Поява на английска писменост (The Appearance of a Written English Language).

Англо-саксонска руническа азбука - начало на английска писменост.

Появата на английска писменост се отнася към 5-ти век от н.е., като първоначално тя се основава на англосаксонската руническа азбука, която била пренесена по земите на днешна Англия от първите англосаксонски преселници на острова. До наше време са достигнали само кратки надписи или фрагменти от запис по този начин.

Латинска азбука - основа на английската писменост.

Замяната на руните с латински букви започва от 7-ми век с идването на първите християнски мисионери. Известно време двете азбуки се използват успоредно за целите на тогавашната английска писменост, но постепенно латиницата придобива все по-голямо значение.


Азбука на Бъртфорд (Byrhtferð).

През 1011 година, монах от Бенедитското абатство, на име Бъртфорд (Byrhtferð) използвал за християнска писменост, астрологични и нумерологични цели английска азбука, състояща се от 23  букви от латинската азбука (без J, U и W), допълнени с амперсанди, четири букви, основани на англо-саксонските руни: Торн (th), Вуньо (w), Ð, ȝ (yoȝ, йоуг) и лигатурата Æ.

Тази азбука е изглеждала така:

A B C D E F G H I K L M N O P Q R S T V X Y Z & Ȝ Ƿ Þ Ð Æ

Осъвременяване на английската писменост.

През 16-ти век били предложени буквите U и J, като производни от V и I, а също статус получила и самостоятелната буква лигатура W (VV). Две от 4-те букви, основаващи се на руни, били заменени със звука "th", през 14-ти век. От азбуката изчезнала буквата "вуньо", която била заменена от "uu", а по-късно и от "w". Лигатурите æ и œ могат да се използват в някои думи с гръцки и латински произход, като например encyclopædia — енциклопедия, но днес, поради техническите ограничения на клавиатурите и печатните устройства, те често се заменят с ae и oe.

Съвременна английска писменост.

В съвременната английска писменост се основава на азбука от 26 букви и около 46 звука. Понякога амперсанда (знака &) се поставя в края на азбуката и по такъв начин се причислява към буквите, по аналогия в буквите на Бъртфорд. Апострофа не е английска буква, а се използва за съкращение на думи. В някои случаи, едни или други английски думи могат да се различават помежду си само с наличието на апостроф Its/it’s, shed/she’d). А освен това, апострофа служи за обозначаване на принадлежности (притежателен падеж) - father’s, kids’. Буквите A, E, I, O, U са гласни, а останалите - съгласни. Но буквите W, Y също могат в някои случаи да изпълняват функциите на гласни, например в думата "try". Така английската писменост, след появата си в 5-ти - 7.ми век, се оформя в окончателния си съвременен вид.
----------
http://easyengli6.blogspot.com/p/blog-page.html

6 коментара:

  1. Дарина-До46:03 пр.об.

    Отделна буква ли е &? Понякога се поставя в края на азбуката и изглежда, че е част от нея и като че ли е вид буква. Но ако говорим строго, това е лигатура, която в съвременния английски език се използва за обозначаване на думата "and" - със значението на съюза "и", а в съкращенията се използва като "&c" — et cetera.

    ОтговорИзтриване
  2. Форкоjo311:08 пр.об.

    Диакретичните знаци се използват в писмената реч на английски език в заимстваните думи. Постепенkо, с адаптацията на думите, те започват да се пропускат (ср. facade - facade). Но понякога тези знаци се запазват или даже се добавят за различаване на думите, съществуващи отдавна в езика и тези, които са заимствани сравнително скоро, но имат същото изписване. Например, ср. resume и resume, mate (вид зелен чай) по аналогия с френското по произход cafe.

    ОтговорИзтриване
  3. studio FUN8:40 пр.об.

    След като един език се установява достатъчно добре фонетично, следващата стъпка е да се сдобие с писменост, макар да има езици, които и до ден днешен нямат такава. При създаването на всяка азбука се решава следната задача: от една страна е нужно точно да се предадат с букви звуците на дадения език, а от друга страна, за предаването на някои от звуците е необходимо използването на буквосъчетания, иначе в азбуката ще се създадат твърде много писмени знаци (букви). Това ще затрудни неговото запомняне.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. По исторически причини, в английската писменост се наблюдава значително разминаване между изписването на думите и тяхното произношение, независимо колко правила и за писане и за произнасяне има. А може би именно огромния брой правила, съпътствани от многобройни изключения, е основната трудност за начинаещите.

      Изтриване
    2. Развитието на английски език започва с преселването на Британските острови на германските племена - англи и сакси, които продължили да говорят на своите си наречия. Езиците на бритите и келтите, които са по-ранните обитатели на островите, не са оказали на английски език почти никакво влияние - има около стотина думи с такъв произход. Наречията на германските преселници са се слели в едно, което поставило началото на английски език, а после той започнал стремително да се развива, като много дълги дума са орязани и съкратени.

      Изтриване
  4. Дари Петк10:21 пр.об.

    В английската писменост има един типичен набор от буквосъчетания, съдържащи буквата "h" и други букви. Такива са:
    sh,
    ch,
    th,
    ph,
    gh.

    ОтговорИзтриване

Моля, само сериозни коментари - публикуват се след одобрение на редактор.

Налични издания по английски език - за българи: