. Те са солиден народ и инвестират парите си. Имат страст да притежават собственост. Всички се стремят да купят малко земя и да построят къща. Държат да поделят ползите. Имат общи пасбища. Общи гори. Билетите за влака и за трамвая са евтини. Националната банка е в услуга на обикновените хора. Земеделската банка е за селяните. Кооперативната банка обслужва притежателите на малки магазини и занаятчиите. Така държавата служи на всички. Цялото подземно богатство, където и да е открито, принадлежи на държавата. Съкровищата, скрити в продължение на две хилядолетия от бегълци от нашественици, по закон са собственост на цялата нация. България е като едно голямо семейство, в което всеки член знае, че има правото на равен дял от всичко и не се колебае да го изисква. Но за този дял той желае да работи.

* * *
България е селска нация. Главната дейност на практически всички хора е да произвеждат от земята. И те го правят с гордост. Земята, която обработват, е тяхна собственост, както и добитъкът и инвентарът. И българите са страстно привързани към земята си. Те са я наследили от родителите си и се подчиняват на традиционното разбиране, че е грях да я продават. Селото гледа осъдително на човек, който пропилява имота си, и всяко българско семейство смята за катастрофа да загуби нивата си. Дори когато един селянин напусне селото и отиде в града, той продължава да обработва градината си и да гледа прасе и крава. И вероятно любовта на българина към земята го кара да я обработва толкова добре. Той е превърнал страната си в градина, направил е равнините и долините си най-красивите и плодородните в тази част на света, покрил е страната си с добри пътища и е преобразил бедните села със схлупени колиби в модерни градове. Той отива на работа много рано сутрин, връща се късно вечерта и се труди с енергия и умение. Селянинът и неговото семейство ходят на църква, почиват по празниците и спазват постите. Той изпраща децата си на училище, участва в селския кооператив и е член на Земеделската партия. Въпреки че не е имал привилегията да се учи на модерно земеделие от поземлената аристокрация като селяните в Унгария, Полша и Румъния, и въпреки че последен се е освободил от турското владичество, той е надминал всички свои съседи в много отношения и е горд с това. Той е прословут с усърдието си и в чужбина ще чуете израза „да работиш като българин”.

* * *
Отидете на българска художествена изложба и вижте портретите на типичните българи, издялани от мрамор от скулпторите, които най-добре познават своя народ. Какви солидни, масивни характери! Какви решителни лица, каква отдаденост на традицията, каква готовност да страдаш за идеалите си, колко много честност и справедливост и упоритост. Майки, които напълно се изразходват, за да изучат сина си, момичета, които понасят неимоверни трудности, за да изпратят брат си на училище, деца, които стават, когато бащите влизат в стаята, жени, които си позволяват публично като израз на интимност само да целунат ръката на мъжа си. Това са хора, които не дължат никому нищо, които строят къщи, трупат земя, отварят училища, вдигат църкви, правят обществени чешми.

* * *
Това са някои от нещата, които характеризират България, които съставляват българския дух. Това, което ще откриете, не е веселбата на Румъния, живостта на Гърция, мелодичността на Италия, красноречието на Франция. България е градини с рози, доматени лехи, млади жетварки, осеяни с труженици полета, гайди, тъжни песни, които всеки пее, омагьосващи кавали, пламтящи макове, предпазливо похарчени трудно спечелени пари, спазени обещания, изпълнени задължения, опазена чест, искреност, страст към образованието, мрачно, мистично чувство на дълг да изпълниш ролята си в драмата на настъпващата епоха.

Превод
Борислав Скочев
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Замъкът Сан Мишел, Торино

Zamŭkŭt San Mishel, Torino, Italiya

Замъкът Сан Мишел, Торино, Италия - San Michele Castle, Turin, Italy

Sacra di San Michele (Сакра ди Сан Микеле), често наричана просто "Замъкът Сан Мишел" от пътешествениците, всъщност е древна манастирска обител, разположена на върха на планината Пирчириано в региона Пиемонт, Северна Италия. Намира се на около 40 км западно от Торино, в община Сант'Амброджо ди Торино, и е един от най-важните религиозни паметници в региона.

Ето какво е известно за Sacra di San Michele:
 - Историческо значение: Обителта е основана между 983 и 987 г. от бенедиктински монаси и е била важен център на европейската монашеска култура през Средновековието. Тя е посветена на култа към Архангел Михаил и е част от поклоннически път, дълъг над 2000 км, който свързва седем светилища, посветени на светеца, в права линия от Мон Сен Мишел във Франция до Монте Сант'Анджело в Пулия, Италия.
 - Архитектура: Sacra di San Michele е впечатляващ комплекс, съчетаващ романски и готически елементи. Част от манастира е издълбана в скалата, което създава впечатлението, че е естествена част от планината. Монументалното стълбище, водещо до главния вход, известно като "Стълбището на мъртвите" (Scalone dei Morti), е обвито в легенди. В главната църква на абатството се съхраняват и няколко каменни гробници на членове на Савойската династия.
 - Вдъхновение за "Името на розата": Sacra di San Michele е широко известна като вдъхновение за световноизвестния роман на Умберто Еко "Името на розата" и неговата филмова адаптация. Мистериозната средновековна архитектура, тайните помещения и обширните библиотеки на обителта са елементи, които Еко включва в книгата си.
 - Посещение: Обителта е отворена за посетители през по-голямата част от годината. Входните такси са умерени, като има отстъпки за деца, възрастни хора и групи. Препоръчително е да носите удобни обувки, тъй като има доста неравни стъпала.
 - Достъп: До Sacra di San Michele може да се стигне с кола, влак или пеша. От Торино можете да хванете влак до Авиляна, откъдето има автобуси и таксита до обителта. Има и различни пешеходни маршрути с различна дължина и трудност.
 - Изгледи: От върха на планината се откриват спиращи дъха панорамни гледки към Торино и цялата долина Суза, с околните заснежени планини.

Sacra di San Michele е монумент символ на региона Пиемонт поради своето историческо и културно значение. Тя е място, където историята, митът, изкуството и религията се преплитат, предлагайки уникално преживяване на посетителите.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Егисхайм, Франция

Eguisheim

Eguisheim, Франция

Егисхайм (Eguisheim) е очарователно средновековно село, разположено в Елзас, Франция, само на няколко километра югозападно от Колмар. Известно е със своя уникален кръгообразен дизайн, цветни къщи с дървени греди и вековни винарски традиции.

Ето какво е известно за Егисхайм:

1. Уникално кръгло оформление:
 - Селото е построено в концентрични кръгове около централен площад, което го прави изключително живописно и лесно за разглеждане пеша.
 - Този дизайн е бил предназначен за отбрана през Средновековието и днес представлява жив музей на средновековната архитектура.
 - Разхождайки се по тесните улички, често се връщате там, откъдето сте започнали, което е част от очарованието.

2. Живописна архитектура:
 - Егисхайм е известен със своите ярко оцветени къщи с дървени греди, украсени с цветя през по-голямата част от годината.
 - Фасадите са в различни нюанси на червено, жълто и синьо, а покривите често са с цветни керемиди.
 - Много от къщите имат стари надписи над вратите, разказващи истории за отминали занаятчии и търговци.

3. Родно място на Папа Лъв IX:
 - В центъра на селото, на Площад Сен Леон (Place Saint-Léon), се намира фонтан със статуя на Папа Лъв IX, който е роден в Егисхайм през 1002 г.
 - На мястото на бившия замък Шато Сен Леон, където е роден папата, днес се намира Параклисът Сен Леон (Chapelle Saint-Léon IX) в неоромански стил, датиращ от 13-ти век.

4. Винопроизводство:
 - Егисхайм е важен център на винената индустрия в Елзас, като винопроизводството тук датира от римско време (IV век).
 - Селото е обградено от лозя, които произвеждат известни елзаски вина, включително сортове като Ризлинг, Гевюрцтраминер и Пино Ноар.
 - В селото има над 30 винопроизводители, които предлагат дегустации във винарските си изби.
 - Два от големите винарски региони (Grand Cru) на Елзас – Айхберг (Eichberg) и Пферсигберг (Pfersigberg) – се намират в околностите на Егисхайм.

5. Щъркели:
 - Белите щъркели са символ на Елзас и Егисхайм не прави изключение. Често могат да се видят гнезда на щъркели по върховете на най-високите сгради в селото.
 - Има и парк за щъркели в близост до къмпинга.

6. Забележителности и дейности:
 - Разходка по Rue du Rempart: Тази тясна уличка следва пътя на старите градски стени и предлага прекрасни гледки към лозята.
 - Дегустация на вино: Посетете някоя от многото винарни в селото за дегустация на местни вина.
 - Трите замъка на Егисхайм (Les Trois Châteaux): Това са останки от три средновековни замъка (Wahlenbourg, Dagsbourg и Weckmund), разположени на хълмове над селото. До тях се стига с около 45-минутен до едночасов поход през лозя и гори.
 - Църквата "Свети Петър и Павел" (Saint-Pierre et Saint-Paul Church): Историческа църква, разположена в центъра на селото.
 - Елзаска кухня: Опитайте традиционни елзаски ястия като тарт фламбе (Tarte Flambée) и брецели в местните кафенета и ресторанти.
 - Фестивали: През цялата година се провеждат различни фестивали, включително известните коледни базари, които превръщат селото в истинска приказка.

7. Признания:
 - Егисхайм е носител на титлата "Любимо село на французите" (Village préféré des Français) за 2013 г.
 - Той също така е част от асоциацията "Най-красивите села на Франция" (Les Plus Beaux Villages de France).

Егисхайм е идеална дестинация за любителите на историята, виното и живописната красота, предлагайки автентично френско очарование в сърцето на Елзас.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Мозайките от Зеугма

Мозайките от Зеугма - The mosaics of Zeugma

Древният гръцки град Зеугма, днес разположен в провинция Газиантеп, Турция, е известен по света със своите изключителни и изключително добре запазени мозайки, датиращи отпреди около 2200 години. Тези мозайки са свидетелство за богатата култура и изтънченото изкуство, процъфтявали в града.

Ето какво е известно за мозайките на Зеугма:
 - Произход и местоположение: Градът Зеугма е основан около 300 г. пр.н.е. от Селевк I Никатор, един от генералите на Александър Велики. Първоначално е наречен Селевкия. По-късно, през 64 г. пр.н.е., Римската република поема контрола над града и го преименува на Зеугма, което означава "мост" или "преход" на старогръцки, поради стратегическото му местоположение на река Ефрат. Мозайките са открити предимно в частни вили на заможни жители, включително римски офицери и търговци, които са се заселили в града.
 - Запазване: Много от мозайките са изключително добре запазени, въпреки че градът е преживял разрушение от Сасанидите през 253 г. сл.н.е. и по-късно е бил засегнат от земетресение. Фактът, че част от града е била потопена под вода след построяването на язовир Биречик в района, също е спомогнал за запазването на много от тях, като ги е предпазил от разграбване и излагане на атмосферни влияния.

 - Художествени характеристики и теми:
 -  - Детайлност: Мозайките се отличават с изключително ниво на детайлност, като всяко малко камъче (тесера) е прецизно поставено, за да създаде реалистични изображения.
 -  - Сюжети: Те изобразяват разнообразни сцени, вариращи от древногръцка и римска митология до ежедневието. Често срещани са сцени с богове, богини, герои и митологични същества. Някои мозайки са придружени с надписи на гръцки език.
 -  - Културен синтез: Изкуството отразява уникална комбинация от гръцки и римски стилове, показвайки културното разнообразие на древна Зеугма.
 -  - Уникалност: Много от митологичните сцени в мозайките на Зеугма са иконографски неизвестни досега и са уникални изображения. Някои дори носят подписите на мозаичните майстори и имената на поръчителите.

 - Значими мозайки:
 -  - "Циганското момиче" (Gypsy Girl): Тази мозайка се е превърнала в символ на древния град Зеугма и на музея. Фигурата върху нея гледа надясно, с буйна коса, разделена на две в средата на челото и вързана отзад с кърпа. Има тесно чело, леко изпъкнали скули и пълно лице. В големите й очи има меланхолично и изразително изражение. На ушите й се виждат големи, преплетени обеци. Все още има дебат дали изобразява циганско момиче, титанидата Гея (майка на богове и богини), или дори Александър Велики.
 -  - Мозайката на Ахил: Изобразява известна митологична сцена, в която е разкрита самоличността на Ахил, който се е дегизирал като жена, за да избегне Троянската война. Другата мъжка фигура е Одисей, който е замислил и осъществил заговора.
 -  - Мозайка на Океан и Тетида: Изобразява титана Океан и неговата съпруга Тетида, митологични първични морски божества, родители на световните реки, фонтани и езера.
 -  - Мозайка на Деветте музи: Изобразява богините на вдъхновението в литературата, науката и изкуствата.

 - Музей на мозайките в Зеугма: По-голямата част от откритите мозайки са изложени в Музея на мозайките в Зеугма в Газиантеп, който е един от най-големите музеи за мозайки в света. Открит е през септември 2011 г. и съхранява над 1700 квадратни метра древни произведения на изкуството. Музеят е проектиран така, че посетителите да могат да се разхождат през вилите, да виждат как са живели хората, техните вярвания, култура и ежедневие.

Мозайките на Зеугма са не просто красиви произведения на изкуството, а ценен източник на информация за древните гръцки и римски цивилизации, предлагайки прозорец към миналото и уникален поглед върху частния вкус и културния живот в този космополитен град.

---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

На чуждото нещастие, щастие няма да построиш

На чуждото нещастие, щастие няма да построиш. - You won't build happiness on someone else's misfortune.

Живеем във време, в което стремежът към успех, материално благополучие и лична изгода често изпреварва ценности като съчувствие, съвест и човечност. И все пак народната мъдрост не губи своята сила и актуалност. Поговорката „На чуждото нещастие, щастие няма да построиш“ звучи като морален компас, който ни напомня, че истинското щастие не може да бъде изградено върху страданието на другите.

Тази поговорка разкрива една проста, но дълбока истина: щастието, постигнато чрез злоупотреба, несправедливост или предателство, е илюзорно и временно. Как можеш да се радваш на дом, ако знаеш, че си го придобил, оставяйки някого без покрив? Как можеш да празнуваш победа, ако е постигната чрез манипулации, измама или подлост? Подобни „постижения“ рано или късно оставят горчив вкус — защото съвестта, дори заглушена, никога не мълчи напълно.

