Генерал Вазов - победителят от Дойран

 

Свалете знамената! Минава генерал Вазов - победителят от Дойран!

Генерал-лейтенант Владимир Вазов е една от най-значимите фигури в българската военна история, известен с ръководството си на Девета пехотна плевенска дивизия по време на Битката при Дойран (1918 г.) – ключов момент от Първата световна война. Тази битка, част от т.нар. Дойранска епопея, се смята за една от най-героичните победи на Българската армия, въпреки крайния изход на войната за България. Вазов не само демонстрира изключителни военни умения, но и спечели уважението на своите противници, което го превърна в символ на българската доблест и саможертва.

Генерал Вазов - победителят от Дойран

Кой е генерал Владимир Вазов?

Владимир Минчов Вазов е роден на 14 май 1868 г. в Сопот, в семейството на Минчо Вазов и Съба Хаджиниколова. Той е осмото дете в семейството и по-малък брат на народния поет Иван Вазов, както и на генерал Георги Вазов и политика Борис Вазов. Животът му е белязан от трагедия още в детството – през 1877 г., по време на Руско-турската война, баща му е убит от башибозуци, а семейството е принудено да бяга през Балкана, за да се спаси. Тези събития оформят характера му и го насочват към военната кариера.

Вазов постъпва във Военното училище в София през 1886 г., завършва през 1888 г. и започва служба като подпоручик в 5-и артилерийски полк в Шумен. По-късно специализира в артилерийската школа в Санкт Петербург и в Хесен, Германия, което му дава солидна основа в тактиката и фортификацията. Кариерата му преминава през Балканската война (1912–1913) и Междусъюзническата война (1913), но най-големите му успехи идват по време на Първата световна война.

Битката при Дойран – контекст и значение

Битката при Дойран, проведена между 16 и 19 септември 1918 г., е последната и най-решителна от трите големи сражения, известни като Дойранската епопея (1916–1918), на Македонския фронт. Тя се състои край Дойранското езеро (днес разделено между Северна Македония и Гърция). Девета плевенска дивизия, командвана от генерал-майор Владимир Вазов, защитава фронт от река Вардар до езерото – около 100 километра. Срещу нея са изправени сили на Антантата, ръководени от британския генерал Джордж Милн: четири английски дивизии, две гръцки и една френска – общо над 75 000 души, срещу около 30 000 българи. Съотношението на силите е почти 3:1 в полза на противника, а Антантата разполага с превъзходство в артилерия и техника.

Тактиката на Вазов

Успехът на Вазов се дължи на неговата далновидност и майсторство във фортификацията. Още след назначаването си за командир на Девета дивизия през март 1917 г., той започва усилено укрепване на позициите. Изгражда дълбоки окопи (4–5 метра), бетонни бункери, огневи точки и инженерни заграждения, които превръщат Дойранската позиция в непристъпна крепост. Тези укрепления са проектирани да издържат на тежки артилерийски обстрели, което се оказва решаващо.

Вазов използва тактика, която позволява на българските войници да оцелеят първоначалните масирани атаки на Антантата. След артилерийския обстрел, когато противникът изчерпва голяма част от мунициите си, българите преминават в контраатака с вика „На нож!“. Тази стратегия, комбинирана с прецизно разположена артилерия (220 оръдия и 400 минохвъргачки) и 440 картечници, нанася опустошителни загуби на противника. Според някои оценки Антантата губи близо 10 000 души, докато българските загуби са под 500 – невероятна статистика, която подчертава ефективността на Вазовата отбрана.

Изходът от битката

Макар победата при Дойран да е блестяща, тя не може да предотврати общия срив на българския фронт. На 15 септември 1918 г., няколко дни преди Дойран, Антантата пробива Македонския фронт при Добро поле, което принуждава България да поиска примирие. Вазов е нареден да отстъпи, въпреки че позицията му остава непревзета. Тази победа обаче има стратегическо значение – тя позволява на българската делегация, водена от Андрей Ляпчев, да издейства по-меки условия при преговорите за примирие в Солун, спасявайки България от окупация от балканските държави.

