Значещи части на речта | dLambow

Значещи (самостоятелни) части на речта (Notional Parts of Speech)

 

Място на значещите части на речта

Значещите или самостоятелните или пълнозначните части на речта (Notional Parts of Speech) в английски език имат самостоятелно лексикално значение (lexical words) и заедно със служебните части съставят двете основни групи части на речта (Parts of Speech).

Значещи части на речта

Притежавайки лексикално значение, значещите части на речта могат да заемат едни или други синтактични позиции в изречението, т.е. да функционират като части на изречението, а също и да са ядро на словосъчетания. Такива са, например:

• table,
• dog,
• joy,
• strength,
• to bring,
• to cry,
• to enumerate,
• big,
• difficult,
• soon,
• well.
  

Класификация на значещите части на речта.

По това кои точно групи думи се класифицират като значещи, има различни мнения с различни аргументи, но целта тук е не да правим теория, а да дадем практически насоки за усвояване на английски език. От тази гледна точка, смело можем да ги подразделим така:

Назоваващи предмети и явления или техни признаци:

• 1. съществителни има,
• 2. прилагателни има,
• 3. числителни имена,
• 4. глаголи - лични и нелични форми,
• 5. наречия,

Не назоваващи предмети, качества, количества:

• 6. местоимения, 

Местоименията могат едновременно да изпълняват самостоятелни функции в изречението, а също и служебни функции на заместители или определители.

Изразяващи отношение на говорещия към изказването:

• 7. модални думи,
• 8. междуметия.

Думите от последната група не участват в члененето на изречението.

Всички тези категории думи могат да имат самостоятелно лексикално значение. 

Морфологичните свойства (изменението на думите, например: език - езици) също в определена степен попадат в тази категория, доколкото на изменение на думите са подложени най-вече значещите части на речта. По този начин последните отразяват действителността в нейните предмети, действия, качества, свойства, състояния или изразяват отношението на говорещия към изказваните мисли. Т.е. всички те изпълняват самостоятелна функция в изречението.

 

Разделянето и класифицирането на едни или други части на речта като самостоятелни, значещи, служебни и т.н. е дискусионен въпрос. Има такива, в чийто качества не се съмнява нито един лингвист (съществително, прилагателно, глагол, наречие). Сред служебните, такива са предлозите и съюзите. 

 

Особено дискусионни са модалните думи, членовете и послелозите. В крайна сметка, нас ни интересува да говорим и използваме английски език, а не да му правим класификации и да се занимаваме с теория. Така че, казаното за значещите части на речта (Notional Parts of Speech) по-горе е достатъчно за тази тема.

----------------