Поговорката има не само морално, но и философско измерение. Истинското щастие не се гради само върху материални основи, а върху вътрешен мир, чиста съвест и добри взаимоотношения. Ако някой върви напред, като тъпче другите, рано или късно ще се обърне назад и ще види, че следите, които е оставил, са от болка. А щастие, което причинява болка, не е щастие, а илюзия, зад която се крие самота и угризения.

Историята и животът изобилстват с примери. Има диктатори, които са изградили своето "величие" върху гърба на цял народ — но какъв е бил краят им? Има хора, които са придобили богатство чрез измами — но често остават нещастни, изолирани, параноични. Защото дълбоко в себе си знаят: щастието, което са постигнали, има цена, платена от други. И тази цена не носи удовлетворение, а вътрешен разпад.

От другата страна стоят онези, които изграждат своето щастие без да вредят — дори напротив, помагат. Те може и да не са богати или могъщи, но живеят с вътрешен покой и с уважение от хората. Това е онова устойчиво щастие, което не се руши от времето, защото не е построено върху чуждото нещастие, а върху солидна основа от съпричастност, доброта и морал.

В заключение, поговорката ни напомня, че щастието не може да бъде крадено или изградено върху руините на чужди съдби. Истинското щастие идва там, където има уважение към другите, чиста съвест и добро сърце. А когато се стремим към успех с грижа за човешкото достойнство — тогава нашето щастие не само е по-сладко, но и по-дълготрайно.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Всичко тайно става явно

Всичко тайно става явно. - Everything secret becomes apparent

Сентенцията "Всичко тайно става явно" е дълбока и многопластова, обхващаща както индивидуални, така и универсални аспекти на човешкото съществуване и морал. Нека я разтълкуваме по-дълбоко:

Основни тълкувания

1. Морален и етичен принцип
В основата си, тази сентенция е мощно напомняне за неизбежността на последствията. Тя предполага, че всяко действие, мисъл или намерение, колкото и добре скрито да е, в крайна сметка ще излезе наяве. Това може да се случи по различни начини:
 - Чрез разкритие: Тайни, които са били пазени, могат да бъдат разкрити от други хора, от случайни събития или от обстоятелства, които водят до тяхното изваждане на бял свят.
 - Чрез вътрешни последствия: Дори и тайната да не бъде разкрита пред света, тя оказва влияние върху човека, който я пази. Вината, страхът от разкриване, тежестта на лъжата – всичко това е вид "явност" във вътрешния свят на индивида. Психологическото бреме на тайните често води до саморазрушителни поведения или вътрешни конфликти.
 - Чрез естествения ход на нещата: Времето често е най-големият разкривател. Истината има свойството да изплува на повърхността, дори когато не е активно търсена.

2. Закони на Вселената и карма
В по-широк, метафизичен смисъл, сентенцията може да се разглежда през призмата на закона за причината и следствието, известен още като карма. Всеки импулс, мисъл или действие създава енергийна вълна, която рано или късно се връща към източника си. В този контекст "явността" не е задължително публично оповестяване, а по-скоро справедливо възмездие или възнаграждение, което се проявява в живота на човека. Лошите намерения и действия водят до негативни последици, дори ако външно изглежда, че никой не е научил за тях.

Приложения и нюанси

В личен план
 - Насърчава честността: Сентенцията е мощен аргумент в полза на почтеността и прозрачността. Тя подтиква хората да живеят в съответствие със своите ценности, защото всяка неискреност или измама ще се прояви рано или късно.
 - Предупреждение срещу лъжи и измами: Служи като предупреждение, че опитите за прикриване на истината или за манипулиране на другите са обречени на провал в дългосрочен план.
 - Психологическо освобождение: Разкриването на тайни, макар и болезнено понякога, често води до огромно облекчение и възможност за изцеление и растеж.

В обществен план
 - Справедливост: Фразата е в основата на много правосъдни системи и вярата в справедливостта. Тя изразява надеждата, че престъпленията ще бъдат разкрити и виновните ще понесат отговорност, дори ако това отнеме време.
 - Прозрачност в управлението: В модерните общества, принципът "всичко тайно става явно" е в основата на борбата срещу корупцията и изискванията за прозрачност в държавното управление.
 - Медии и информация: Работата на разследващите журналисти често се ръководи от убеждението, че скрити истини трябва да бъдат извадени на показ за благото на обществото.

В духовен план
 - Божествена справедливост: За мнозина сентенцията има духовен аспект, който предполага, че има висша сила или закон, който гарантира, че нищо не остава скрито пред Бога или Вселената.
 - Самоосъзнаване: В по-дълбок духовен смисъл, "явността" може да се отнася до осъзнаването на собствените ни сенки и несъвършенства. Процесът на себепознание често включва разкриване на "тайни" пред самите себе си – неща, които сме отричали или потискали.

Заключение
"Всичко тайно става явно" не е просто заплаха, а по-скоро дълбока истина за природата на реалността. Тя напомня, че истината винаги намира своя път към светлината. Това може да се случи по драматичен и публичен начин, чрез вътрешни психологически процеси, или чрез неумолимите закони на причината и следствието. В крайна сметка, тази сентенция е покана към по-осъзнат, честен и отговорен живот, знаейки, че всичко, което правим, говори и мислим, има своите отражения и последици, които в даден момент ще излязат наяве.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Фиордът Фуроре

Фиордът Фуроре (Fiordo di Furore)

Това е едно от най-живописните и уникални места по крайбрежието на Амалфи, Италия. Ето какво може да се разкаже за него:

Какво е Фиордът Фуроре?
 - "Фалшив" фиорд: Въпреки името си, Фиордът Фуроре технически не е истински фиорд, образуван от ледници (както тези в Норвегия). Той е по-скоро риа – долина на река, издълбана в скалите от потока Шиато (Schiato), която след това е била наводнена от морето. Въпреки това, видът му е изключително драматичен и напомня на северните фиорди.
 - Скрит залив: Представлява дълбок и тесен процеп в скалите, водещ до малък, уединен плаж с камъчета, дълъг около 25 метра.
 - Мост и село: Устието на "фиорда" е пресечено от впечатляващ арков мост, по който минава крайбрежният път SS163. Под моста се намира малко рибарско селище с няколко стари, характерни къщи, наречени "монацени" (monazzeni), някои от които са реставрирани и превърнати в музеи.
 - "Градът, който не съществува": Самият град Фуроре е известен като "градът, който не съществува", защото няма традиционен централен площад или градски център, а по-скоро къщи, разпръснати по стръмните скали.

За какво е известен?
 - Красота и фотогеничност: Фиордът Фуроре е едно от най-фотографираните места по крайбрежието на Амалфи заради своята дива, естествена красота и драматичен пейзаж.
 - Обект на ЮНЕСКО: От 1997 г. е част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО, заедно с останалите общини по крайбрежието на Амалфи.
 - "Нарисуваният град": Фуроре е известен и като "нарисуваният град" заради "стените на художниците" – произведения на изкуството, изрисувани по стените на сградите, които превръщат мястото в музей на открито.
 - MarMeeting – Световно първенство по скокове във вода: Всяка година, обикновено първата неделя на юли, 30-метровият мост над фиорда става сцена на зрелищно състезание по скокове във вода от голяма височина.
 - Киносет: Мястото е било използвано като декор за филми, включително "Любовта" (L'Amore) от 1948 г. на Роберто Роселини с Ана Маняни. В една от къщите днес има музей, посветен на тях.
 - Име: Името "Furore" (Ярост) произлиза от "Terra Furoris" (Земя на яростта), заради силния звук на вълните, които се разбиват в скалите по време на буря.
 - Музеи: В района на фиорда има Екомузей (Ecomuseo del Fiordo), който представя историята и традициите на мястото, включително стари мелници и съоръжения за сушене на хартия.

Как да стигнете до него?
Плажът е достъпен пеша по стръмни стълбища, които започват от главния път. Може да се достигне и по море с лодка или водно такси, което предлага различна перспектива към залива.

Фиордът Фуроре е едно истинско бижу на Амалфийското крайбрежие, съчетаващо природна красота, история и култура.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Баба Яга

Baba Yaga

И Баба Яга докопа европейското финансиране...

Баба Яга е една от най-колоритните и мистериозни фигури в славянската митология и фолклор — особено популярна в руските, украинските, полските и българските народни приказки. Тя е едновременно страшна вещица и мъдра стражкиня на тайни, с много пластове, символика и интерпретации.

Образ и външен вид
Баба Яга обикновено се описва като:
 - стара, кльощава жена с дълъг нос и криви зъби;
 - с гърбав гръб, жълти очи и разчорлена коса;
 - понякога с костелива ръка или железен зъб;
 - често придружена от гарвани, котки, змии или други магически същества.
В някои приказки тя има три сестри, също наречени Баба Яга — понякога това са три различни аспекта на една и съща същност.

Домът ѝ — къща на кокоши крака
Един от най-разпознаваемите елементи на Баба Яга е необикновената ѝ къща:
 - стои върху един или два кокоши крака и се върти или скача;
 - обикновено се намира дълбоко в гората, трудно достъпна;
 - оградена е с човешки кости и черепи, понякога със светещи очи;
 - няма врата, докато не произнесеш правилните думи (например: „Къщице, къщице, обърни се с гръб към гората и с лице към мен.“)

Къщата символизира границата между световете — нашият и отвъдният, живите и мъртвите, познатото и непознатото.

Превоз и придвижване
Баба Яга лети в:
 - хавосан (или голям смърделив хаван), който управлява с чукало;
 - метла от бреза, с която замита следите си, за да не бъде проследена.
Този причудлив транспорт подчертава нейната магьосническа и нестандартна природа.

Роля в приказките
Баба Яга не е просто зла вещица. Тя често е:
 - изпитание за героя — да докаже смелост, разум и чисто сърце;
 - вратарка между светове — пред нея герой (или героиня) трябва да премине, за да получи знание, помощ или преход към ново ниво в живота си;
 - пазителка на тайни, вълшебства и магически предмети;
 - майчина фигура, понякога жестока, понякога благосклонна;
 - двусмислена — не е нито напълно зла, нито напълно добра.

Примери:
 - В приказката за Василиса Прекрасна, Баба Яга подлага героинята на редица изпитания, но в крайна сметка ѝ помага.
 - В други истории тя може да яде деца или да ги превръща в слуги — но само ако не покажат добродетели като уважение, трудолюбие или доброта.

Символика
Баба Яга е архетип, който може да се тълкува в няколко измерения:
 - Мъдрата стара жена — символ на древно знание, интуиция и връзка с природата;
 - Сянката на майката — аспект на женската енергия, която може да бъде и съзидателна, и разрушителна;
 - Природната стихия — неконтролируема, понякога плашеща, но дълбоко свързана с цикъла на живота и смъртта;
 - Пазител на преходите — в психологически и духовен смисъл, тя е страж на „вътрешната гора“, в която човек се губи, за да се преоткрие.

Аналози в други култури

Баба Яга има паралели с други митологични фигури:

Култура	Персонаж	Подобен аспект
Скандинавска	Хел	Богиня на подземния свят
Римска	Хеката	Богиня на магията и кръстопътищата
Японска	Яма-уба	Старица, живееща в планините, изяждаща пътници
Българска	Вещица/Ламя	Зла жена, но понякога и пазителка на мъдрост

Интересни факти
 - В съвременната култура Баба Яга се появява във филми, видеоигри и книги — например в поредицата John Wick, където главният герой е наричан „Баба Яга“ заради страховитата си репутация.
 - Името „Баба Яга“ често се превежда като „Баба Вещица“, но в древния език „Яга“ може да има връзка със думи за болест, ужас или гняв.

 - В някои тълкувания тя пази водата на живота, живата и мъртвата вода, или вълшебни растения.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Племето Зуни, Америка

Племето Зуни (на английски: Zuni, на собствен език: A:shiwi)

Племето Зуни (на английски: Zuni, на собствен език: A:shiwi) е едно от най-интересните и древни индиански общества в Северна Америка. Те са част от групата на пуебло народите и са известни със своята богата духовна култура, уникален език и изключителни художествени традиции. Зуни живеят основно в югозападната част на САЩ — най-вече в днешен щат Ню Мексико, в близост до границата с Аризона.

- География и население
Днешната резервация Zuni Pueblo се намира в окръг Маккинли, щата Ню Мексико. Племето има около 10 000 членове, повечето от които живеят именно в тази общност. Регионът е полупустинен, с характерен червен пясъчник и малко, но плодородно земеделско пространство около река Зуни.

- Произход и история
Зуни са наследници на древната анасазска или анциент пуебло култура, развивала се преди повече от 2000 години в Четирите ъгъла на САЩ (Four Corners — пресечната точка на Ню Мексико, Аризона, Юта и Колорадо).

Първите контакти с европейците се случват в 16-ти век, когато францискански мисионери и испански конкистадори (напр. Франсиско Vásquez de Coronado) търсят легендарните "Седем златни града на Сибола". Зуни тогава са нападнати, но не биват завладени напълно.

През следващите векове Зуни успяват да съхранят голяма част от своята самобитна култура въпреки християнизацията и колониалния натиск.

- Език
Зуни езикът е уникален: не принадлежи към нито една друга индианска езикова група и се счита за езиков изолат. Това го прави особено ценен за лингвистите. Днес езикът все още се говори активно в общността и се предава между поколенията.

- Религия и духовност
Зуни са дълбоко духовен народ, с религия, базирана на баланс между природата, хората и духовния свят. Вярата им включва:
    Качини (Kachina) — духове-посредници между света на хората и боговете. Те се представят чрез церемониални маски и танци.
    Шалако (Shalako) — голям зимен ритуал, в който се призовават духове за благословия и плодородие.
    Молитвени стрели, пера, каменни фетиши — използвани в обреди и за защита.
Религията на Зуни е циклична и следва строго определен календар, съобразен с природните цикли.

- Изкуства и занаяти
Зуни са известни с няколко изключителни форми на изкуство:
    Сребърна и туркоазена бижутерия — известна с прецизни инкрустации и геометрични мотиви.
    Фетиши от камък — малки животински фигурки, използвани за защита или късмет.
    Керамика и тъкани — традиционно украсени със символи на природата и митологията.
    Маски и кукли качина — използвани в ритуални танци и като образователен инструмент за децата.

- Икономика и начин на живот
Традиционно, Зуни са били земеделци, отглеждали царевица, боб, тиква, както и пасели овце. Днес икономиката им включва:
    Занаяти и продажба на изкуство (голям туристически интерес)
    Федерални и племенни програми
    Малки семейни бизнеси
    Участие в екотуризъм и опазване на културно-исторически обекти

- Самоуправление
Зуни имат собствено племенно правителство, което работи по запазване на културата, образованието, здравеопазването и социалната подкрепа. Те са признати от САЩ като суверенна нация, със собствени закони и администрация.

- Любопитни факти
    Зуни вярват, че са центърът на света и че тяхната земя е свещена.
    Смятат, че произлизат от подземен свят и че са излезли на повърхността през свещена планина.
    Зуни митологията има сложна система от богове, полубогове, животински духове и прародители.
    Зуни са едно от малкото племена, което не е било насилствено разселено и продължава да живее в родната си земя.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Град Палмано̀ва, Северна Италия

Palmanova

Палмано̀ва - Palmanova

Палмано̀ва е градче и община в Северна Италия, провинция Удине, автономен регион Фриули-Венеция Джулия. Разположено е на 27 m надморска височина. Населението на общината е 5453 души. Палманова е един от най-добре запазени примери на ренесансов укрепен град със своя осмоъгълен план и стените.
.
Палмано̀ва е забележителен град в североизточна Италия, провинция Удине, известен преди всичко с уникалната си архитектура и историческо значение. Това не е просто град, а крепост във формата на деветлъчна звезда, която е един от най-добре запазените примери за ренесансово военно строителство и идеален градски дизайн.

История и цел
 - Основаване и Венецианска република: Палманова е основана на 7 октомври 1593 г. от Венецианската република. Датата е избрана символично, за да съвпадне с годишнината от Битката при Лепанто (1571 г.), голяма военноморска победа на християнските сили, водени от Венеция, над Османската империя. Основната цел на крепостта е била да защити източните граници на Венецианската република от османски нашествия и експанзионистичните амбиции на Хабсбургите.
 - Идеален град и военна архитектура: Градът е проектиран от екип от военни инженери, като се смята, че основната роля е била на Винченцо Скамоци. Проектът отразява ренесансовите идеали за съвършенство, симетрия и функционалност. Палманова е замислена като "идеален град-крепост", чиято форма на деветлъчна звезда е била оптимална за отбрана срещу артилерийски атаки – всяка точка на звездата осигурява защитно покритие за съседните участъци от стената.
 - Три отбранителни линии: Крепостта е изградена с три концентрични кръга от укрепления. Първите два са построени от венецианците, а най-външният, с допълнителни укрепления като равелини и люнети, е добавен през Наполеоновите войни (1806-1813 г.), когато градът е бил окупиран от френски войски и е преименуван на Палманова ("Нова Палма").

Архитектура и забележителности
 - Деветлъчна звезда: От птичи поглед Палманова е впечатляваща с формата си на правилна деветлъчна звезда. Тази форма не е само естетическа, а е изцяло функционална за военни цели, позволявайки ефективна защита.
 - Площад "Пиаца Гранде": В самото сърце на града се намира шестоъгълният площад "Пиаца Гранде". Той е бил централно място за военни паради и събирания, а днес е място за събития и обществен живот. Около него са разположени най-важните исторически сгради, включително Катедралата на Палманова (Duomo di Palmanova), която е построена през XVII век.
 - Порти на града: Достъпът до Палманова се осъществява през три монументални порти: Порта Удине (Porta Udine), Порта Чивидале (Porta Cividale) и Порта Аквилея (Porta Aquileia). Всяка от тях е архитектурно произведение сама по себе си и свидетелства за инженерната мощ на Венецианската република.
 - Крепостни стени и тунели: Можете да се разходите по дългите 7 км крепостни стени и да изследвате вътрешни тунели и галерии, които са позволявали придвижването на войски, без да бъдат забелязвани от обсаждащите. Тези подземия предлагат уникален поглед към отбранителните стратегии от миналото.
 - Музеи: В Палманова има и Военен музей, който представя историята на крепостта, оръжия, униформи и документи от различните армии, управлявали града през вековете.

Палманова днес и ЮНЕСКО
Въпреки че не е била подлагана на много обсади, Палманова е издържала изпитанията на времето и е запазила почти напълно оригиналния си вид. През 1960 г. градът е обявен за национален паметник на Италия.

През 2017 г. Палманова е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство като част от транснационалния обект "Венециански отбранителни съоръжения между XVI и XVII век: Stato da Terra – западен Stato da Mar". Това признание подчертава изключителната ѝ универсална стойност като шедьовър на военната архитектура и градското планиране от късния Ренесанс.

Днес Палманова е не само исторически обект, но и жив град с около 5400 жители, който предлага уникална комбинация от история, архитектура и автентична италианска атмосфера. Посещението на Палманова е като пътуване назад във времето, което ви потапя в епохата на грандиозните фортификации и стратегическото мислене.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Светлана Савицкая

Svetlana Savitskaya

Светлана Савицкая - Първото излизане на жена в открития космос.

Светлана Евгеньевна Савицкая е съветски космонавт, която записва името си в историята като първата жена, излязла в открития космос. Това историческо събитие се случва на 25 юли 1984 година.

Ранен живот и кариера
Светлана Савицкая е родена на 8 август 1948 г. в Москва. Баща ѝ, Евгений Савицки, е маршал на авиацията и два пъти Герой на Съветския съюз, което несъмнено е повлияло на нейните интереси. Тя завършва Московския авиационен институт и става опитен пилот-изпитател, като установява редица световни рекорди за скорост и височина с реактивни самолети. Преди да се присъедини към отряда на космонавтите, тя е и квалифициран парашутист.

През август 1980 г. Светлана Савицкая е избрана за втория женски отряд космонавти.

Първи космически полет
Първият ѝ космически полет е на 19 август 1982 г. на борда на космическия кораб "Союз Т-7" до станцията "Салют-7". Тя става втората жена в света, летяла в космоса, след Валентина Терешкова.

Историческата излизане в открития космос
Вторият ѝ полет е през юли 1984 г. с космическия кораб "Союз Т-12", отново до орбиталната станция "Салют-7". По време на тази мисия, на 25 юли 1984 г., Светлана Савицкая, заедно с командира на екипажа Владимир Джанибеков, извършва излизане в открития космос (извънкорабна дейност - ЕВА).

Тяхната "космическа разходка" продължава 3 часа и 35 минути. По време на нея те провеждат експерименти по рязане, заваряване и запояване на метал във вакуум, използвайки специализиран ръчен инструмент. Тази мисия не само показва възможностите на жените в открития космос, но и допринася за развитието на технологиите за ремонт и строителство в космически условия.

Значение и наследство
Излизането на Светлана Савицкая в открития космос е значимо постижение, което допълнително затвърждава водещата роля на СССР в космическата надпревара по това време и отваря вратите за повече жени в космическите програми. Тя остава в историята като пионер и пример за жените в науката и инженерството.