Уважението на противника

Едно от най-забележителните признания за Вазов идва през 1936 г., когато той е поканен в Лондон на честване на ветераните от Първата световна война. При пристигането му на гара Виктория фелдмаршал Джордж Милн, бивш негов противник при Дойран, заповядва: „Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят при Дойран!“ Този жест е безпрецедентен – никога преди британската армия не е оказвала подобна чест на чужд генерал, особено на победен противник. Вазов е настанен в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон, а по време на парада 3000 британски войници и 200 бойни знамена отдават почит на българския герой.

Британският премиер Лойд Джордж по-късно пише: „В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран.“ Тази победа и уважението, което Вазов печели, превръщат стратегията му в обект на изучаване във военни академии по света.

Последни години и наследство

След войната Вазов преминава в запаса и става кмет на София (1926–1932), като допринася за развитието на града. Животът му обаче завършва трагично. След 9 септември 1944 г. комунистическата власт го интернира в село Рибарица, където той умира в бедност на 20 май 1945 г. Синовете му, също офицери, са осъдени от Народния съд и изпратени в лагери. Гробът на Вазов в Тетевен е осквернен – разкопан с багери, а костите му са изхвърлени, за да се построи почивна станция, според постове в X и други източници. Това е пример за отношението на новата власт към герои от предишния период, което буди възмущение сред мнозина българи.

Генерал Владимир Вазов
14 май 1868 г. - 20 май 1945 г.

Генерал Вазов - кмет на София

,,През май 1926 г. бях избран за кмет на София. Тая отговорна длъжност заемах близо 6 години. Поради войната столицата бе съвършено занемарена... През времето на моето кметуване се извършиха следните по-важни работи:

1. Вкарване в ред на финансовите служби.
2. Прекратих позорните уволнения на чиновници.
3. Построи се големият водопровод Рила-София.
4. Увеличиха се приходите в общината след построяването на водопровода, защото се привлякоха инвеститори.
5. Увеличи се използването на електрическата енергия.
6. Построиха се модерни кланици с модерни хладилници.
7. Построиха се училища и обществени бани.
8. Купиха се чисто нови трамваи.
9. Отвори се трамвайна работилница, която да поддържа тези машини. Както и да произведе нови ( Български).
10. Построиха се електрическите централи - Симеоново и Мала църква.
11. Модернизираха се общинските работилници и леарни.
12. За пръв път се доставиха автомобили - сметосъбирачки.
13. Построи се голяма казарма, като база за работниците в отдел чистота.
14. Учредиха се няколко народни кухни! Там бедните и бездомните получаваха здрава храна.
15. Учредиха се нови сиропиталища!
16. Увеличиха се помощите за бедни софийски граждани - в пари и натура.
17. Модернизирахме пожарната с нови машини.
18. Уредиха се около 15 парка. Започна се залесяването на западналите окрайнини на София.
19. Прекара се нова канализация в голяма част от града.
20. Обновиха се градските гробища.
21. Уличното осветление из целият град се засили.
22. Обновиха се тротоарите. Павираха се доста улици.
23. Построиха се няколко моста.
24. Основаха се общински библиотеки и музеи.
25. Започна издаването на ,,Общински вестник".
26. Построи се млечна станция.
27. Разшири се сградата на кметството.
28. Създадохме ежегодни сборници за отчет на свършената работа.
29. Построиха се подлези.
30. Постои се Подуянската гара.
31. Раздавахме общински места и сгради на бездомници.

,, Нека отбележа, че многобройните партии, представени в Общинският съвет, бяха източник на чести недоразумения, безпредметни спорове, бавене в работата и други такива... Завърших кметската си кариера с една придобивка: Диабет на нервна почва!"

Генерал-лейтенант Владимир Вазов! 

 

Заключение

Генерал Владимир Вазов остава в историята като „Победителят от Дойран“ заради своята храброст, тактическа гениалност и всеотдайност към България. Неговата победа е не само военен триумф, но и символ на устойчивостта на българския дух. Уважението, което печели от враговете си, и трагичният му край след 1944 г. подчертават сложността на неговото наследство. Дойранската епопея продължава да вдъхновява българите, а името на Вазов е увековечено в паметници, като този в Плевен, открит през 2019 г., в чест на Девета дивизия.

----------------