След пенсионирането си от активна космонавтска дейност през 1993 г., Светлана Савицкая продължава да бъде активна в обществения живот, като преподава в Московския авиационен институт и е депутат в Държавната дума на Русия.

Нейният подвиг на 25 юли 1984 г. е един от най-впечатляващите моменти в историята на космонавтиката, доказвайки, че жените могат да извършват сложни и рискови задачи в най-екстремната среда – открития космос.
.
- Светлана Савицкая става първата жена в света, излязла в открития космос.
- На 25 юли 1984 г., по време на полета на космическия кораб „Союз Т-12“ до станцията „Салют-7“, тя и Владимир Джанибеков прекарват 3 часа и 35 минути извън станцията.
- Космонавтите тестват ръчни инструменти за заваряване, рязане и запояване на метал във вакуум. Мисията е изпълнена безупречно и завършена успешно.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Кафето

The coffee

Така цъфти кафето! 

Цветовете му приличат на жасмина и като него приятно ухаят. Кафееното дърво дава плодове след третата година. Ражда повече от 30 години.
.
Цъфтежът на кафееното дърво е един от най-очарователните и важни етапи в жизнения цикъл на растението, тъй като от него зависи бъдещата реколта от кафеени зърна.

Кога цъфти кафето?
Цъфтежът на кафето е силно зависим от климатичните условия и най-вече от дъждовете.
 - Арабика (Coffea arabica): Обикновено цъфти един или два пъти годишно. Основният цъфтеж настъпва след обилен дъжд, който следва сух период (около 2-3 месеца без значителни валежи). Сухият период стресира растението, а влагата след него "събужда" спящите цветни пъпки.
 - Робуста (Coffea canephora): Цъфтежът при Робуста е по-разтеглен във времето и може да се случва по няколко пъти в годината, отново провокиран от влага.

Времеви рамки по региони:
 - Централна и Южна Америка (например Колумбия, Бразилия): Цъфтежът често настъпва между февруари и април/май, след първите дъждове на пролетта.
 - Африка (например Етиопия): Цъфтежът може да варира, но често е свързан с началото на дъждовния сезон.
 - Азия (например Виетнам, Индонезия): Подобно на Африка, цъфтежът е свързан с валежите, често през пролетните месеци.

Как изглеждат цветовете?
Цветовете на кафето са малки, бели и приличат на жасмин. Те са много ароматни, издавайки сладък, цитрусов, подобен на жасмин или портокалов цвят аромат.
 - Разположение: Цветовете се появяват на гроздове по клоните на дървото, обикновено в пазвите на листата.
 - Продължителност: Цъфтежът е изключително кратък – обикновено трае само 2-3 дни, преди цветовете да увехнат и да опадат. Това прави наблюдението на цъфтящи кафеени плантации истинско събитие.

Процесът на цъфтеж и плододаване:
 - Сух период: Растението изпада в относителна "спяща фаза", като натрупва енергия.
 - Дъждовен стимул: Първите обилни валежи след сухия период са сигнал за растението да развие цветните пъпки.
 - Бързо развитие: В рамките на няколко дни след дъжда, пъпките бързо се развиват и се отварят в ароматни бели цветове.
 - Опрашване: Повечето сортове Арабика са самоопрашващи се, което означава, че могат да се опрашват сами (чрез вятър или насекоми, но не са зависими от тях). Робуста изисква кръстосано опрашване, често от пчели.
 - Формиране на плодове: След опрашването, цветовете бързо увяхват, а на тяхно място започват да се развиват малки зелени плодчета – бъдещите кафеени череши.
 - Зреене: От цъфтежа до пълното узряване на кафеените череши обикновено минават 6 до 9 месеца за Арабика и 9 до 11 месеца за Робуста, в зависимост от сорта и климатичните условия.

Значение на цъфтежа:
 - Показател за реколта: Цъфтежът е критичен момент за фермерите. Обилният, равномерен цъфтеж е предвестник на добра реколта. Неравномерен цъфтеж или повреден цъфтеж (например от градушка или прекомерни горещини) може да доведе до по-малка или по-неравномерна реколта.
 - Естетическа красота: Цъфтящите кафеени плантации са изключително красива гледка, често наричани "снегът на кафееното дърво" заради белия килим от цветове.

Цъфтежът на кафето е деликатен и важен процес, който подчертава връзката между растението, природата и крайния продукт, който милиони хора по света консумират ежедневно.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Доброто се прави тихо

Доброто се прави тихо - Останалото е просто театър.

В свят, изпълнен с шум, показност и жажда за признание, доброто често се случва в тишина. Истинските добродетели не крещят. Те не търсят овации, камери или аплодисменти. Те се раждат от сърцето, а не от нуждата да бъдеш забелязан.

Много хора днес извършват благотворителни жестове, но често с мотиви, различни от състрадание – за да бъдат харесани, следвани или възхвалявани. Когато доброто се превръща в спектакъл, то губи своята същност. Истинското добро е онова, което остава скрито от очите, но се помни завинаги от сърцето, което го е получило.

Тихото добро е безкористно. То не поставя условия и не чака отплата. То се проявява в малките жестове – в протегнатата ръка, в утешителната дума, в помощта, подадена без да бъде поискана. Това са актове, които често остават незабелязани от света, но променят нечий живот.

„Останалото е просто театър“ – тази втора част от мисълта напомня, че когато доброто се използва като сцена за собствената ни значимост, то престава да бъде морална стойност. Тогава то се превръща в роля, в изкуствен образ, който се разпада, когато прожекторите угаснат.

Историята познава много велики личности, които са променяли света с дела, а не с думи. Те не са се хвалили, не са шумели. Те просто са действали – скромно, целенасочено, с вътрешна убеденост. Именно в тази тишина се крие силата на доброто – то не търси светлина, защото самò свети.

В заключение, доброто, което е истинско, не се нуждае от публика. То е избор, който правим дълбоко в себе си – не за показ, а за смисъл. А всичко друго, колкото и впечатляващо да изглежда, е само театър – шумен, ефектен, но празен.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Часовниковата кула в с. Ново село

Часовниковата кула в с. Ново село, Видинско, България

Часовниковата кула в Ново село, Видинско, е една от емблематичните забележителности на селото и е свидетелство за неговата история и развитие. Тя е част от по-голям архитектурен ансамбъл и често е свързвана с възрожденския дух и подем в региона.

Местоположение:
Часовниковата кула се намира в центъра на село Ново село, което е разположено на брега на река Дунав, на около 25 километра северозападно от Видин.

История и Строителство:
    Година на построяване: Кулата е изградена през 1872 година, което я поставя в периода на Българското възраждане, когато подобни постройки – часовникови кули, църкви и училища – са били символ на надигащия се български дух и стремеж към просвета и самостоятелност.
    Инициатива: Построяването ѝ е осъществено със средства и труд на местното население. Това е типично за възрожденските паметници, които са били изграждани с дарения и доброволен труд на общността.
    Майстори: За строителството на кулата са били поканени майстори от Тревненско и Дряновско – региони, известни със своите майстори-строители и дърворезбари, които са оставили трайна следа в българската възрожденска архитектура.
    Архитектурен стил: Кулата е характерна за възрожденския архитектурен стил, с изчистени линии и функционалност, типична за часовниковите кули от този период.

Характеристики и Роля:
    Материал: Изградена е от камък и е с квадратен план, издигаща се на няколко етажа. Завършва с характерна дървена надстройка, в която е разположен часовниковият механизъм и камбана.
    Часовников механизъм: Първоначалният часовников механизъм е бил механичен, изработен прецизно, за да отмерва времето за нуждите на местното население – за земеделска работа, пазари и религиозни служби.
    Символично значение: Освен практическата си функция за отмерване на времето, часовниковата кула е била и символ на просперитета и гражданското самосъзнание на Ново село. Тя е показвала стремежа на местните жители към организиран живот и модерност.
    Културно значение: Днес часовниковата кула е културен паметник и една от главните атракции на Ново село. Тя привлича посетители, които се интересуват от историята и архитектурата на региона.

Съвременно състояние:
Часовниковата кула в Ново село е добре запазена и е обект на грижи от страна на местната общност и власти. Тя продължава да бъде важна част от облика на селото и свидетелства за неговото минало.

Посещението на Часовниковата кула в Ново село предлага възможност да се докоснете до духа на Българското възраждане и да се насладите на автентична атмосфера.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Кампобасо, Италия

Кампобасо (Campobasso), Италия

Кампобасо е град и община в Южна Италия, административен център на провинция Кампобасо и столица на регион Молизе. Разположен е на 701 метра надморска височина в планински район, между планините Санио на север и Матезе на юг, което му придава стратегическо значение и красиви природни пейзажи.

Ето по-подробна информация за Кампобасо:

География и климат:
    Местоположение: Градът се намира във високия басейн на река Биферно. Хълмистият релеф допринася за уникалната му атмосфера.
    Климат: Средиземноморски климат със студени и влажни зими и топли и сухи лета. Температурите през зимата могат да падат под нулата, докато през лятото достигат около 30°C. Този климат е идеален за тези, които ценят разнообразните сезони и планинските пейзажи през цялата година.

История:
    Ранни корени: Произходът на Кампобасо е предмет на спорове, но се смята, че е основан от лангобардите преди VIII век като укрепен лагер на склона на хълма, където днес се намира замъкът. Оригиналното име "Campus vassorum" предполага, че градът е бил седалище на васалите на херцога на Сполето.

    Средновековие: След норманското завладяване на Южна Италия, Кампобасо губи част от отбранителното си значение, но става важен търговски и административен център. От 1330 до 1745 г. градът е управляван от фамилията Монфорте-Гамбатеза, които построяват замъка и създават монетен двор.

    Българска връзка: Интересен исторически факт е, че в района на Молизе, включително близо до Кампобасо (в Бояно), са открити археологически находки, свързани с българите на хан Алцек, заселили се тук през VII век. В Националния археологически музей в Кампобасо се съхраняват ценни артефакти от този период, включително златен пръстен с надпис "duke/gastald Alzec". Наскоро (през април 2025 г.) в музея е открита и постерна изложба "Светът на траките".

    Нова история: През 1763 г. старото селище е изоставено и градът се разширява на по-ниско плато. През 1814 г. кралят на Неапол Йоахим Мюра разширява града, придавайки му съвременния облик, известен с многото си зелени площи, което му е донесло прозвището "Град-градина". Кампобасо претърпява тежки щети по време на Втората световна война, особено по време на битките между германски и канадски войски през октомври и ноември 1943 г., което води до разрушаване на много обществени сгради. Канадската окупация след това му донася прозвището "Canada Town".

Население:
    Към февруари 2010 г. населението на града е 50 995 души.

Икономика и традиции:
    Градът е известен с производството на ножове и сирене скаморца, съчетавайки занаятчийски традиции и университетска атмосфера.

Основни забележителности:
    Castello Monforte (Замъкът Монфорте): Построен през 1450 г. от Никола II Монфорте върху нормански или лангобардски руини. Замъкът е основна забележителност, предлагаща панорамни гледки към околността. Претърпял е възстановяване след земетресения през 1456 и 1805 г. Разполага с четири отбранителни кули, бойници и следи от древносамнитски стени. Посетителите могат да разгледат подземни убежища, галерии и места за съхранение на вода.
    Chiesa della Santissima Trinità (Катедралата на Светата Троица): Построена през 1504 г. и възстановена след земетресението от 1805 г. Известна е с неокласическата си архитектура и ценни произведения на изкуството.
    Chiesa di San Bartolomeo (Църквата Сан Бартоломео): Романска църква от XI век, една от най-старите в Кампобасо. Известна е със своите майсторски декорирани интериори и скулптури.
    Chiesa di San Giorgio (Църквата Сан Джорджо): Вероятно най-старата църква в Кампобасо, датираща от около 1000 г. пр.н.е., построена върху руините на езически храм.
    Museo Sannitico (Саминтски музей): Музей, съхраняващ статуи и археологически находки от района, включително съдържанието на лангобардска гробница с воин, погребан заедно с коня си.
    Villa De Capoa (Вила Де Капоа): Красиво оформена вила с множество статуи, реставрирана и поддържана в автентичния си вид.
    Museo dei Misteri (Музей на мистериите): Представя уникалните традиции на региона, свързани с процесията на "Misteri" по време на празника Corpus Domini.

Туризъм:
Кампобасо предлага възможност за културен и природен туризъм в Южна Италия. Градът е по-спокойна алтернатива на по-големите туристически центрове, предлагайки възможност да се насладите на автентична италианска атмосфера. Лесно достъпен е с влак или автобус от Рим, Неапол и Пескара.

Събития:
    Празник на Свети Георги: На 23 април се чества празникът на покровителя на града, Свети Георги, когато улиците оживяват с красиво облечени жители и празнично настроение.

Кампобасо е скрит скъпоценен камък в сърцето на Молизе, предлагащ богата история, средновековна архитектура и красиви планински пейзажи.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Баланс в семейните отношения

За баланса в семейните отношения

Балансът в семейните отношения е ключов за хармоничен и щастлив съвместен живот. Той не означава перфектно равенство във всяко едно отношение, а по-скоро динамична и гъвкава система, в която нуждите на всички членове са задоволени и всеки се чувства ценен и подкрепян.

Ето някои от основните аспекти на баланса в семейните отношения:

1. Емоционален баланс
    Взаимно уважение и подкрепа: Членовете на семейството се отнасят един към друг с уважение, изслушват се и се подкрепят в трудни моменти.
    Открито общуване: Важно е да има свобода да се изразяват емоции, мисли и нужди без страх от осъждане. Активното слушане и емпатията са от съществено значение.
    Признателност и обич: Редовното изразяване на благодарност и любов укрепва връзките и създава позитивна атмосфера.
    Управление на конфликти: Конфликтите са неизбежни, но балансираните семейства ги разрешават конструктивно, търсейки компромиси и разбирателство, вместо да се натрупва напрежение.

2. Разпределение на отговорностите
    Справедливост, не равенство: Разпределението на домакинските задължения, грижите за децата и финансовите отговорности не е задължително да бъде 50/50. По-важно е да е справедливо и да отговаря на възможностите и натовареността на всеки член.
    Гъвкавост: Семействата трябва да са гъвкави и да адаптират разпределението на задачите при променящи се обстоятелства (например болест, нова работа, раждане на дете).
    Взаимопомощ: Всеки е готов да помогне на другия, когато е необходимо, без да се чувства претоварен или използван.

3. Лично пространство и общи моменти
    Индивидуална автономия: Всеки член на семейството има право на лично пространство, време за себе си и възможност да преследва собствени интереси и хобита. Това е важно за индивидуалното развитие и предотвратява изгарянето.
    Качествено време заедно: Наред с личното пространство, е изключително важно да има редовно качествено време, което семейството прекарва заедно – общи хранения, разходки, игри, почивки. Това време укрепва връзките и създава общи спомени.

4. Финансов баланс
    Споделена отговорност: Обсъждане на финансовите цели и приоритети, както и прозрачност по отношение на приходите и разходите.
    Планиране: Съвместното планиране на бюджета и спестяванията допринася за финансовата стабилност и намалява стреса.
    Разумни разходи: Балансиране между нуждите и желанията, за да се избегне прекомерен финансов натиск.

5. Баланс между поколенията (ако има повече от едно поколение)
    Уважение към опита: По-възрастните членове на семейството са ценени за своя опит и мъдрост.
    Подкрепа за младите: По-младите членове получават подкрепа и насърчение за своето развитие и независимост.
    Граници: Установяване на ясни граници, за да се избегне намеса в личния живот и решенията на другите.

Постигане на баланс
Постигането на баланс в семейните отношения е постоянен процес, който изисква усилия, търпение и разбиране от всички страни. Той се гради на:
    Откритост и честност: Да бъдеш искрен за своите чувства и нужди.
    Компромиси: Готовност да се отстъпва и да се намира общо решение.
    Емпатия: Опит да се поставиш на мястото на другия.
    Постоянна работа: Балансът не е нещо, което се постига веднъж завинаги, а изисква непрекъснато внимание и адаптация.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Това, което търсиш, също те търси.

Животът често ни поставя в ситуации на търсене — търсим щастие, любов, истина, смисъл. Стремежът към нещо по-голямо или по-добро е вграден дълбоко в човешката природа. Но понякога, в хода на това търсене, откриваме, че самият обект на нашите мечти сякаш също ни търси — сякаш съдбата, или може би животът, ни отвръща със същата сила, с която ние се стремим към него. Така се ражда идеята, че "това, което търсиш, също те търси".

Тази мисъл съдържа в себе си дълбока мъдрост. Тя говори за връзката между вътрешния ни свят и външните обстоятелства. Ако един човек търси доброта, истина или любов с искреност, тези неща сякаш започват да се проявяват в живота му — не защото магически се появяват, а защото търсещият се променя, отваря се за тях, създава пространство, в което те могат да се проявят. Когато сърцето е отворено, то става като магнит за това, към което е насочено.
.
В реалния живот често срещаме примери за това. Един човек, търсещ истинско приятелство, среща точно онези хора, с които се разбира без думи. Млад творец, търсещ вдъхновение, случайно попада на книга или разговор, който променя цялото му възприятие. Дори любовта – най-търсеното и най-трудно обяснимо чувство – често идва в живота ни в момента, когато най-истински сме я потърсили, но и сме готови да я дадем.
.
Разбира се, не всяко търсене води незабавно до откритие. Понякога е нужно време, търпение и постоянство. Но именно в усилието, в искреността и упоритостта на търсенето се заражда онзи вътрешен резонанс, който привлича към нас желаното. Колкото по-чисто е намерението ни, толкова по-силна е възможността да бъдем намерени от това, което копнеем да открием.
.
"Това, което търсиш, също те търси" не е просто красива фраза. Това е покана към доверие в живота, към вяра, че търсенето ни не е напразно, и че във вселената съществува дълбока симетрия между нашите копнежи и възможностите, които ни се предлагат. Остава само да не спираме да търсим — с отворено сърце и буден ум.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.

Древна водопроводна система в град Гонабад

Древна водопроводна система в град Гонабад, Иран

Древната водопроводна система в град Гонабад, Иран, известна като Канатът Гонабад (или Кариз), е изключително инженерно постижение и един от най-старите и най-големи канати в света. Тя е включена в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО през 2016 г. като част от „Персийския канат“.

Ето какво е характерно за нея:
    Възраст и продължителност на функциониране: Системата е построена между 700 и 500 г. пр. н. е. (по времето на Ахеменидската империя) и функционира успешно и до днес, като осигурява вода за около 40 000 души за питейни нужди и напояване. Това е забележително, като се има предвид сухият климат на региона.

    Конструкция и принцип на работа:
   = Канатът (наричан още "кариз" в Иран) е гениална подземна водоснабдителна система, която събира вода от подземни източници (водоносни хоризонти), обикновено в подножието на планини или в алувиални наноси.
   = Главна шахта (майчин кладенец): Започва с дълбока шахта, която достига нивото на подземните води. В Гонабад тази шахта е изключително дълбока – над 360 метра, което я прави една от най-дълбоките в света.
   = Хоризонтални тунели: От майчиния кладенец се изгражда хоризонтален подземен тунел с много лек наклон (по-малък от наклона на терена), който използва гравитацията за транспортиране на водата до местата за консумация – градове и земеделски земи.

   = Вертикални шахти: По трасето на тунела на определени интервали (20 до 200 метра) се изкопават вертикални шахти. Тези шахти служат за няколко цели:
   =     Вентилация: Осигуряват въздух в тунела.
   =     Достъп: Позволяват на работниците да влизат за изкопни дейности и поддръжка.
   =     Кондензация: Допринасят за кондензацията на влага.

   = Намалено изпарение: Едно от основните предимства на подземните тунели е, че те значително намаляват изпарението на ценната вода в сухия климат.

    Мащаби и данни:
   = Общата дължина на системата в Гонабад е около 33 113 метра (над 33 км), като някои източници споменават до 45 км.
   = Съдържа 427 вертикални шахти за достъп до вода.

   = Водният дебит е постоянен през цялата година и достига около 150 литра в секунда, което е достатъчно за напояване на обширни земеделски площи (до 150 хектара).
    Инженерни постижения: Конструкцията на Каната Гонабад демонстрира изключително познание на древните перси по физика, геология и хидравлика. Проектирането на правилния наклон и дълбочината на кладенците без съвременни инструменти е истинско инженерно чудо.
    Културно значение: Канатите са имали огромно значение за съществуването и развитието на Персия в сухия климат. Те са символ на цивилизацията и изобретателността на иранците. Древният воден часовник "Фенджаан" е използван за справедливо разпределение на водата между земеделците.
    Видове канати: Канатите в Гонабад се делят на планински и равнинни. Планинските са по-къси и по-плитки, захранвани от дъждове и снеготопене, докато равнинните (като Касабе Канат в Гонабад) са много по-дълги и достигат дълбоки подземни води.

Канатът Гонабад е ярък пример за устойчиво управление на водните ресурси, което се е запазило хилядолетия наред и продължава да служи на нуждите на хората.---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.
---
dLambow - "samou4itel1" ... - Ако знаете повече - добавете го в коментарите, а за още позитивни, полезни и съдържателни публикации следете всеки ден сайта и ФБ-страницата ни.